Защо Трудо прилича на Тръмп

Лятото си канадският премиер Джъстин Трюдо прекара с разголени гърди. В края на юли, в района Гатино на Квебек, той излезе от пещера с разголени гърди, изненада почиващо си там семейство и позира за серия от селфита. Няколко дни по-късно, отново без риза, той се намърда в плажна сватбена фотосесия в Тофино на Западния бряг. И двете събития попаднаха в международната преса и бяха споделяни (според консервативни прогнози) по няколко милиона пъти. От избирането му почти не е минала седмица, без действията на канадския премиер да придобият "вирусна" популярност (т.е. разпространяват се със скоростта на вирус онлайн, стават вайръл събития).

Канадското правителство се превръща в експеримент по вирокрация - управление чрез социалните медии.

Има американски аналог на това, макар и той още да не е във властта: Доналд Тръмп също използва социалните медии, за да натрупа голямо влияние. В американската кандидатпрезидентска кампания, републиканският кандидат разчиташе на масовата популярност на различните си социални канали за комуникация и акаунти, вместо на традиционна реклама. Но въпреки че влиянието му в социалните медии е огромно, реалният му ефект върху американската политика тепърва предстои да бъде доказан. И все пак силата на новите медии е безспорна. Рик Пери се присъедини към следващия сезон на "Танцувай със звездите", защото осъзна, че дори тъпата популярност осигурява повече политически авторитет от това да управляващ успешно щат в продължение на 15 години.

Начинът, по който Трюдо се възползва от социалните медии, е различен от този на неговия американски колега. Ето бързо обобщение на най-големите му хитове, откакто стана премиер миналия октомври: беше заснет да прегръща малки панди, даде (предполагаемо подготвен) отговор, който показва познанията му по квантови компютри, усмихваше се, докато изпълняваше йога позата "паун" на маса за преговори, и отиде на джогинг с президента на Мексико в провокативно къси шорти.

Имаше и излагации, и гафове: ужасно видео с лицеви опори за игрите Invictus стана вайръл онлайн, моментът, когато сложи ръка на дупето на жена си на официалната вечеря за пресата в Отава, и най-вече т.нар. "лакътгейт", в който Трюдо "сръчка" депутат (по-скоро неволно избутване би било по-точно описание, и се извини по стресиращо канадски маниер цели четири пъти за случилото се. Това не са мащабните гафове на Тръмп, но традиционно все пак биха се приели за грешки.

Изглежда те не са засегнали негативно Трюдо, всъщност да бъде меме дори работи в негова полза.

В Канада това е дори по-изненадващо, отколкото в САЩ, защото не се налага премиерът да поддържа постоянна популярност. Парламентарното мнозинство на Трюдо му дава пълен контрол над законодателната власт и назначенията на съдии, и всичко останало важно - за разлика от американския президент, който трябва да помага на съюзниците си в Конгреса да печелят избори на всеки две години.

Защо тогава Трюдо го прави, ако не му се налага? Неговите опоненти твърдят, че това е просто от суета, от мания за внимание, в търсене на "ефекта Трюдашиън". Но по-малко от година след встъпването му в длъжност, очевидно е, че тази снизходителност е неуместна. За краткия си мандат досега, Трюдо е демонстрирал политическата ефективност на вирокрацията като стратегия за управление - начин за преодоляване на критики и избягване на скандали чрез чистата сила на "вирусната" личност.

Доминацията на Трюдо в социалните медии го направи неимоверно популярен. Социологическо проучване в средата на лятото констатира,че той "би спечелил 80% от местата в парламента, ако изборите се провеждаха в момента." И това е по време на период, когато Канада преживя съкращения на 71 000 работни места; когато министърът на правосъдието информира Асамблеята на първите народи, че Канада няма да приеме декларацията на ООН за правата на местното население, както беше обещала преди; и атлантическите провинции също изгубиха традиционното си гарантирано назначение във Върховния съд, което е нещо особено важно за държава със силни регионални различия. Всеки от тези проблеми сам по себе си, в друг период от историята на Канада, би довел до сериозни политически кризи.

Ето най-важният от уроците на Трюдо до момента: ако можеш да контролираш онлайн пространството, традиционната политика няма значение.

Peterborough Family On Vacation Met Justin Trudeau & His Family At Lusk Cave Yesterday -> https://t.co/foPj8RILXr pic.twitter.com/SMJUaFZZIv

— PTBO_CANADA (@Ptbo_Canada) July 27, 2016

Вирусната популярност осигурява едно от най-големите политически прикрития. Докато Трюдо се фотографираше с панди, Канада тихомълком одобри продажбата на оръжия на Саудитска Арабия, което я направи втория по мащаб търговец на оръжия в Близкия Изток. По време на "Лакътгейта" бе прокаран спорен закон за асистираното самоубийство. Вместо да дискутират медицинските способи за причиняване на смърт, канадските медии се вманиачиха по това доколко силно канадският премиер е изблъскал един от колегите си и дали се е извинявал твърде много.

Вирокрацията на Трюдо е свързана с технократството - това е другата му важна иновация, и тя е решаваща за всеки, който иска да следва неговия пример. Наскоро на парти в Отава в чест на речта на Барак Обама пред парламента, икономист и бивш съветник на консерваторите, човек, два пъти гласувал за Стивън Харпър, предшественика-консерватор на Трюдо, разговаряше със сегашния премиер, и го съветваше за пенсионните планове. Икономистът беше започнал да подготвя предложения, въздържайки се от вариант, който считаше за политически нереализуем. "Не," заяви му Трюдо. "Не се притеснявай за политиката. Тя е моя работа. Просто ми кажи какво смяташ, че е правилно да направя."

Опонентите му, които се опитват да го представят като повърхностен и глупав, пропускат същината.

Той разбира разделението на труда: той е Лицето, за да могат безличните бюрократи да си вършат работата. Задачата му като премиер е да създава условия, при които най-добрите политики по негова преценка, подготвени от експерти, да могат да се реализират. Той притежава странна комбинация от пълен нарцисизъм и пълна липса на его. Ако бихте били негов политически опонент, би трябвало да се боите много от него. Той може да направи какво ли не, без канадците да забележат, независимо дали им харесва или не.

Епизодите с разголени гърди изглеждат глупави; точно това и иска Трюдо. Неговите постижения, които далеч не се радват на вниманието, което получават постоянните му фотосесии, са реални и сериозни. В първите шест месеца той въведе огромни грантове за финансиране на грижите за децата на бедните; възстанови голямото национално преброяване, което предишното правителство беше отменило; и докара в страната 25 000 сирийски бежанци.

Вирусната политика на Трюдо е и инструмент за глобално влияние.

Обикновено външната политика на Канада се ограничава до подкрепа за съюзниците ѝ по като цяло ирелевантни начини в различни войни, които самата Канада не е започнала - безсилно и скъпо начинание. Вирусната политика на Трюдо е доста по-ефективна в налагането на визията на Канада за света. Неговият прием на сирийски бежанци може да дефинира образа на Канада в продължение на десетилетия. Той показа на света, че има начин да се реагира на сирийците, който не демонстрира страх. Уменията на Трюдо за медийна манипулация са сериозен национален актив. Скорошното му пътуване до Китай беше много успешно: китайските социални медии молеха аудиторията да "оближе екрана".

Традиционният политик в повечето страни по света е човек, който се опитва да прокарва политики и да изнася вълнуващи речи; "вирусният" политик е знаменитост, но е достатъчно умен, за да слуша създателите на политики. Ако историята в последно време служи за ориентир, и двете страни на това уравнение са еднакво важни. Нужна е знаменитост, но са нужни и експерти. Успехът в социалните медии без съзнателна политика в крайна сметка води до провал.

Изборите в САЩ през 2016 са конфронтация между "вирусна" знаменитост и майстор на създаването на политики.

Двете страни на уравнението на Трюдо - вирокрацията и технократството - не биха могли да бъдат по-разграничени в американската ситуация. Тръмп има почти 11 млн. последователи в Twitter срещу 8 млн. на Хилъри Клинтън, и 22.7 млн. харесвания и последователи във Facebook, срещу 15 млн. на Клинтън. Междувременно, Клинтън има най-изчерпателната политическа платформа в историята на американските кандидатпрезидентски кампании.

Прогресивните американци понякога си казват, че щеше да е добре Клинтън да беше по-забавна; тя самата признава тази си слабост. За републиканците кризата им се свежда до един мъчителен въпрос: какво би станало, ако Тръмп имаше реални политически идеи, вместо просто да иска да направи Америка отново велика? Никой не знае какви са позициите му за Мексико, въпреки че предизвика огромен шум в социалните медии с неочакваната си визита на 31 август. Тръмп може тепърва да се възползва от методите на Трюдо. Но засега, тъй като не може да осигури по-мащабна или последователна платформа, милиардерът слиза до нивото на "вирусна" знаменитост, която е превзела политиката, вместо да бъде "вирусен" лидер.

Трюдо е отвъд Клинтън и Тръмп; той е следващото поколение, като използва "вирусната" популярност, за да управлява, а не само за да печели кампании.

Политиците от други части на света също експериментират с такава "вирусна" популярност. Рамзан Кадиров от Чечня използва социалните медии, за да демонстрира мек характер и същевременно да отправя резки предупреждения, за да налага официалната политическа линия. Владимир Путин се възползва от държавно финансирани "Интернет бригади", които тролят критиците на режима му. Борис Джонсън можеше да стане първият "вирусен" политик на Великобритания, ако беше застанал зад политика, която експертите реално да могат да приложат.

Иновацията на Трюдо още не е достигнала до САЩ, но със сигурност ще го стори. За хората, които вярват на технократите, които вярват в правителството, новата вирокрация е донякъде утопична. Има обаче и нещо дълбоко недемократично в нея. Проблемите не се дебатират, както това се е правило преди. Вместо това има пенене в социалните медии и под него, почти невидимо, управлението се извършва от експерти.

Човекът с разголени гърди, излизащ от пещерата в Квебек, бърза да се усмихне за селфи. Така няма да видите какво има зад него. Всички във Facebook ще го харесат.