Факт е, че Мариано Рахой, бившият консервативен премиер на Испания, отдавна е оставил зад гърба си политическата си кариера, още откакто парламентът на страната го изхвърли от поста с вот на недоверие заради корупционен скандал в партията му.
И все пак като фигура с богат политически опит и все пак някаква публичност, да изръсиш, че френският национален отбор по футбол "разполага със състав от най-висока класа, само дето няма френски играчи", е меко казано глупаво.
Нали, ясно е, че в случая става въпрос и за спортна злоба предвид идващият полуфинал между Франция и Испания на Световното първенство по футбол. Както и че критиките към "Петлите" за състава на отбора им са като някаква обща шега, която просто още преди години е престанала да бъде смешна.
Просто е абсурдно човек с неговия политически опит да казва подобно нещо.
Някои ще кажат, че всеки има право на мнение, ако ще и мнението да е тъпо. Така е. Както обаче е вярно, че всеки носи отговорност за мненията, които изказва публично. Още повече, ако самият човек има висок профил, като бивш премиер на една от най-големите европейски държави.
Държава, чиято най-голяма звезда в момента, още повече, е с мигрантски корени. Заедно с още няколко от най-известните си футболисти в момента.
Наскоро си направих труда да обясня защо точно френският национален отбор по футбол изглежда по този начин - заедно с критиките към това и мерките, които местната федерация е предприела.
Все пак е крайно време да се приеме, че в Европа живеят много мигранти - някои от тях дори вече трето, ако не даже и четвърто поколение. Това е наследството на колониалните империи, изградили мощта си, завладявайки чужди територии и заграбвайки чужди богатства.
И от всички страни Испания има най-малкото право да се обажда, предвид факта, че именно тя е повлякла крак по тези начинания.
Ясно е, че от години насам в политиката да се държиш като задник често се тълкува като "бунтарско поведение", контрастиращо на общата "политическа коректност", като някакъв знак, че не се страхуваш да говориш истината.
Въпросът е, че има разлика между двете. Защото можеш да говориш истини и без да се звучиш сякаш, смяташ толкова много хора за втора ръка.
Всички тези коментари по адрес на френските национали безспорно не са насочени само към отбора. Те засягат една много по-широка и много по-болезнена за Западна Европа тема с мигрантите и въобще проблемите с интеграцията на големите мигрантски общности.
Този проблем го има и правителствата там тепърва трябва да намират работещи решения - дали с орязване на социални помощи, дали с по-агресивна политика, граничеща с асимилация вместо с интеграция, дали със затягане на реда и повече полиция, или с мащабни образователни инициативи и по-силна социална политика.
Има различни подходи и тепърва ще се види кой от тях работи.
Въпросът е, че пристигането на мигранти към Европа не е просто процес, който се случва в момента. То се е случило вече, продължава да се случва и в момента виждаме ефектите.
Истината обаче е, че спортът е един от малкото сигурно работещи начини за това хора от бедните гета, населени предимно с мигранти, да се интегрират успешно в обществото. Да се почувстват част от това общество, а не като презрени от него маргинали.
Спортът е едно от малкото останали места, където човек сам доказва колко струва - с работа, усилия, отдаденост и постижения, а не с това кои са родителите и дали си се родил със сребърна лъжичка в устата, или в мръсно гето.
Във футбола човек просперира, ако се бори много и постоянно се доказва - и пред себе си, и пред отбора си, и пред феновете. Иначе просто не оцеляваш.
Неслучайно и ФИФА, и УЕФА отделят огромни суми от годишните си бюджети, за да се борят срещу расизма. Той няма място нито във футбола, нито в съвременното общество.
Затова и подобни коментари като тази на Мариано Рахой, чието послание иска да натърти на разделението и маргинализирането, не трябва да бъдат оставяни без реакция.
Хубавото в случая е, че такава дойде, както от Франция, така и от действащата власт в Испания, които напомниха на Рахой, че думите му са неприемливи.
Че тук става въпрос за френски граждани, родени във Франция, израснали във Франция и възпитани във френската култура. И които защитават цветовете на страната по достоен начин.
От своя страна, действащият испански премиер Педро Санчес се обърна към своя предшественик, за да му припомни, че Испания принадлежи на тези, които работят за нея, а не на хората, които я злепоставят с ксенофобска риторика.
А отвъд всички тези думи, отборите сами доказват стойността си на терена - кой е талантлив, кой е способен и кой е победител.
