Споменаването на остров Майорка навява основно асоциации с масов парти туризъм, британски и немски купонджии или в най-добрия случай - класическа лятна ваканция с море и плаж.
Това привлича едни, но отблъсква други. До степен, че оставя на заден план факта, че същият този балеарски остров е една от най-добрите дестинации в Средиземноморието за класически пешеходен туризъм.
Със съпътстващите го по-бавни и съзерцателни обороти и по места, запазили далеч повече автентичност и спокойствие на фона на отстоящата само на няколко десетки километри курортна лудница.
Майорка има сериозна и добре организирана мрежа от пътеки и доста маршрути за хора с всякакви възможности и желания - от по-сериозни планински преходи до умерени и леки разходки.
За най-големите ентусиасти има и дълги маршрути за по няколко и повече дни като известния Ruta de Pedra en Sec - Пътят на сухия камък, който минава през почти целия планински масив Сера де Трамунтана в северозападната част на Майорка.
Това, което привлича хората, е мекият средиземноморски климат - преходи в Майорка могат да се правят и през зимата, а пролетта и есента са идеални за такъв тип пътуване към острова.
Не е за пренебрегване бонусът от любимата комбинация планина и море - и буквално някои преходи водят към морето, и като усещане - гледките към водната шир се разкриват при доста маршрути. Плюс е и добрата и развита инфраструктура за туристи - в тези части на Майорка няма огромни хотелски комплекси, но и далеч не са диви и има къде да се отседне и седне.
Северозападната част на острова е и най-популярна за пешеходен туризъм заради простиращата се на около 90 км верига и обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО Сера де Трамунтана.
Тя предлага най-високите върхове в Майорка - до над 1000 метра, пленителен средиземноморски пейзаж с маслинови тераси и бадемови дръвчета, тихи селца, гледки към скали, клисури и море.
Там е и маршрутът Пътят на сухия камък, обозначаван и като GR 221. Той е дълъг 140 км и свързва много планински села в района. Може да се премине целият или на части - например като се ползва някое от традиционните каменни селца като база за настаняване и изходна точка - Солер, Дея или Валдемоса.
Това, че по тези места е по-спокойно и със запазена традиционна атмосфера не значи, че са пусти и непокътнати. Там също има сериозен туристически поток, включително живеят и доста чужденци - просто липсва олелията около Палма и курортите на юг.
Вероятно и затова Майорка опитва да разпредели част от по-устойчивия поток и интереса в друга посока - източната част на острова.
Там наскоро беше официално открит нов дълъг пешеходен маршрут - Gran Recorrido del Llevant или GR 226.
Той е дълъг 104 км и се състои от 4 етапа. Началото му е Калес де Майорка - курортно градче на източното крайбрежие, а финалът - на същото крайбрежие, но на север - в Кала Рахада.
Пътят обаче минава през вътрешността на острова и през по-нисък и лек релеф в сравнение с планинския драматизъм, с който може да се похвали пътят през Сера де Трамунтана.
Акцентът освен върху природата е и върху културата на Изтока на Майорка (Llevant означава изток). Древни кули, замъци, църкви и манастири на фона на морето също обещават по-автентична и спокойна атмосфера с по-умерено ходене.
Да, етапите са по около 23-25 км, но най-голямото изкачване на ден е 248 метра и ходенето не е толкова натоварващо. Пътят минава през крайбрежни скали и заливи, черни пътища, хълмовете на Сера де Левант, борови и дъбови гори, лозови масиви, селски региони и пейзажи с обработваеми полета и бадемови насаждения.
Маршрутът започва и завършва на крайбрежието, а тази част от Майорка не е чужда на морския туризъм - и в началото, и в края му има курортни градчета с плажове.
И дава възможност за комбинация на море с преходи.
А в средата му са градчета като Арта и Манакор. Първото е живописно и с атмосфера. Манакор не толкова, но пък може да даде известен поклоннически оттенък за някои фенове на тениса, за които е известен като родното място на Рафаел Надал.
