Централата на офис сградата им е като стотиците други постройки по булевард Дьо Кабре в севернофренския град Рубе.
Еднотипна архитектура и неразличима фасада, които с нищо не издават, че между тези стени се помещават тайните на една от най-богатите фамилии във Франция - Мюлие.
Клан от милионери, които поколение след поколение успяват майсторски да управляват конгломерата си от магазини, оставяйки встрани от любопитните погледи и запазвайки основния акционерен дял във всяко от дружествата си.
Девизът на Мюлие е: "Шумът не създава нищо хубаво, а хубавото няма нужда да създава шум". Но макар че членовете на семейството предпочитат да се спотайват в сенките, техните продукти са нахлули в ежедневието на масовия потребител чрез широкопопулярните им марки Decathlon, Orsay, Pimkie, Kiabi, Leroy Merlin.
Династията са вездесъщи в търговията на дребно. Имат близо 130 бранда, простиращи се в сферите на спортните стоки, хипермаркетите, ресторантите и бързата мода, за тях работят около 700 000 служители по цял свят, а оборотът им годишно стига 100 000 милиарда евро.
За 70 години Мюлие са се превърнали в най-голямата семейна сила във френската икономика, която опроверга най-старото проклятие в наследствения капитализъм: "Първото поколение създава, второто развива, а третото убива".
Историята на Мюлие е нетипична и започва от Североизточна Франция. За разлика от другите родове в региона, които са направили състояние от текстилния бизнес, но след време имената им са избледнели, Мюлие успяват да останат в центъра на икономическата сцена, съхранявайки наследството на Луи Мюлие - ревностен католик и производител на вълна.
Ключът на техния успех се дължи най-вече на изобретателния им семеен договор от 1952 г., който се основава на два принципа: кръвната връзка и колективното управление на семейните им активи.
"Не знам как го правят. Прекарват целия си живот в купуването на акции от братовчеди, за да запазят пълния семеен контрол. Основният акционер често няма избор - трябва да купи акциите на роднините си, които искат да се оттеглят от компанията. В случая на Мюлие обаче семейството винаги остава сплотено. Това е невероятно постижение предвид, че наследниците се увеличават с всяка изминала година", коментира Тиери Пежо за книгата на Бертран Гобен "Тайните на Мюлие".
Решението за запазване на фамилна ексклузивност тръгва от разширяването на клъстерната компания през 50-те години и желанието на Мюлие да запазят контролния пакет от акции във всяко от дружествата си. Никой от наследниците не е искал да се съобразява с капризите на инвеститори, които не са част от семейството, и за да не отслабват влиянието си във фамилната компания, те подписват пакт, чийто условия продължават да се спазват 70 години по-късно.
В опорните точки на споразумението им се казва, че всеки от рода Мюлие има гарантирано място в холдинга и ако иска да го продаде, е длъжен да сключи сделка с човек от семейството. Всеки от 800-те настоящи потомци разполага и с индивидуален портфейл, чиито бюджети се гласуват на централен семеен съвет.
Икономиката превежда тази практика като "фондов комунизъм" - абсолютно еднакви дялове, разпределени пропорционално между живите наследници, без никой от тях да претендира за повече от това, което му е дадено.
Вместо да споделят бизнеса си, те създават система, с която да запазят чувството за колективност с минимална автономия, която все пак им гарантира, че ако един от брандовете пропадне, няма да повлече останалите след себе си.
Макар и да са под една шапка с равен брой акции, пактът на Мюлие казва, че всяка от фирмите им е независима във финансов план. Това означава, че отделните марки сами изготвят бизнес плановете си, сами оценяват рисковете на пазара и сами решават как ще инвестират капитала си.
Ако една от компаниите претърпи загуби, тази уговорка гарантира, че останалите части на бизнеса ще останат незасегнати от провала.
Повече от 70 години след изграждането на тази схема формулата на Мюлие продължава да е ефективна, но изненадващо непопулярна в бизнес средите. Рядко някой прави опити да копира тяхната стратегия, макар че конгломератът им не е отбелязвал слаба година.
"Трудно е да се възпроизведе този вид споразумение, защото е невъзможно на теория. Трябва да ви води силно чувство за справедливост, за да проработи. Невинаги е лесно да споделяш, още по-малкото - да споделяш всичко, което имаш", казва Тиери Мюлие, настоящият президент на семейната асоциация, пред Le Monde.
Друг интересен момент от системата на управление на клана е, че освен права, наследниците имат и задължения, стриктно описани в подписания пакт. Членовете на династията са длъжни да се образоват в областите на финансите, управлението на имоти и активи и маркетинга.
От детска възраст семейната им среда насърчава инициативността, упорития труд и внимателното отношение към парите - основните семейни ценности във фамилията. Религията също е застъпена силно в семейния правилник.
Пропорционално на разрастващата им се семейна бизнес империя обаче, Мюлие се стараят на всяка цена да останат незабелязани. Те се сливат с обстановката и водят обикновен начин на живот, който не изпъкват нито с луксозни имения, нито със скъпи коли или дизайнерски дрехи.
Стремят се да остават дискретни и да не изразяват мнение, дори по проблеми във френската политика, които ги засягат пряко като данъците върху богатството и формирането на комисиите за търговско планиране.
"Нашите дебати се водят само в рамките на семейството. Там изразяваме желанията си, там намираме решение. Понякога се появяват проблеми, които могат да ни разединят, но винаги побеждава това, което ни обединява - интересите на империя Мюлие", казва Тиери Мюлие.
