Вечерта, след която Наоми Кембъл става световноизвестна със слабостта си към кокаина, започва с коктейли, музика и фотографи.
Тя се забавлява и не е сама. В компанията на модела са нейните колежки от подиума Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и журналистката от списание People Елизабет Споркин в напреднала бременност. Момичетата, наумили си да покажат на Споркин, че животът им на подиума не е бреме, а несекващо веселие, организират на журналистката няколкочасов купон.
Началото е поставено от вечеря в луксозния и труднодостъпен ресторант Punch, минава се на танци в клуб Xtravaganza, а за финал моделите водят силно бременна журналистка в една от отбивките на магистралата за Уест Сайд, където я запознават с приятелите си травестити.
"Искахме да покажем колко сме готини, искахме публиката да ни възприеме по различен начин, но никоя от нас нямаше пиар и не знаехме как да го направим. Затова импровизирахме, а крайният резултат излезе пълно бедствие. Показахме се като безсрамници, които се възползват от своите привилегии, а това не беше нашето намерение", разказва Наоми в своята автобиография.
По-важното обаче е, че статията на Споркин открехва истина за моделите на 90-те - от дизайнерските им чанти се носи мирис на кокаин и въпреки че в началото момичетата отричат да злоупотребяват със субстанциите, по-късно голяма част от тях попадат в клиники за зависимости, като сред най-известните лечения е това на Наоми Кембъл.
Когато тя се регистрира като един от клиентите на популярен център за рехабилитация в Лос Анджелис, входът е окупиран от папараци, които дебнат за кадър с "черната пантера", признала, че има проблем с кокаина. Същото се случва и когато Наоми излиза от клиниката.
На паркинга я чакат повече фотографи, отколкото роднини, а снимките ѝ, докато напуска центъра за отказване от зависимости, обикалят цял свят, принуждавайки модела да стартира съдебни дела за нарушаване на личното ѝ пространство, и да заговори открито за пристрастяването си към наркотиците.
"Най-страшното при кокаина е, че те кара да се чувстваш уверен и незаменим. Въпреки че никоя от нас не беше незаменима тогава. Ставаш и много избухлив. Всеки дребен чар от характера ти си отива", казва Кембъл в интервю за GQ.
Коментирайки проблемите си със забранените вещества, тя споделя, че животът ѝ на купонджийка започва сравнително късно - на 24-годишна възраст предвид, че стартира кариера като модел още на 14 г., а дрогата и в частност кокаина са част от модния пейзаж на 90-те, точно както са дрехите, козметиката и дизайнерите.
Не е възможно да си в тази среда и да не се спънеш поне веднъж в наркотици от различен вид.
"Не съм имала дилър, не мисля, че някое от другите момичета също е имало. Просто някой се появяваше и ни подаваше кокаин", спомня си Наоми.
Като момиче, отгледано от баба си и лелите си в Северен Лондон, с майка, която рядко е вкъщи, защото е професионална танцьорка и баща, който я е изоставил, когато е била бебе, Кембъл е възпитана да се вписва в обстановката. И дори когато средата е твърде бурна, тя се стараела да не изостава от темпото.
"Така започнах да взимам тонове субстанции. Бях претъпена емоционално. Напълно бях изгубила себе си. Исках да съм като всички останали. Никога не съм била алкохолик, но с наркотиците ставах все по-зле. Появявах се на работа и припадах. Превърнах се в силно зависима и не знам как успявах да функционирам", разказва Кембъл в интервю за Опра Уинфри.
Отстрани обаче тази зависимост има доста по-агресивни оттенъци, които представят модела като жена с труден характер.
Жена, която от време на време атакува персонала си с крясъци и каквото има под ръка. Една от асистентките ѝ се оплаква, че Наоми е хвърлила телефон по нея, а по-късно пиар помощник заплашва да я съди, след като в пристъп на истерия Кембъл е започнала да го цели с предмети.
Славата ѝ на гневна и неконтролируема примадона се потвърждава и от модела Тайра Банкс, която в шоуто си през 2005 г. обвинява Наоми в емоционален тормоз и твърди, че именно черната пантера е причината да уволняват Тайра от модни ревюта в началото на кариерата ѝ.
Черешката на тортата в скандалните истории за Наоми обаче идва през 2010 г., когато е призована от международния съд в Хага, за да даде показания срещу бившия либерийски дикататор Чарлз Тейлър, подарил ѝ необработени "кървави диаманти". Първоначално тя отказва да се появи заради публичното отразяване на процеса, но впоследствие е принудена да застане на съдебната скамейка и да разкаже за вечерта, в която на нощното ѝ шкафче се появяват няколко "мръсно изглеждащи" по нейните думи диаманти.
"Беше позорно. Истински медиен цирк. Защо имаха нужда от модел, който да отиде и да има каже, че този човек не е добър? Хайде, моля ви. Това беше смешно", смята Кембъл.
Но свидетелствата ѝ, освен временно неудобство, имат силен отзвук и съответното отговор от модните среди. Мениджърите ѝ от Elite я освобождават като клиент, а в медиите започва да се говори, че кариерата ѝ е към края си. Това спира, когато дизайнерите, стилистите и фотографите, с които е работила, застават на нейна страна.
Дизайнерските къщи "Жан Пол Готие" и "Ив Сен Лоран" например заплашват френския Vogue, че ще свалят рекламите си от изданието, ако не наемат Кембъл за корицата. От списанието се съгласяват с условието им, поставяйки я на първа страница. Три месеца след като Наоми се появява във Vogue, от Elite отново подписват договор с нея, като ѝ предоставят възможност да смени клеймото си от лошото на доброто момиче в модата.
Опитите ѝ да се реабилитира пред света, завинаги загърбвайки репутацията на зависимата от кокаин и избухлива икона от 90-те, продължават и до днес с подаване на ръка към младите модели от Африка и с отглеждането на дъщеря ѝ, родена от сурогатна майка.
"Не се гордея с поведението си в определени моменти от живота си. Растях и се учех как да се справям. Такъв беше моят път и няма да се оплаквам от него. Направила съм големи грешки, повечето от които успях да поправя. За останалите се боря да не ги забравям и се надявам, че хората, които съм наранила, са ми простили", казва Наоми.
