Доскоро "стюардеса" беше синоним на мокър сън за мъжете и на болезнена завист за жените.
Дълги години тази професия имаше звезден статут - за простосмъртните обитатели на сухоземния свят това бяха недостижими красавици, които обикаляха цялата планета.
След това обаче дойдоха нискотарифните компании, 11 септември, #MeToo и пандемията, и неусетно бляскавите модели поостаряха и поувехнаха, особено по европейските и американските авиолинии.
До степен, че от азиатска компания нарекоха кабинния екипаж на западните си колеги "баби".
Тази промяна далеч не е толкова рязка, а тук ще разкажем накратко историята на професията и как и защо изискванията за нея са се променяли през годините. Всъщност при зараждането на пътническото въздухоплаване - през 20-те години на миналия век, работата на полетните помощници е била изпълнявана от мъже.
Често това били синовете на бизнесмените, които финансирали авиолиниите и се наричали куриери. Работата им била да товарят багажа и да успокояват пътниците.
Това обаче приключва със срива на борсите и началото на Голямата депресия.
Първоначално работата по грижите за пътниците се поема от втория пилот, който сервирал храна и напитки на пасажерите, а след това, в началото на 30-те години на XX век за целта се наемат мъже-стюарди.
За първата жена-стюардеса се смята медицинската сестра Елън Чърч, чиято основна работа е била да се грижи за пътниците, които са се страхували от летене и да им сервира закуски. Практиката сестри да пътуват със самолетите приключва през Втората световна война, когато те се оказват нужни на армията.
Тогава авиолиниите започват да наемат млади жени, които да поемат тези задължения, и така започват славните дни на стюардесите.
През 50-те и 60-те години на миналия век професията става особено елитна, а изискванията са изключително стриктни.
Външният вид е от първостепенно значение, а на борда се наемат само неомъжени жени без деца. Стюардесите се "пенсионират" при навършване на 30-годишна възраст, а ако преди това искат да встъпят в брак, се налага да напуснат.
Забременяването също не е разрешено. Бляскавият им вид се допълва от красиви униформи, високи токове, шапчици и бели ръкавици.
През 60-те, когато се появяват и мини-полите, стюардесите стават още по-секси. Ефектът е търсен от авиолиниите - пътниците са били предимно мъже, пътуващи по работа, и красивите жени са били начин да бъдат привлечени на борда.
Всичко е трябвало да бъде под конец - от височина и тегло до лака на ноктите, грима на лицето и изрядната усмивка. Косата не бива да е боядисана.
Теглото на стюардесите е било фиксирано от 47 до 61 кг, а височината - от 158 до 179 см., и не е било разрешено да наддават на килограми след започване на работа.
През 70-те изискванията за необвързан статут се променят, а път към професията започват да си прокарват отново и мъже. Завеждат се първите дела за дискриминация от отношение на теглото и външния вид, с което постепенно златната ера на блясъка на стюардесите започва да отмира.
Макар външността да продължава да е от съществено значение и през 80-те, сексистките униформи и изисквания за външен вид започват да придобиват по-бизнес стил.
Заедно с това започва да се променя и самата работа на стюардесите - от красиви въздушни сервитьорки, чиято основна задача е да сервират храна и напитки, тя се насочва повече към осигуряване на сигурността на борда.
В края на 90-те години на миналия век западните авиолинии премахват строгите изисквания за теглото и днес те гласят единствено, че то трябва да е пропорционално на височината и че стюардесата трябва да може да се побира на мястото, където сяда, докато не е в салона с пътниците.
Изисквания за височина също има и днес, но отново с цел безопасност - стюардесата трябва да може да достига до багажниците над главите на пътниците.
Възрастта за пенсиониране към началото на този век е 55 години, но вече на повечето места в Европа и Америка няма таван и стюардесите могат да работят колкото дълго искат, стига да отговарят на медицинските изисквания - да прекарват дълги часове във въздуха, да могат да вдигат тежко, да са в добра форма и здрави.
Пандемията допълнително приземи професията - буквално и в преносния смисъл.
Заради спрените полети много авиокомпании съкратиха персонал, част от който така и не се върна. След възобновяването на пътуванията пък се стигна до хаос при полетите и по летищата, пътниците постепенно стават все по-груби, а заплащането - все по-неприемливо.
В резултат вече е нещо обичайно да се наемат стюардеси на над 40, 50 и дори 60 години, а доста от тях започват втора кариера във въздуха след като се пенсионират от първата си работа.
Постепенно падат и все повече правила - някои авиокомпании започват да разрешават и видими татуировки и пиърсинг, да въвеждат полово неутрални униформи, а в професията навлизат все повече мъже.
Едно правило обаче не се променя - стюардите и стюардесите трябва да са отлични плувци.
Старите порядки обаче до известна степен все още са в сила в част от азиатските авиокомпании.
В някои от тях все още за пределна възраст за стюардесите се смятат 50 и дори 40 години, а изискванията за външен вид са стриктни и качените килограми може да се окажат голям проблем.
Преди няколко години изпълнителният директор на Катарските авиолинии Акбар Ал Бакер дори обяви, че средната възраст на салонния екипаж в самолетите на компанията е 26 години, американските авиолинии са "боклук", а "на пътниците им винаги им сервират баби".
След бурната реакция на синдиката на стюардесите в САЩ се наложи да се извини и да обяви, че все пак професионализмът и уменията са важни, а не възрастта.
