Аралско море някога е било четвъртото по големина езеро в света. Сега е дистопичен пейзаж, който няколко държави, начело с Узбекистан и Китай, се опитват да превърнат от пустиня - в оазис.
Как се стига до подобна екологична катастрофа?
Не без сериозната намеса на Съветския съюз, който решава да превърне плодородните земи на Узбекистан и отчасти Казахстан в масивни плантации за памук. През 60-те години на миналия век памукът се нарича "бялото злато" и СССР бърза да се възползва от манията по ценното растение.
За целта двете реки, които се вливат в Аралско море, са отклонени и от тях са направени канали за напояване.
Москва знае, че така обрича езерото на гибел и въпреки това одобрява проекта. Александър Асарин, шеф на съветския Хидропроект, заявява пред Политбюро, че след отклоняването на реките Аралско море ще пресъхне, само че това е цената петилетката да бъде преизпълнена.
Колеги на Асарин отиват още по-далеч и пред политическия елит на СССР наричат водоема "грешка на природата", за която явно е въпрос на време да изчезне.
Сериозни усилия езерото да бъде спасено започват през 2005 г. в Казахстан. Тогава е изградена Кокаралската стена, която разделя южната и северната част на Аралско море. Резултатът е видим само след една година, когато северната част вече формира нови брегове и се пълни с вода и нови водни обитатели.
Във водите отново плуват шарани, аралска есетра и платика, а пясъчните бури намаляват значително.
През 2024 г. Узбекистан в сътрудничество с Китай също се включва в опитите Аралско море да бъде спасено.
В узбекистанските памукови плантации поетапно се въвеждат системи за поливане, които могат да спестят между 8 и 10 милиарда кубични метра вода на година. Тя на свой ред ще се пренасочва към Аралско море и ще спомага за възстановяването на водите му.
Заедно с това Китай създава няколко експериментални градини по бреговете на езерото, в които сади устойчиви на суша растения.
В двадесетте градини са засадени див спанак, щир, лобода и други билки и растения, издържащи на суровите условия на региона. Засега те се развиват добре и доказват, че могат да намалят солеността на почвата, като в същото време част от тях са подходящи и за консумация от хора и добитък.
Зеленината повишава и влажността на въздуха и в даден момент може да спре поне частично засушаването на водоема.
Тази година водите в северната част на Аралско море достигат до 24,1 милиарда кубични метра, което надминава зададената за 2025-а цел.
Казахстанското Министерство на водните ресурси се похвали пред местните медии, че езерото се пълни с вода по-бързо от очакваното. Оттам допълват, че тече мащабно и подробно проучване, което да даде данни дали водният басейн може да бъде стабилизиран за постоянно.
Възстановяването на Аралско море ще промени изцяло облика на региона около водоема.
В момента то продължава да е най-вече пустиня, чието пресъхнало дъно при силен вятър разнася сол и остатъци от пестициди на стотици километри. Жителите там страдат от белодробни проблеми, дихателни заболявания и рак на дихателната система заради отровните пясъци.
Летата там стават все по-непоносимо горещи, а в другите сезони валежите са оскъдни.
Със завръщането на водоема към предишния му вид в региона биха могли да се върнат и рибарите и част от земеделците, например онези, отглеждащи ориз.
Дотогава обаче има много време и усилията да се преодолее най-страшната екологична катастрофа, както някои я наричат, продължават с пълни сили.
