Наблюдението на Северното сияние е в житейския списък с желания на доста хора. Немалка част от тях дори тръгват към полярните части на света, за да го изпълнят.
Напоследък обаче се оказва, че не е необходимо да се предприемат скъпи, сложни и доста студени пътешествия далеч на север - обикновено към страни като Норвегия, Швеция, Финландия или Исландия.
Наскоро у нас отново беше наблюдаван танцът на Aurora Borealis и червени светлини обагриха небето над Северна България.
Година преди това сиянието стигна и до София и Пловдив. В тези случаи то беше наблюдавано и на по-необичайни локации като Централна Европа.
Значи ли това, че можем са отменим плановете за екскурзии към Арктика и просто да чакаме търпеливо нова поява на Aurora над нашите географски ширини, тъй като феноменът става нещо обичайно за нашето небе?
И да, и не.
Появата на Северното сияние толкова на юг се дължи на мощни геомагнитни бури и силна слънчева активност. Този оптичен феномен се получава при сблъсъка на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата на Земята.
Обичайно то се наблюдава в по-северните, полярни ширини, тъй като взаимодействието с атмосферата е при магнитните поли на Земята, които са край полюсите на север и юг. В огромния процент от случаите това става по-ниско в атмосферата и съответно се вижда само от околните райони на планетата.
Когато обаче магнитната буря е силна, взаимодействието може да и по-високо и да е видимо от по-голяма площ долу на Земята.
Другата основна причина за честота и силата на полярното сияние обаче са т.нар. слънчеви цикли.
Те са 11-годишни и при т.нар. слънчев максимум в рамките на дадения цикъл силата и видимостта на Aurora също е максимална.
Циклите се определят от слънчевата активност и от интензивността и честота на т.нар. слънчеви петна - местата по повърхността на звездата с по-ниска температура.
По време на максимална активност, броят на слънчевите петна се увеличава, което води до повече коронално изхвърляне на маса и изригвания, включително и толкова силни, че да покрият по-голяма площ на Земята.
В момента сме именно в този пик на слънчевия цикъл. Според изчисленията на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) максимумът на слънцето е между края на 2024 и ранната 2026 г.
Изчисленията са приблизителни и често прогнозата се променя.
Предишните данни бяха за пик през 2024 г. и постепенно отслабване от октомври тази година нататък. Освен това пикът може да се отчете месеци след края си.
Настоящата прогноза обаче обещава силна активност и съответните сияния и през цялата 2025 г. и дори през зимата на 2026 г.
Самият слънчев цикъл започна през 2019 г. След пика му ще има намаление на активността за вероятно години напред. Или с други думи - тази и следващата зима следете прогнозите за магнитни бури и хвърляйте за всеки случай по един поглед към небето.
Моментът е идеален и за Арктика, защото там вероятността да се наблюдава пищна Aurora също скача значително.
