Сигурна съм, че сред читателите има много, които все по-често се улавят да казват, завладени от носталгия и с доза примирение пред необратимия ход на времето:
"А някога какви световни по футбол/жени/зими/дини имаше..." Аз обаче бих добавила:
И монархии! О, да, какви монархии имаше навремето - с корони и скиптри, рокли до земята и бляскави ливреи, каляски и аудиенции, церемониал-майстори и лакеи, трюфели и крем брюлета, игри на поло и игри на тронове, придворни дами, принцове и принцеси...
А днес какво? Крале по къси гащи карат колела, принцеси отслабват с булимия и принцове, които се "люспят" от Короната, понеже "жена ми каза така".
Изглежда вече хич не е модерно, за да не кажа, че направо е станало срамно да се водиш на отчет в нечии монархически регистри.
В резултат на тази тенденция очаквам съвсем скоро умилени жени от всички поколения да престанат да се обръщат към своите и чуждите дъщери с "малката принцеса", което, разбира се, би бил сериозен удар върху самооценката и мечтите на децата за личностна реализация. Просто защото никое момиченце не иска да бъде Пепеляшка, а принцеса.
Какво обаче се случва, когато не случайни деца с лица, наплескани с каша и облечени с кукленски рокли от изкуствена коприна, а едни истински наследници на трона биват лишени от привилегията да бъдат наричани принцове и принцеси?
"Наказаните" деца и още по-"наказаните" им родители
Датата е 28 септември 2022.
Обичаната до умопомрачение от целокупния датски народ кралица Маргрете оповестява, че, считано от 1 януари 2023 г., децата на Негово височество принц Йоахим вече няма да носят титлите принцове и принцеси.
Решението на кралицата, казва се в официалното комюнике на Кралския дворец, е взето въз основа на желанието ѝ да даде възможност на четиримата си внуци да изградят живота си извън ограниченията на титлите си и приходящите с тях задължения към монархическата институция.
Внуците, за които се отнася това много по-сурово отколкото една-седмица-без-таблет наказание са Николай (23), Феликс (20), Хенрик (13) и Атина (10).
Като утешение обаче баба им позволява да си запазят титлите графове и графиня на Монпеза. Реакцията? Йоахим, който по принцип играе ролята на недолюбвания, зъл и по-грозноват по-малък брат на престолонаследника, Фредерик, е бесен.
Мрази факта, че се е родил втори, играе го напук на нацията (затова и живее в чужбина) и изобщо не разбира тази нова разпасана про-либерална щуротия, която, изглежда, е обсебила и лудата му майка. Жена му Мари, която е всъщност съпруга номер две и майка само на двете най-малки обезтитулувани дечица, също не приема решението на свекърва си, но не е особено разстроена, понеже е наясно, че децата ѝ едва ли ще получат кой знае колко голям дял от кралския пай.
Обаче на първата съпруга, Александра, не ѝ все тая и тя показва характер (и два реда остри зъби) като прави изявление както от свое име, така и от името на бившия си съпруг и настоящата му жена: "Всички сме объркани от решението на кралицата. Натъжени сме и сме в шок. Дойде ни като гръм от ясно небе. Децата се чувстват отхвърлени и не могат да разберат защо им се отнема идентичността по този начин."
Говорителката на Кралския дворец обаче отрича да има елемент на изненадата. По нейни думи принц Йоахим е бил осведомен за започнатия процес още на 5 май т.г.
Проблемният Номер 2
Също като своя баща, френския благородник Анри, а.к.а Хенрик Датски, който до смъртта си не успява да се примири с незавидната титла на принц-консорт и дори отказва да бъде погребан в кралското семейно гробище, така и 53-годишният Йоахим никога не се е чувствал удобно в обувките на втория син.
И като че ли ролята на вечния номер две определя проблематичния му житейски път. Защото когато си престолонаследник, нещата са ясни - един ден ще наследиш майка си или баща си и ще бъдеш крал. Но когато си "другото" дете, ти се налага сам да изковеш съдбата си.
Проблемите за Йоахим започват през 1995 г., когато 25-годишният тогава принц се жени за пет години по-възрастната Александра Манли. Понеже по онова време все още няма изгледи по-големият му брат и престолонаследник, Фредерик, да се сдобие с жена и деца, от Двореца решават отново да въведат правилото за апанаж¹, което за последен път е било ползвано преди 150 години.
Така младоженците се сдобиват с царства и салтанати, както има една дума, срещу единственото условие... да не правят нищо, което да е в ущърб на Короната. Така Йоахим се оказва в незавидната роля на ни риба, ни рак - хем е принц, хем от него не се иска и не се очаква нищо.
През 2004 г. баткото най-после се жени и заедно с австралийската му съпруга Мери Доналдсън успяват веднага да произведат престолонаследник - принц Кристиан. Докато новобрачната двойка се радва на бебето и младата си любов, бракът на по-малкия брат се разпада с гръм и трясък. След развода графиня Александра се изнася заедно с децата в замъка Амалиенборг, а Йоахим остава да живее в замъка, придобил чрез апанажа - Шакенборг.
Йоахим не остава за дълго ерген - три години по-късно се жени за парижанката Мари Кавалие. От този брак се раждат също две деца - Хенрик и Атина.
Минават няколко спокойни години, през които дори намират занимание на Йоахим като дворцов представител в област Ютландия. И така до момента, в който Йоахим не решава да продаде Шакенборг - красивия бароков замък от 17-и век с прилежащи земи от 1031 хектара, някога принадлежал на фамилията на фелт-маршала Шак и който преминава във владение на кралското семейство през 1978 г.
Датският народ е потресен от подобна наглост и слага принца-продажник в списъка на неприятните личности.
Къде за да избегне народната ненавист, къде за да обърне нова страница в живота си, Йоахим заедно със семейството си се изнася в Париж, където получава служба в датското посолство. Говори се под сурдинка, че всъщност решението не е било негово, а на Короната, което навява на мисълта, че преместването във Франция всъщност е нещо като недоброволно изгнаничество.
Но явно проблемите за Йоахим не спират дотук. Ето, че сега лошият му късмет се прехвърля и на децата му. От 1 януари те вече няма да са принцове и принцеса.
Роди ме, мамо, принц без късмет, пък ме хвърли на смет... в Скандинавия
Йоахим и съпругите му може и да се цупят на решението на кралица Маргрете и да си мислят, че е взето на лична основа, но това далеч не е така. Дворцовите експерти са категорични: Маргрете действа логично и в унисон с новото време и най-вече според принципите на егалитаризма, залегнали в основата на социалната държава.
Всъщност решението ѝ съвсем не е прецедент в Европа.
През 2019 г. шведският крал Густаф издава постановление, според което на петима от внуците му бива снет кралския статут. С това монархът цели да сближи кралското семейство и премиерския офис и да даде повече свобода на децата да се развиват в каквато посока сами преценят.
В Норвегия принцеса Мерта Луизе още през 2002 г. сама се отказа от правото си на апанаж, заявявайки желанието да се издържа и да бъде самостоятелна.
Във Великобритания през 2020 г. принц Хари и херцогиня Меган направиха същото (макар по-скоро напук на кралицата, отколкото по други подбуди).
Самата Маргрете още през 2016-а дава заявка, че в бъдеще всичките ѝ внуци, с изключение на Кристиан (най-голямото от четирите деца на първородния ѝ син), ще трябва сами да си вадят хляба - да намерят своето житейско и професионално поприще, за да не им се налага да прибягват до апанаж, т.е. да разчитат на благородния си произход, за да живеят добре.
За който не е разбрал, това е Дания през 21-ви век и на никой не му се дава да седи цял живот върху буца злато и да си клати краката. Пък бил той и принц или принцеса.
___
1. От apanage (фр.) - oбезпечаване на по-малките деца на суверена с поземлени владения, с което се парират техните претенции за короната, като по този начин се предотвратяват евентуални опити за бунт и се цели запазване целостта на държавата.
