Ако има някой, който е напълно готов да обезпечи всичките си хранителни нужди и да спази забраните за събиране с много хора, то това със сигурност е Роб Гринфийлд. Той вече е опитал и по-важното - успял, да произвежда всичко, от което се нуждае, без да му се налага дори да стъпва в магазин.
От милионер, изживяващ "американската мечта", Роб се превръща в радикален екологичен активист.
Под радикален обаче не разбирайте, че той прибягва до критични призиви и обвинения спрямо консуматорите и замърсяващите предприятия, както да речем Грета Тунберг. Напротив, той живее така, както смята за правилно да се живее днес и се надява, че вдъхновява все повече хора да го правят.
Може би сте чували за Роб Грийнфийлд още през 2016 г., когато привлече внимание с решението си да не изхвърля боклука, който произвежда.
Тогава той решава да живее като "среден американец" един месец, без да изхвърля боклука от това, което потребява. Оказва се, че произвежда по около 2 килограма отпадъци на ден. Цялото това количество той носи със себе си в прозрачни найлонови торби, прикрепени към тялото му, а до края на месеца натрупва около 90 килограма боклук.
Приличайки на ходещ боклучен Мишлен по улиците на Ню Йорк, Грийнфийлд има някои проблеми с транспорта и придвижването. Но това според него си струва. Защото води при него любопитни хора, на които може да обясни колко точно разходва всеки американец с традиционния си начин на живот. И ако всеки от тях се запита къде отива целият този боклук, както и види реалното отражение на живота си, тогава мисията му е била успешна.
Неговата промяна от милионер в запален еко активист обаче настъпва преди въпросната 2016 г.
Докато е още млад предприемач, израсналия в Уисконсин, Грийнфилд се фокусира предимно върху това да печели пари и да демонстрира социален статус със скъпи дрехи и притежания. С други думи - той изживява своята "Американска мечта".
С годините обаче той се сблъсква със сериозните проблеми на околната среда, причинени малко или много от човека. Така в един момент той си дава сметка, че "американската му мечта е кошмарът на света", както обяснява пред Deutshce Welle.
Така Роб си поставя за цел да разбере дали е възможно да живее извън "глобалната индустриална хранителна система и по начин, който не паразитира върху планетата".
Неговата промяна към екологичен активист започва с малки стъпки преди 10 години.
Първо започва да носи пазарски чанти и бутилки с вода за многократна употреба. Постепенно заменя пазаруването от големи магазини с покупки от местни фермерски пазари. Накрая слиза от скъпия си луксозен автомобил и се качва на велосипед.
Така постепенно се стига и до по-сериозните му начинания - започва живот "извън мрежата" в малък дом. Междувременно той обикаля без пари в Америка на бамбуков велосипед.
За него промяната към по-екологичен живот не включва електрически превозни средства или огромни слънчеви панели на покрива на къщата. По думите му това е нещо, което малцина могат да си позволят. Затова и той търси да покаже онези алтернативи за устойчив и прост живот, които да са достатъчно достъпни за всички.
Както и най-важният момент - как хората да консумират по-малко ресурси.
Към днешна дата Роб Гринфийлд не притежава много материални неща и рядко използва пари. Приходите си, които идват основно от негови ангажименти да говори на екологични конференции, той най-често дарява за еко каузи.
Една от постигнатите цели, с които най-много се гордее, е, че е доказал на себе си, че може да живее една година, изкарвайки или намирайки цялата си прехрана, без да купува нищо.
За това той се похвали в края на 2019 г. За всичките си начинания той разказва в своята уеб страница robgreenfield.tv и в канала си в YouTube. Целта му е неговите действия да достигнат до по-широк кръг от хора. Нещо, за което допринася и интересът на медиите към него.
През тази година живее в малка къща от 100 квадратни метра в Орландо - един от най-бързо развиващите се градове в САЩ. Домът му е построен от рециклирани материали.
Когато пристига в града, той няма собствена земя или градини, затова дълго обикаля, разговаряйки с хората дали биха му позволили да превърне тревните площи в дворовете им в градини. За шест месеца той прави шест малки градини в квартала, в който се заселва.
Сделката е в това, че собствениците могат да ядат толкова храна, колкото искат от въпросните градини. А самите градини остават и след приключването на 12-месечния проект.
Преди да се заеме с него, Гринфийлд изучава как да се храни и как би могъл да набави дневната си нужда от калории, мазнини, протеини и хранителни вещества.
Отглежда над 100 различни култури, отделно си набавя всичко нужно от природата - сол от океана, кокосови орехи от плажа, уловена риба и различни билки. Така диетата на Грийнфийлд за тези 12 месеца е балансирана, здравословна, свежа, сезонна, вкусна, без пластмаса и без пестициди. Но най-важното - отваря очите му как може да живее истински щастлив и пълноценен живот.
През този период той не посещава хранителни магазини, ресторанти или барове. Дори не купува лекарства от аптеката. Буквално всичко, което слага в устата си през годината, е отгледано в градините му или набавено от природата.
Една година по-късно той с удоволствие съобщава, че е по-здрав, отколкото когато е започнал. И по-щастлив, защото е успял. С това той иска да вдъхнови хората да поставят под въпрос храната си - откъде идва, как стига до тях, какво е влиянието на хората върху Земята и другите видове и, в крайна сметка, върху самите нас.
Ако повече хора се запитат за това и отговорите не им харесат, Грийнфийлд се надява, че те ще опитат да ги променят. Че ще променят начина, по който се хранят, за да бъдат по-полезни за Земята, за своите общности и за самите себе си.
Посланикът за екологичен живот признава, че понякога е трудно и често не успява да постигне идеалите си. Обществото от консуматори, което разчита на изкопаеми горива, е трудно да бъде променено просто така. Но той не съди, а дава пример - как всеки може да избегне използването на пластмаса или замърсяващ транспорт, стига да поиска и да повярва, че това е правилният начин.
А коронавирусът в момента влияе само на едно - на плановете му за обиколка World Tour Solutions.
В нея той планира да спира в малки градове, включително в Европа, за да говори за начините да направи обществото по-устойчиво. Планът му включва да ползва само храни, произведени от местни фермери. А ако се наложи да купува, това ще са непакетирани храни, които не оставят боклук след себе си за бъдещите поколения.
Идеята му е да пътува из Стария континент с автобуси и влакове, за да компенсира въглеродно придвижването си от САЩ до Европа със самолет. Засега обаче обиколката му не може да се случи поради мерките срещу заразата. А по отношение на социалната дистанция и изолация, той вече е доказал, че това за него това не е проблем.
Гринфилйд вярва, че от по-голяма полза е разпространяването на посланието му.
И дава пример с летище Темпелхоф в Берлин (именно в този град го сварва и забраната за пътуване). След като спира да функционира преди години, летището не е застроено, а остава зелена площ, на която берлинчани се радват и днес.
Подобни местни инициативи, като запазването на такава огромна зелена площ, му дават оптимизъм да вярва, че ще се случва все по-широка трансформация в тази посока.
Признава, че отделните действия не могат да спасят света, но вярва, че те също са много важни, защото символизират човека, опитващ да направи положителни промени и отстояващ по-общата картина.
"Това, което ме движи, е да живея живот, в който мога да се събудя и да се чувствам добре. И когато след много години, надявам се, умра, да знам, че животът ми е бил честен и истински", казва Гринфийлд.
И се надява, че неговите действия повлияват на света.
"Но отвъд това искам да разпространя идеята си, за да могат и други хора да се събудят за истински живот като мен", допълва той. И вярва, че обществото ни е достатъчно напреднало, за да можем да се грижим един за друг и за нашата земя.
