Северна Македония няма съществен напредък в преговорите за членство в ЕС. Сред основните причини остава неизпълненият ангажимент от страна на Скопие да промени своята конституция, за да включи в нея гражданите, които живеят в границите на държавата и са част от други народи, включително българите.
Това е една от ключовите констатации в годишния доклад на Европейската комисия за страната, публикуван на 4 ноември.
Формулировката на Комисията е недвусмислена: през отчетния период "не е постигнат напредък" към приемането на съответните конституционни промени, изисквани съгласно заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г.
В раздела за състоянието на преговорите ЕК е още по-конкретна и посочва, че "не са направени опити" тези промени да бъдат приети. Северна Македония се е ангажирала да ги започне и осъществи, включително чрез вписването в Конституцията на граждани, които са част от други народи.
Президентът Гордана Силяновска-Давкова коментира темата пред Euronews като поредно искане, поставяно пред страната по пътя към ѝ ЕС.
"Ние сме шампиони по промени в конституцията - 26 пъти - повечето поправки са наложени", каза тя на 3 ноември и допълни, че 80% от гражданите са против сегашните промени.
Силяновска-Давкова постави под въпрос и възможността сама да обещае подобна промяна.
"Моята легитимност произтича от гражданите и принадлежи на тях. Как тогава мога да ви обещая, че ще променим Конституцията?", запита тя.
Силяновска-Давкова не стигна дотам да обвини директно България, че умишлено възпрепятства присъединяването, а вместо това призова към "прагматизъм" и "по-голяма политическа воля" сред съседните държави.
Европейската комисия обаче не представя въпроса като ново двустранно условие, поставено едностранно от България. В официалния доклад той е описан като ангажимент, произтичащ от решенията на Съвета на ЕС от 18 юли 2022 г.
ЕК подчертава и че съществуващите двустранни споразумения трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни, включително Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България.
В раздела за добросъседските отношения ЕК отделя отделен пасаж на отношенията с България.
Комисията посочва, че са необходими "осезаеми резултати" и допълнителни усилия за създаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение. Съвместната историческа комисия е заседавала четири пъти между септември 2025 г. и март 2026 г., но според ЕК без осезаеми резултати.
Другата важна тема в двустранните отношения е Коридор VIII. През ноември 2025 г. двете страни са подписали споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничния железопътен тунел. Комисията обаче настоява работата по железопътната връзка с България да бъде ускорена и да бъдат мобилизирани достатъчно ресурси.
Докладът не свежда проблемите на Северна Македония единствено до отношенията с България. ЕК отчита продължаваща силна политическа поляризация, проблеми с независимостта на съдебната система и липса на достатъчен напредък в борбата с корупцията.
Високопоставените корупционни дела продължават да се бавят, а част от тях достигат давност.
В същото време Комисията отчита и положителни резултати. Северна Македония запазва пълното си съответствие с общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, включително по отношение на войната на Русия срещу Украйна, като в тази област е отбелязан "добър напредък".
"Добър напредък" е отчетен и в дигиталната трансформация, където са разширени електронните услуги за граждани и бизнес и са предприети стъпки за по-добра киберсигурност.
Същата оценка ЕК дава за науката и научните изследвания, включително за прилагането на стратегията за интелигентна специализация и развитието на Агенцията за иновации.
