Как самолетите оставиха лукса и станаха просто автобуси с крила

Да летиш със самолет днес е чисто и просто най-бързият начин да стигнеш от точка А до точка Б. При полетите от по няколко часа се свиваш на тясната седалка, а от авиокомпанията можеш да получиш бутилка вода. Евентуално.

В общи линии е преживяване, което се налага да изтърпиш, тъй като не предлага нищо кой знае колко интересно или приятно.

Но това всъщност е практика от сравнително скоро време. Само допреди няколко години повечето превозвачи предлагаха в рамките на цената на билета храна на пътниците и дори в нея беше включен багажът.

В момента, и след бума на нискотарифните полети, "безплатният" сандвич изглежда като нелогична отживелица, но всъщност беше последният спомен от златната ера на пътуването със самолет, която в началото си е предлагала истински лукс и разкош, естествено, на съответната цена.

През 50-те, 60-те и дори 70-те години на миналия век да летиш със самолет е било специално събитие - с коктейли, петстепенни ястия и шампанско на корем.

"Хората се обличаха специално за полета. Персоналът носеше униформи от висшата вода. Разстоянието между седалките беше 90 см, дори 1 метър", разказва пред Си Ен Ен специалистът по история на авиацията Греъм Симънс.

В момента разстоянието между седалките е 70 см и продължава да намалява в опит да се поберат колкото може повече пътници при един полет. Дрескодът в началото дори е бил задължителен, като за първа класа вратовръзките остават като изискване чак до 80-те години на XX век.

Тогава обаче и цените на билетите са подобаващи, затова и грижата на авиолиниите не е колко пътници ще качат на борда, а как да предложат повече глезотии - по онова време за презокеанските полети те се състезават не толкова помежду си, колкото с круизните кораби и трябва да предложат повече лукс.

Затова в самолетите има 4, 5 и дори 6-степенни менюта, случвало се е дори в първа класа да се сервира в позлатена посуда.

За да развличат пътниците по време на дългите полети, някои авиолинии организират модни представления по пътеката между седалките, дори се е обмисляло да се качват пиана на борда.

Униформите на Air France са се шиели от Christian Dior, а тези на Olympic Airways - от Chanel - неслучайно стюардеса е била една от най-желаните професии.

Вървяла е със съответните изисквания за външен вид, включително и задължително тегло. Ръст в килограмите е можело да доведе до уволнение.

По това време пушенето на борда е разрешено, а алкохолът е безплатен и се лее обилно.

Формално е имало салон и за непушачи, но обикновено в напредването на полета димът е бил толкова много, че разликата не е била съществена. Промяната навлиза постепенно, първо при късите полети през 80-те години, а пълната забрана за пушене на борда се въвежда сравнително късно - за дългите полети това е едва около 2000 г., и това не се приема с лекота - години наред пътниците опитват да пушат в тоалетната.

"Храната беше великолепна, а обслужването - безупречно. В първа класа имаше лебеди от лед, от които сервирахме хайвер, а храната беше от известен френски ресторант", разказва Джоан Поликастро, стюардеса на "Пан Ам" от 1968 до 1991 г. Именно тази авиокомпания, която вече не съществува днес, се смята за един от символите за златната ера на пътническия самолетен транспорт.

По това време в самолетите има ложи, в които пътниците сядат на питие и бъбрят, често и със стюардесите.

Менюто включва предястия като хайвер от белуга и фоа гра, основното е печено, което се качва сурово на борда и се готви на място. Задължителни са и сирена и плодове, както и десерти, и, разбира се, "Дом Периньон".

В икономична класа също изобщо не е зле. Храната се качва в самолета в алуминиеви съдове и също се готви на място, а чашите са от стъкло. При сутрешен полет е било обичайно да се сервира закуска, като суровите яйца се готвят на борда - с масло, колбаси и т.н.

През 80-те самолетите продължават да предлагат храна, макар и не толкова скъпа, но все още често сготвена. Безплатният алкохол също още е на борда, дори за по-къси полети, така че на никой не му и хрумва да си носи чипс и бира.

Освен това по онова време няма такова нещо като салонен багаж - всички куфари - които тогава още нямат колелца, се чекират и отиват в каргото. Няма и отделения за багаж в салона, а хората носят само една чанта, която да може да се събере под седалката. На рафтовете над главите си слагат шапките си.

Тази практика - на безплатен и понякога дори безлимитен багаж, остава и през 80-те и дори 90-те години на миналия век.

Мерките за сигурност също са доста леки - на борда можеш да се качиш почти с каквото си пожелаеш, включително животни, бутилки и ножове. Има забрани, но те са за наистина сериозни неща като динамит.

По онова време не тероризмът е основната грижа на отделите за сигурност, а отвличанията на самолети - само през 1969-а в САЩ има над 50 такива случая.

Затова и десетилетия наред кокпитът - кабината на пилотите, е достъпна за всички и е било съвсем нормална практика децата да тичат там, за да видят как се управлява самолетът.

Промяната започва да настъпва постепенно през 80-те години. Самолетите стават по-големи, а компаниите правят билетите по-достъпни за повече хора. В САЩ и Европа отпадат най-тежките регулации за авиопревоза, включително на цените и маршрутите, с което започва конкуренцията за по-евтини полети.

А това значи по-достъпни билети и край на лукса и блясъка.

По време на златната ера цените изобщо не са за всеки. В началото на 60-те години билет за презокеански полет в САЩ струва около 600 долара, което е 5800 долара в днешни цени.

През 1983 г. полет от Лондон до Барбадос е на цена 385 британски лири, или 1250 лири - почти 1500 евро - според настоящите цени. Хората спестяват понякога с години, за да могат да се качат на самолет за по-далечни дестинации.

Това започва да се променя и с появата на Virgin Atlantic и Ryanair и пакетните ваканции. През 80-те повече обикновени хора могат да си позволят Барбадос, а не Бенидорм.

Полека лека се променят и маршрутите. При появата ѝ през 1984 г. единственият дълъг полет на Virgin Atlantic е до Ню Йорк. Сега компанията лети до 30 дълги дестинации.

Въпреки това дълги години полетите остават наполовина празни и е правило на средните седалки на няма никой.

Всичко се променя след 11 септември 2001г. Мерките за сигурност вече са драстични, а последвалите ръст на цените на горивото, рецесията през 2009 г. и пандемията сега постепенно водят до това, което е самолетният транспорт днес - автобус с крила.

TechCafe Аutocafe

Да превърнеш самолет Airbus A330 в луксозна яхта за 340 милиона долара

Удобства, които летят във въздуха