Facebook да не сваля гарда. Глобата от 110 млн. евро, наложена тази седмица от Европейската комисия, може и да е незначителна за гиганта на социалните медии, но има дълъг списък с опоненти на компанията, наредили се и очакващи шанса си да нанесат следващия удар.
Сблъсъкът с регулаторните органи на ЕС е направо ритуал за встъпване в зрялост сред американските технологични компании, пише "Политико". Microsoft бяха принудени да променят части от Windows. Apple бяха ударени с 13 млрд. евро данъци. На Google беше наредено да скриват определени резултати от търсене, и скоро може да им заповядат да извършат и още промени.
За Facebook първата кръв се проля в четвъртък, когато Европейската комисия наложи глоба, след като стигна до извода, че компанията е подвела представители на евросъюза по време на проверката на изкупуването на WhatsApp срещу 22 млрд. долара.
Докато още се влачи войната с Google, в Брюксел няма да има особено много апетит за борба с пореден технологичен мастодонт. Това обаче няма да спре поредица от съдилища, национални регулатори и конкуренти да поемат в свои ръце борбата.
Единствените въпроси са: кой ще е следващият, който ще удари компанията - и дали някой от опонентите й ще я тресне достатъчно силно, за да я заболи.
Антитръстовите регулатори
Еврокомисарят по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер вече не проверява Facebook, но други се намесиха със собствени разследвания.
Френският антитръстов регулатор анализира пазара за онлайн реклама и свързаните с него данни. Като се има предвид доминацията от Facebook на френския пазар за дигитална реклама на стойност €3 млрд., компанията е очевидна мишена на тази проверка.
Антитръстовите регулатори в Германия също се борят срещу Facebook, като твърдят, че той използва позицията си на предпочитана социална мрежа, за да извлича данни много отвъд границите на законното в Германия.
Facebook "е социален монопол: ако не сте активни във Facebook, новите ви познати може да счетат, че нещо не е наред с вас, а старите приятели да се опасяват, че сте умрели," казва Михаел Вебер, председател на ICOMP - група от малки и средни компании, които се оплакват на регулаторните органи от Google.
Вестагер следи и двете проверки с особен интерес. Запитана за германската антитръстова процедура, тя отговаря: "Ако те не го бяха направили, ние щяхме да го сторим."
Издателите
Издателите се опасяват, че хватката на Facebook върху трафика и разходите за реклама, свързани с него, канибализират техните приходи. Политическите опасения по въпроса с фалшивите новини, разпространявани в социалните медии, са им дали нови поводи да отстояват позициите си.
Редовен критик е изпълнителният директор на News Corp Робърт Томсън, който наскоро в реч в Хонконг заяви, че "журналистическите отрепки от Facebook и фалшивите измамници" са спомогнали за създаването на онлайн "екосистема, която е нефункционираща и социално деструктивна."
И издателите разясняват на антитръстовите органи нарастващите техни опасения. "Издателите приемат Facebook и Google за неизбежни партньори, но същевременно те налагат условия, които им дават достъп до потребителите" и данните им, коментира антитръстов адвокат, консултиращ издател.
"Собствениците на традиционни медии се опасяват, че Facebook и Google са станали интерфейс за достъп до съдържание... което им оставя по-малко информация и данни за потребителите им," казва Брайън Уийзър, анализатор в Pivotal Research Group.
Ефирните медии също събират силите си за борба. Коалиция от 18 медийни и развлекателни компании - от британската Sky до френската Vivendi и италианската Mediaset - писа до министрите от Г7 и Европейката комисия и ги прикани да се борят с пиратството онлайн. Основна грижа на тези фирми е новата стрийминг услуга на Facebook - Facebook Live.
"Те... дават възможност на клиентите и потребителите си да качват съдържание на сайта им," коментира Джина Ниери, член на мениджмънта на Mediaset. "Всички трябва да играят по еднакви правила: това е като да играеш баскетбол, а някой друг да играе футбол."
Активисти за защита на личните данни
Подновената борба от издателите се добавя към конфликта, който Facebook има от години с активистите за защита на личните данни. Групи за защита на потребителите и неправителствени организации по въпросите на правата в Интернет непрекъснато атакуват гиганта от Силициевата долина в различни съдебни дела.
До този момент активистите за защита на личните данни не са успели фундаментално да променят употребата на лични данни от Facebook за рекламни цели - което ги обезсърчава за тежката им борба. "Те са изключително арогантни," казва Макс Шремс, активистът за защита на личните данни, който съди Facebook за употребата на одобрен от комисията механизъм за изпращане на данни до САЩ, наречен "безопасно убежище," и спечели.
Сега активистът се опитва да стартира колективен иск във върховния съд в Люксембург, който да отстоява исканията ан 25 000 потребители на Facebook, недоволни от начина, по който компанията се възползва от данните им.
В Ирландския върховен съд приключва иск с участието на Шремс, в който Facebook са обвинени за масова употреба на законови формулировки, известни като "хармонизирани клаузи", позволяващи на компаниите да прехвърлят данни извън ЕС. Искът вероятно ще стигне до Европейския съд през лятото, като ще постави отново Facebook на подсъдимата скамейка на ЕС заради потенциални нарушения на защитата на личните данни.
Facebook твърдят, че са уверени, че действат в рамките на закона.
Службите за сигурност
Нов фронт срещу Facebook се откри в последната година. Службите за сигурност се оплакват, че компанията не прави достатъчно, за да спре терористите и езика на омразата онлайн, например когато симпатизаторите на ИДИЛ използват платформата, за да набират последователи и да разпространяват посланията си.
"Когато интернет платформите виждат, че хората подготвят терористични действия в платформите им, или разпространяват послания на омраза и се опитват да убеждават хората да се присъединят към ИДИЛ, те са длъжни" да се справят с проблема, каза в интервю белгийският министър на вътрешните работи Жан Жамбон.
Европейската комисия притиска технологичните компании да отделят повече време и пари за премахване на терористична пропаганда и език на омразата от платформата си, но специално предупреди наскоро Facebook, че трябва да полага повече усилия. Андрус Ансип, еврокомисарят за единния цифров пазар, заяви: "Вярвам в мерките за саморегулация, но ако са необходими някакви разяснения, готови сме за това."
Еврокомисарят по правосъдието и защитата на потребителите Вера Юрова се очаква да публикува в края на май оценка на усилията на компанията да се бори с езика на омразата, в опит да бъде оказан още натиск върху фирмите да правят повече по този въпрос.
Масова политика
В последно време политическа борба срещу "фалшивите новини" постави Facebook в мишената на заемащи изборни постове в Европа.
Критиците на компанията оспорват твърденията й, че подкрепя хората в търсенето на информация, и настояват, че алгоритмите й насочват гласоподавателите към неща, които те вече приемат за даденост. Междувременно армии от онлайн тролове надхитряват социалните медии в опит да повлияят на изборите в много държави.
Публикациите за македонски младежи, спечелили цяло състояние от измислянето на политически новини, са сред аргументите, убедили политиците да притиснат Facebook да промени начина си на поведение.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви пред парламента на страната през ноември, че "има регулации, които гарантират на пресата свобода, като те включват изискването журналистите да си вършат добросъвестно работата. Сега много хора се сблъскват с медии, базирани на много различни основи и много по-слабо регулирани."
