Кацането на това летище си е подвиг, но пък именно в това е чарът на малкия остров Саба, част от групата на Малките Антили в Карибско море.
И ако не сте подозирали до този момент за съществуването на Саба, който е част от Нидерландия, заедно с цялата островна група, доскоро известна като Нидерлански Антили, то значи не сте авиационен маниак.
Саба е известен като дом на най-късата писта в света, обслужваща търговски полети.
Тя е дълга едва 400 метра и е на единственото равно място на големия 40 кв. км. скалист остров, на който се намира и най-високият връх в цялото Кралство Нидерландия - високият 888 м. Маунт Синъри.
Единствените самолети, които кацат тук, са на Winair - местната компания на Малките Антили, базирана в близкия и по-голям Сен Мартен. Само от там се осъществяват и полетите за Саба, които траят около 15 минути и преодоляват 40-те км. между двата острова.
Пистата е в края на хълм и от двата ѝ края е Карибско море, а при кацане човек има чувството, че крилата на самолета ще се ударят в скалите. Подобно кацане е изключително трудно и се практикува единствено от обучените за целта пилоти на авиокомпанията и с малки повратливи турбовитлови самолети.
Тук се ползват само 19-местни de Havilland Canada DHC-6 Twin Otters самолети, тип STOL (short takeoff and landing - за късо излитане и кацане). Тези машини са специално проектирани за сложни летища и могат да спират бързо и рязко.
Единствено така може да се изпълни бързото спиране след кацането - без самолетът да падне в морето, както и изключително пъргавото излитане и издигане, преди пистата да свърши.
Все пак - според ветровете, пилотите могат да ползват пистата и от двете ѝ страни и да захождат от тази, която е по-безопасна в момента.
Има кацания, от които на човек наистина може да му настръхне косата, като тук пистата се затваря при далеч по-слаби ветрове, самолетите могат да носят по-леки товари, а ако вали и пистата е мокра, полети няма - на толкова къса писта няма място за грешки.
Името на летището е "Хуанчо Е. Ираускин" - на името на политик от друг антилски остров - Аруба, който помага за проекта. Построено е през 1963 г. със средства, отпуснати от правителството на Нидерландия, и води туристи на острова, както и осигурява превоз при нужда от медицинска помощ за местните хора и посетителите.
При това хазната на европейското кралство помага и втори път - през 1998 г. терминалът на летището е разрушен от ураган и се налага да бъде изграден отново.
Саба привлича - освен хора, които искат да изпитат тръпката от това да кацнеш на подобна писта - любители на скуба дайвинга и има добри възможности за гмуркане край рифове, в подводни пещери и край Върховете - уникална подводна формация от вулканични скали.
Връх Маунт Синъри, макар и под 1000 метра, изисква полудневен, стръмен преход.
На Саба има 4 града, в които живеят под 2000 постоянни жители, а в сувенирните магазини се продават тениски с надпис "Оцелях при кацането на Саба", документиращи подвига на съответния турист.
Ако случайно се окаже, че и вие трябва да пътувате до Саба - спокойно, до острова може да се стигне и с ферибот.
