Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Югът е туристически ад, време е да се насочим на север

Нищо автентично не е останало в Коста дел Сол и Алгарв Снимка: Getty Images
Нищо автентично не е останало в Коста дел Сол и Алгарв

През летния сезон на летището във Фаро, столицата на Алгарве - най-южният район на Португалия, самолетите кацат средно на всеки 5 минути.

Летището е току до централната част на градчето и шумът от чартърите, лоу-костите и останалите линии, които изсипват около 9 млн. души годишно по португалския вариант на Коста дел Сол и Слънчев бряг, е невъобразим.

Вероятно това е и една от причините самата столица на изключително популярния морски регион да не е толкова пренаселена с туристи, особено на фона на места като Портимао, Оляу, Лагуш, Албуфейра и т.н.

Благодарение на което Фаро до някаква степен е запазил известни дух и идентичност и все още е място, където с удоволствие да се помотаеш за няколко часа, след което гордо да се тагнеш от южното атлантическо крайбрежие на Португалия. Защото си бил именно там - на място, на което добиваш що-годе реална представа от страната и региона, запазваш някаква по-идилична картина в главата си и приятен спомен.

Място, където не всичко по главната улица е ресторанти и сувенирни магазини и тълпата народ, който влачи крак, зазяпан из боклуците по витрините или в чиниите на обядващите, не е толкова всепоглъщаща.

Място, на което има шанс да погледнеш и архитектурата и дори да забележиш местните - например как някой си Педро е паркирал Tesla-та си насред калдъръмена тясна уличка в центъра в историческия център и кротко я зарежда от кабел, промушен през вратата на къщата му (в случай, че това ви се струва очарователно южняшко). Или пък как Жоао си пече сардини и октопод на скаричка отново насред улицата.

Място, на което му личи, че е в Португалия и не изглежда точно като съседния курорт и дори като курортите в съседната държава.

Такова е положението и на изток, в испанския Коста дел Сол, дори ако щете по най-популярните места в Италия и Гърция. Гмеж, народ, пластмасови сувенири и безкрайни щандове с бански, джапанки и чадъри, олелия, масов туризъм и нула чар и собствено излъчване.

Ясно е защо е така - тези страни и места са евтини за западняците и за малко евра - по техния стандарт - предлагат обилно ядене, пиене, слънце и море. Ако търсите това - Алгарве, Коста дел Сол, Миконос и Римини са идеални.

Ако обаче търсите Португалия, Испания, Италия и Гърция - трудно ще ги откриете там - някогашните рибарски селца, привлекли първите туристи преди десетилетия, са дълбоко скрити под пластовете комерс, хотели и купонясващ народ. А може би вече ги няма.

Отново - това не е задължително лошо, а и предвид милионите туристи, които се изсипват по тези места - вероятно и се харесва на много хора. Ако обаче искате да видите нещо различно, със собствен облик, и начина, по който живеят хората там, сменете посоката и се отправете на север - Балтийско, Северно море и дори Атлантическия океан.

Скандинавия, Великобритания, Ирландия, Прибалтика, Нидерландия или Германия.

Да, по-скъпо е; да, не навсякъде морето става за плаж и къпане. И, да - може би ще се учудите - далеч не е девствено откъм туристи - напротив. Към по-популярните места там също се стича доста народ - и местни, и чужденци, но с тази разлика, че все още не са прекалено много, не още.

Всъщност са точно колкото е нужно, така че на места като Тромсьо в Норвегия или германското и датското крайбрежие по Северно и Балтийско море да има нужната туристическа инфраструктура и човек да не умре от скука.

Това са различен тип ваканции - за разходки, колоездене, плаване, преходи, в съчетание с плаж и море, но ако сте склонни да разчупите стереотипа, ще откриете, че и северът има своя чар, дух и малки кокетни селца и градчета, които вървят с основното предимство, че човек може да види тях, а не свръхнаселена туристическа ширпотреба.

И осигурява почивката и туризма в далеч по-романтичния им и ефикасен вид, отколкото свръхпреработеният продукт, с който сме свикнали да ги свързваме.

 

Най-четените