Модата обича противоречивите си гении. Прощава им ексцентричността, превръща скандалите им в митология и понякога, след достатъчно време, отново ги качва на пиедестала.
При Джон Галиано обаче миналото се оказа твърде тежко дори за най-голямата сцена в модата.
Metropolitan Museum of Art, накратко Met, се отказа от "John Galliano: Horizons", голямата изложба, която трябваше да бъде посветена на британския дизайнер през 2027 г.
Решението идва само седмици след обявяването ѝ и след нарастващо недоволство срещу избора Галиано да бъде поставен в центъра на следващата Met Gala.
Самата гала не е отменена.
Met ще обяви допълнително новата изложба на Costume Institute и плановете за събитието през май 2027 г. Причината за бурната реакция ни връща 15 години назад.
През 2011 г. Галиано беше уволнен от Dior, след като се появиха видеозаписи, на които отправя антисемитски обиди в парижко кафене и казва, че "обича Хитлер". По-късно френски съд го призна за виновен за публични обиди на основата на произход, религия, раса или етническа принадлежност.
Кариерата му изглеждаше приключила.
Но Галиано постепенно намери път обратно към модата. Той говореше публично за случилото се, за зависимостите си и за отговорността, която носи, а работата му в Maison Margiela впоследствие се превърна в едно от най-обсъжданите професионални завръщания в индустрията.
И точно тук историята става сложна.
Защото изложбата на Met трябваше да бъде признание за повече от четири десетилетия творчество на дизайнер, чиито колекции отдавна имат култов статут. Галиано щеше да стане едва третият жив дизайнер с подобна ретроспектива в музея след Ив Сен Лоран и Рей Кавакубо.
Met дори обяви, че няма да заобикаля тъмната част от биографията му.
"John Galliano: Horizons" трябваше да постави художествените му постижения редом до въпроса за моралната отговорност.
Но опитът да се започне този разговор предизвика друг - може ли подобна изложба изобщо да бъде възприемана като критичен поглед, когато е придружена от най-бляскавото модно събитие в света?
Ситуацията стана още по-чувствителна заради датата. Първият понеделник на май през 2027 г., когато традиционно се провежда Met Gala, съвпада с Йом аШоа, деня за възпоменание на жертвите на Холокоста.
След седмици на критики Галиано сам обяви, че изложбата няма да се състои.
"Оставам напълно отговорен за болката, причинена от думите ми в миналото", пише Галиано в изявлението си, като отново поднася извиненията си на еврейската и азиатската общност. По думите му не иска дебатът около неговата личност да поставя Met в трудна позиция или да засенчва работата на Costume Institute.
Анна Уинтур определи оттеглянето му като "много смело" и заяви, че според нея това е правилното решение.
И може би точно тук остава най-интересната част от цялата история.
За таланта на Джон Галиано трудно може да има спор. Дизайните му са театрални, дръзки и често превръщат модното ревю в цял измислен свят. Много по-трудният въпрос е какво правим с този талант, когато знаем какво стои в биографията на човека зад него.
Може ли една изложба да представя творчеството му критично, без самото ѝ съществуване да изглежда като форма на признание?
И може ли вторият шанс да бъде даден, без първият скандал да бъде забравен?
Met вече е попадал в подобна ситуация. През 2023 г. музеят посвети изложба на Карл Лагерфелд, въпреки противоречивите му изказвания за #MeToo, бежанците и хората с по-големи тела. Тогава проектът продължи. При Галиано реакцията се оказа по-силна.
Има известна ирония в това, че изложбата "John Galliano: Horizons" трябваше да разглежда именно границата между художествения гений и моралната отговорност.
Вместо да я изследва в музейните зали, тя я превърна в реален обществен спор.
Може би това е най-важният въпрос, който остава след отмяната ѝ: не дали Галиано заслужава да бъде помнен, а как трябва да бъде помнен.
