Спокойно и без паника! Третата световна война няма да започне скоро и със сигурност няма да e заради сваления руски изтребител-бомбардировач Су-24М. Световната сцена ще се поразтърси, ефирът ще се запълни с гневни слова, но в момента нито Турция, нито Русия имат особена полза от ескалация на напрежението. Лидерите на Западния свят също - посланията им за диалог са преобладаващи.
До тук с добрите новини.
Лошите са, че продължаваме да наблюдаваме низходяща спирала на ерозиране на това, което наричаме „нормално". Ако преди пет години някой бе предположил сериозно, че Турция ще сваля руски самолети по границата си, това щеше да се приеме като апокалиптичен сценарии.
Преди месец подобно предположение можеше да е доста вероятно, а днес вече е реалност, която влиза в онова, което можем да преглътнем. Единствено, трябва да се надяваме, че подобни инциденти няма да се приемат за нормални след време.
Бизнесът си е бизнес
Ако има огромна и непреодолима пречка пред разгръщането на реален конфликт между Турция и Русия, то това са все по-задълбочените икономически връзки между двете страни. Всъщност, днес двете държави все повече се насочват към една икономическа симбиоза и въпреки трагичните събития със сваления Су-24, икономическите аргументи ще се окажат по-силни от националната гордост.
Турция е енергийно зависима от Русия и обратно, Русия е зависима от твърдата валута, която Турция чинно плаща за енергия.
Между 55 и 60% от природния газ, който южната ни съседка ползва, идва от Русия (около 27 млрд. m3 годишно), а перспективите са за непрекъснато нарастване на потреблението. Ситуацията при петрола е малко по-добра, но отново Русия осигурява впечатляващите 30% от използвания от турците нефт.
На теория Турция може да търси доставки на газ и петрол от други места. На практика това нито може да стане бързо, още по-малко безболезнено. Русия също на теория може да завърти кранчето, но на практика това значи пресъхване на едни от малкото сигурни парични потоци.
Първата турска атомна електроцентрала в Акую се строи с руски капитали, руски технологии и руски изпълнители. Макар и Турция да планира още две АЕЦ, едната по японски, а другата по американски проект, засега само тази в Акую се строи реално и има перспектива за скорошно завършване.
След като Русия наложи фактическо ембарго за внос на земеделска продукция от Европейския съюз, вечно гладната страна се обърна към Турция и днес около 20% от турската хранителна индустрия работи за руския пазар.
15% от текстилната индустрия също работи за Русия.
Отделно Турция е сред най-големите вносители на руска пшеница, стомана и други суровини.
Не е за пренебрегване и фактът, че малко около 11% от туристите в Турция идват от Русия.
Ако трябва да говорим в цифри, то Турция е експортирала за Русия стоки на стойност $5,9 млрд. и е внесла стоки за почти $25 млрд. Икономиките и на двете страни в момента са далеч от блестящото ниво и всякакви сериозни сътресения в междудържавните отношения, които биха се отразили на стокообмена, ще се усетят твърде силно.
Всъщност си имаме други грижи
Въпреки че и Турция, и Русия са сериозно нагазили в Сирийската гражданска война, тя далеч не е най-сериозният им проблем в момента.
В Турция наскоро минаха вторите парламентарни избори за годината. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган успя да вземе мнозинство в парламента, но с това свършиха добрите новини. Кюрдската Демократична партия на народите успя да остане в Меджилиса, въпреки че загуби 21 депутатски места и продължи да бъде абсолютен лидер в кюрдските райони на страната.
Конфликтът с ПКК, който след две години затишие, отново се разгоря с пълна сила, и противопоставянето на Ердоган срещу кюрдите в страната продължава да се плъзга по бръснача на гражданската война.
За капак, Турция изглежда, че има все по-малко истински близки съюзници и приятели - двустранните отношения с повечето мюсюлмански сили в Близкия изток са по-скоро хладни, дните на приятелство с Израел отдавна са минало, а връзките с ЕС са все по-протоколни и въртящи се основно около бежанския проблем.
Ситуацията в Русия не е по-добра.
Икономиката продължава да потъва, макар и не с апокалиптични темпове. Диалогът със Запада е, меко казано, проблематичен и сякаш няма изгледи за скорошен пробив. Крим все така виси като воденичен камък, особено след скорошните трудности с доставката на електричество за полуострова. Замразеният конфликт в Източна Украйна продължава да гълта ресурс.
Последствия ще има
В първото си публично слово след свалянето на руския самолет Владимир Путин се закани, че за руско-турските отношения ще има сериозни последици.
Разбира се, пряк военен отговор е немислим. Това бе подчертано и от „гласа на Путин" Дмитрий Песков, но реакция ще има и тя най-вероятно ще бъде основно на икономическата сцена.
Още вчера следобед руският външен министър Сергей Лавров отмени планираното за днес посещение в Анкара и веднага неговото министерство обяви, че не препоръчва на руските туристи да посещават Турция. Малко след това Федералната агенция по туризма фактически забрани организираните туристически посещения в южната ни съседка.
Активният туристически сезон е вече минал и реалните икономически последици ще са скромни, но Москва ясно демонстрира, че ако поиска, може лесно да намали драстично руските туристи в Турция, които носят около $3,5 млрд. приходи годишно.
За сега подобни ходове ще са относително премерена реакция от страна на Русия, но ескалация на търговската сцена не е невъзможна.
Слонът в стаята
За Европа инцидентът със сваления руски боен самолет идва в един от най-лошите възможни моменти. Атентатите в Париж и взривяването на руския А321 над Синай показаха, че Русия и Европа имат достатъчно допирни точки по въпроса за нуждата от категорични действия срещу „Ислямска държава". А надеждата бе, че пробив по сирийския въпрос може да раздвижи преговорите за Крим и Източна Украйна.
Счепкването между Турция и Русия, както и пословичната горделивост на Путин и Ердоган, сякаш обричат всякакви надежди за намиране на работеща схема за прекратяване на конфликта в Сирия и ликвидирането на джихадистите.
Пред европейските лидери стои и друг проблем.
Относително лесно е да се сочат и обсъждат всички негативи, които Русия носи с безогледната си намеса в сирийския конфликт, но далеч по-трудно е на масата да се поставят и турските приноси за поддържането на конфликта.
Най-сериозен е проблемът в отношенията между Турция и „Ислямска държава".
Подозренията, че Анкара сътрудничи с „Ислямска държава" не са от вчера, но реално южната ни съседка помага на ислямистите най-вече с бездействието си. Страната не прави нищо за спирането на потока от чуждестранни бойци, нито се бори сериозно с контрабандата на нефт, наркотици и произведения на изкуството, които са най-сериозното перо в бюджета на ИД.
На срещата си с Барак Обама в Белия дом френският президент Франсоа Оланд за първи път постави ребром въпроса за това, че Турция трябва да затвори границите си с „Ислямска държава", за да спре влизането и излизането на джихадисти.
Прекият военен принос на Турция за борбата срещу „Ислямска държава също е скромен". Атентатът в Суруч през юли накара турското правителство да нанесе няколко въздушни удара срещу цели на ИД, но дори касапницата в Анкара през октомври не бе достатъчен стимул за Турция да заеме категорична позиция за борба с ислямистите.
Основният проблем на Анкара остават кюрдите, а евентуалното ликвидиране на „Ислямска държава" ще значи, че кюрдските сили в Ирак и Сирия ще останат без противник и могат да насочат усилията си за издействане с оръжие на по-широка кюрдска автономия в Югоизточна Турция.
Не само това, но и самото отношение към „Ислямска държава" е обект на дебат в Турция, който протича по линията на либералните светски кръгове и все по-влиятелните ислямисти.
Проблемът с руски бомбардировки, които радикализират все по-малкото останали умерени сирийски бунтовници, и подкрепата за режима на Башар Асад отдавна е поставен на масата и точно заради това има някаква надежда, че бъдещето може да донесе решение.
Точно такъв трябва да е подходът за турския принос в конфликта.
Инцидентът със сваления руски Су-24 обаче неизбежно отклонява международните усилия от конкретните действия срещу „Ислямска държава" и прекратяване на войната в Сирия.
Нито Турция, нито Русия имат реални ползи от ескалация на напрежението между тях, но и двете страни имат полза от продължаването на кървавия конфликт в Сирия.
За руснаците това е възможност за разширяване на териториите на Асад и заздравяването на оста Техеран-Багдад-Дамаск. За Турция това е поддържане на статуквото, което повече или по-малко ги задоволява. Така големият губещ от сваления самолет сякаш остава Европа.
