За разлика от мнозинството британски момичета от поколението на Ана Уинтур, които са мечтаели да се омъжат сполучливо и да прекарат живота си в неспирно лентяйство, главната редакторка на Vogue винаги е искала да бъде диктатор в световна мода.
Дори и никога да не сте се интересували от модната сцена, вероятно знаете как свършва тази история - целите на Уинтур са постигнати. Повече от 30 години британката води световния моден вкус на каишка от стола си в американския Vogue,
До тази позиция обаче не се стига с един скок.
Макар и да е разполагала с доброто финансовото положение на родителите си и контактите на баща си - Чарлз Уинтур, помогнал ѝ да се бори за мечтите си в просторни апартаменти и с богат гардероб, пълен с дизайнерски дрехи, леденият характер на Ана е поставил някои препятствия по пътя ѝ към Vogue.
Най-голямото от тях идва в края на 70-те, когато изчерпва търпението на издателите от Harper's Bazaar и остава без работа.
Годината е 1976 г., демократите са избрали Джими Картър за свой кандидат-президент, космическата сонда Viking e кацнала на Марс, а Барбара Уолтърс пише история, ставайки първата жена, водеща на новини, сключила договор за 1 милион долара с ABC.
Но за Ана Уинтур времената са тежки. Тогава тя е 26-годишна емигрантка в Ню Йорк, която е уволнена от първата си работа като младши редактор. Години наред Уинтур твърдеше, че от Harper's Bazaar са ѝ показали вратата, защото са смятали, че вкусът ѝ е твърде европейски и че не разбира американската жена.
От списанието обаче са на друго мнение. Те казват, че Уинтур е организирала твърде разточителни откъм бюджет фотосесии, а последните ѝ материали с момичета по бельо са били прекалено неприлични за критериите тогава.
Точно неприличието хваща вниманието на Боб Гучионе - издателят на еротичното списание "Пентхаус". В края на 70-те той и съпругата му Кати Кийтън основават списание Viva, което по план трябва да предлага статии за всичко, което интересува модерните жени - разговори за секс, градинарство, деца и, разбира се, мода.
Когато близък приятел на Уинтър ѝ споменава за проектът на Viva, тя решава, че това ще е идеалното убежище след Harper's Bazaar и веднага се представя на Боб Гучионе.
Слуховете, че Ана е скандална за времето си, му допадат и Гучионе ѝ дава позицията на моден редактор във Viva с една смущаваща за британката подробност - офисът ѝ се намира в сградата на "Пентхаус".
В две години от нейната професионална биография диктаторката на световната мода е минавала през вход, където я посрещали танцьорки на екзотични танци, обути във впити кожени панталони и носещи високи токчета. Момичето на рецепцията е била бивша стриптизьорка, а по коридорите се разминавала с красавици по бельо. Уинтур не е понасяла тази атмосфера и това се виждало.
"Изглеждаше така сякаш презира всяка една минута от работата си", споделя бивш служител на Viva за биографията на Уинтур "Живот на първия ред".
"Ана не беше скромен човек. Излъчваше погнуса все едно работи в канализация. Цялото място беше порнографско. А тя беше млада красива британка с амбиции да управлява Vogue, но заобиколена от лъскави снимки на големи цици", разказва друг от бившите ѝ колеги във Viva.
По това време тя е не само редактор, но и единственият служител в модния отдел на списанието. Списва арт колонка, режисира фотосесии и носи дрехи на Yves Saint Laurent там, където на мода са секси каубойките.
През първата си година в една сграда с "Пентхаус" Уинтур се опитва да разбие леда и да се сближи с част от редакторите на еротичното списание. Старае се да е отпусната, разговорлива, а облеклото ѝ да съответства на новото ѝ 18+ обкръжение.
Колегите ѝ от Viva и до днес си спомнят тази промяна. От момиче, което всеки ден идва на работа в класическия туид на Chanel, Ана префасонира визията си с дънки и ботуши за езда. Останалите разчитат тоалета като намек за силно доминантното ѝ присъствие и това става повод за офис шеги.
Зад гърба ѝ служителите от Viva подмятали, че вероятно се облича така, защото тайно бичува асистентката си.
След като Уинтур нито с модна символика, нито на по питиета след работа успява да намери път към новата си среда, тя се изолира и работи встрани от другите до 1978 г., когато Боб Гучионе ѝ съобщава, че закрива Viva. По негови спомени тя е напуснала офиса му разплакана, смазана от новината, че отново остава без работа.
Тъгата обаче не трае дълго. Ана бързо е забелязана от главния редактор на списание "Ню Йорк", а след това и от издателя на британския Vogue, който ѝ дава поста на главен редактор. Управлявайки най-голямото модно списание във Великобритания, Ана решава да спести двете си години във Viva, като в биографията си посочва, че след уволнението в Harper's Bazaar е работила на свободна практика.
Но изтриването на времето ѝ във Viva и споделянето на офис с "Пентхаус" не се оказва толкова лесно. Когато тази част от живота ѝ излиза на светло, Ана Уинтур го коментира с краткото: "Работата си е работа. Колкото и неудобно да се чувстваш там".
