Има доста начини да стигнеш и опознаеш дадено място, но най-пълноценният е на два крака. Да дишаш въздуха, да усетиш слънцето, миризмите, атмосферата, докато бавно, но сигурно напредваш - пешеходните преходи имат огромно очарование.
Те могат да са по почти равен терен, през пресечен и до брутални планински пътеки, които освен добра физическа форма, може дори да изискват умения в алпинизма.
Но най-интересни са дългите и разнообразни маршрути, при които ходиш с дни от местност на местност и през различни пейзажи. Тук ще покажем едни от най-добрите подобни в Европа.
Те предлагат гледки, възможност за настаняване по пътя и повечето не са строго планински, а минават по крайбрежия, долини, равнини и поля. Изискват добра физическа форма, не защото са с тежки изкачвания, а заради дължината си - върви се дълги часове, дни наред.
Камино де Сантяго
Пътят на пътищата. Пътят на Св. Яков е система от поклоннически пътища, а не единичен маршрут. Общото между тях е, че краят им е катедралата в Сантяго де Компостела, а Камино винаги е бил много повече от пешеходен преход.
Най-популярният маршрут започва от френските Пиренеи и е дълъг около 800 км. Тъй като сертификат за завършен Камино се издава при изминати поне 100 км от който и да е от официалните пътища, често хората вървят именно последната част от Френския маршрут - от град Сария в Галисия до Сантяго де Компостела.
Френският път като вариант на Камино в пълната му дължина се преминава за около 5 седмици и се ходи по 20-25 км на ден. Прекосява Пиренеите, селцата на Навара, лозята на Ла Риоха и платото на Кастилия.
С по-малко хълмисти участъци и смятан за най-живописен е Португалският маршрут, който тръгва от Порто. Най-дълъг е този, който започва в Алмерия, Южна Испания - 1300 км.
Пътят през Пенините, Великобритания
Това е най-популярният пешеходен маршрут на Острова, дълъг близо 430 км - от област Пик в Дербишър до границата с Шотландия. Наричана "гръбнака на Англия", веригата Пенини се състои от хълмове и ниски планини и е сред най-живописните райони в страната.
Преминаването на целия маршрут отнема около 3 седмици и криволичи през пусти местности, красивите долини на Йоркшир и почти пълна комбинация от всичко, което се смята за класически британски пейзаж и провинциален чар.
Ходенето на толкова километри сред спокойствие и природа те кара да се чувстваш в сърцето на Англия. Хълмовете - най-високият връх от веригата е 893 метра, дават усещането за уют и спокойствие - без драматични скали, истинска пустош или огромни водопади.
Ходенето по макар и хълмистия терен не е толкова трудно. Освен ако не завали, което със сигурност ще се случи. Но пък това е начин човек да опознае и британското време, за което местните толкова обичат да говорят.
Дингъл, Ирландия
Това е кръгов маршрут от 180 км в графство Кери в Югозападна Ирландия. Започва в град Трали и следва характерните за страната тесни пътища, стига до крайбрежието и се насочва към скалите край град Дингъл, на който е кръстен и полуострова, който обикаля пътят.
Тъй като е в западната част на Ирландия, маршрутът се нарича и преход по края на Европа и предлага запомнящи се гледки на зелените хълмове, пясъчни брегове и Атлантическия океан в комбинация с типичната ирландска култура - пъбове, морска храна и бира, които правят края на всеки ден ходене особено приятен.
Лехвег, Германия и Австрия
Преходът започва в баварския град Фюсен, до който е и прочутият замък Нойшванщайн. Той отнема 9 дни и следва река Лех до извора ѝ във Форарлберг в Австрия.
Освен замъци и алпийски езера, маршрутът минава през Националния парк Tiroler Lech и приказните му поляни, тюркоазени езера и диви кози.
Самата Австрия, като планинска страна, е пълна с дълги и къси маршрути, като например Пътя на императорската корона. Това е 5-дневен кръгов преход в масива Wilder Kaiser в Тирол и не е високопланински - минава основно през гори и пасища.
Пътят е 65 км и започва в Гоинг, близо до Кицбюл. Гледките и теренът се менят, но чарът на Тирол остава и това определено е добър вариант за тези, които не искат да катерят Алпите.
Самата Германия пък се смята за мястото, където се заражда идеята за туристическите пешеходни преходи като начин за отдих.
Маршрутът, който за пръв път се ползва да тази цел, е Westweg - западният път - от Пфорцхайм до Базел, Швейцария.
Той се появява в началото на миналия век и все още е доста популярен. Минава през горите на север, поляните и езерата на юг и радва окото с гледки от Алпите.
Алта Виа 1, Италия
Прелестната Италия заслужава да бъде мината пеша в цялата си дължина от север на юг, но нека се спрем на една основна възможност на север - Алта Виа в Доломитите - една от най-красивите части на Алпите.
Маршрутът започва от Лаго ди Брайес в Южен Тирол и завършва в Белуно. Дълъг е 120 км и като цяло е от 10 етапа, но може да бъде съкратен.
Макар да е физически по-изискващ, предлага неповторими гледки на характерните остри, драматични върхове на Доломитите, поляни, осеяни с овце, езера и дори исторически бойни полета от Първата световна война.
На юг пък може да се направи преход в Умбрия - от Асизи до Сполето, през средновековни градчета и цветни пейзажи, или през класическата Тоскана - от Флоренция до Сиена.
Рота Висентина, Португалия
Това е цяла мрежа от пътеки в Югоизточна Португалия с дължина 400 км. Започва от Сантяго до Касем и стига до нос Св. Винсент - най-югозападната част на Европа, а почти целият път е по крайбрежието.
Най-известната част от него е Пътят на рибаря, който е 4-дневен преход от Порто Ково в Алентежу до Одесейши в Алгарве. Пълен е с великолепни гледки на отдалечени и плажове, селца и градчета, назъбени скали и поля с диви цветя.
Ликийският път в Турция
Наречен е на древната област Ликия. Маршрутът е дълъг 540 км, започва от Фетие и завършва близо до Анталия. Изминава се за около месец и следва стари римски пътища по крайбрежието на Средиземно море, а от другата страна се издигат склоновете на планината Тавър.
Множеството плажове и живописни заливи дават възможност за разхлаждане и отдих, а пътят е осеян с останки от древни селища.
