Атентатите на "Ал Кайда" от 11 септември 2001 г. целяха да "събудят" мюсюлманските маси и да ги вдъхновят да се борят срещу "корумпираните" владетели на Близкия Изток и техния "съюзник" Запада.
"Ислямска държава" разшири тази концепция в още по-амбициозна война, за да премахне напълно „сивата зона" на мирно съвместно съществуване между сектите и религиите.
Заради многото смислени и успешни контрамерки, усилията на терористите в това отношение се провалиха. Основната аудитория на идеологията и пропагандата на ИДИЛ са мюсюлманите. Макар организацията да надмина всичките си джихадистки предшественици, тя успя да провокира сравнително малка част от изповядващите ислям към насилие или други директни действия.
Но тероризмът не просто се стреми да привлече и мобилизира поддръжници. Той се стреми да мобилизира врагове, защото наличието на врагове потвърждава неговото гледище и реторика.
Eкстремистите твърдят, че чувството за принадлежност към някаква общност (нация, раса или религия), която се стремят да привлекат - няма как да съществува здраво и сигурно, без да се предприемат действия спрямо някаква външна общност, която го заплашва.
И в това отношение успехите на "Ислямска държава" обективно са редки, погледнато в абсолютни числа.
Но нарастващото напрежение между екстремизма на ИДИЛ и този на неговите крайни антимюсюлмански противници, изразено в скорошната атака срещу мюсюлмани в Лондон, крие нови рискове от рязка ескалация.
Това е не само възможност всяко от двете движения да привлича нови поддръжници, но и шанс за тяхната отровна идеология да се тиражира още по-често в публичното пространство.
Екстремистките идеологии са изградени от множество източници като религиозни книги, история и актуални събития, но в крайна сметка се свеждат до колекция от селективно избрани факти и тотални измислици.
Екстремистите не се нуждаят от истинска информация, за да подсилват идеологията си, но когато съществува такава, която подкрепя твърденията им, това засилва аргументите им и улеснява все по-насилствената им ориентация.
Симбиотичната връзка между воюващи екстремистки групи ускорява тяхното развитие. Насилието, което "Ислямска държава" извършва в Западния свят стимулира антимюсюлманските екстремисти, а нарастващото насилие срещу мюсюлмани подхранва реториката на ИДИЛ. Резултатът е по-лесно привличане на екстремистки последователи и почти сигурно води до по-силна мобилизация към насилие сред онези, които вече са възприели част от екстремистката идеология.
Когато някой е нападнат заради своята религиозна, расова или националната принадлежност, той често започва се пита за мястото си в обществото. Множество изследвания категорично показват, че екстремистките групи са особено привлекателни за хората, които се чувстват несигурни за своя живот, принадлежност и роля в обществото.
Дестабилизиращата и неочаквана същност на терористичното насилие допринася за чувството на несигурност, което прави приемането на екстремни идеологии, основани на идентичност, привлекателно за все повече хора. Когато две екстремистки движения се борят помежду си, използвайки невинни жертви като оръжие за подхранване на омраза, ескалиращото насилие и отровната политическа реторика, които следват, служат за допълнително усилване на тази несигурност.
Конфликтът създава ситуации, от които и двете враждуващи страни могат да се възползват. Ако оформянето на двете общности върви паралелно и в синхрон, противниковите идеологии могат да се съберат като парченца от пъзел, като всяка от тях дава аргументи на другата защо чуждата общност е заплаха.
Джихадисткият екстремизъм е зряло екстремистко движение, напълно посветено на насилието, с ясен център на гравитация, който в момента се върти около ИДИЛ и силни вторични разклонения около филиалите на "Ал-Кайда" и сирийската джихадистка група, която наскоро се отдели от "Ал Кайда" - "Хаят Тахрир ал Шам".
Антимюсюлманският екстремизъм понастоящем е по-разпръснат, с множество различни фракции из Западния свят и извън него, много от които са част от традиционната политика, докато други са свързани с маргинални движения. Но всички те печелят все по-голяма подкрепа.
Авторът на статията Дж. М. Бергер е изследовател и анализатор, специализиран по въпросите на тероризма и екстремизма. Сътрудник на Международния център за борба с тероризма в Хага и нещатен сътрудник на Института Брукингс. Съавтор е на книгата "ИДИЛ: Държава на терора" и автор на книгата "Джон Джихадиста: Aмериканците, които воюват в името на исляма". Изследва национализма и крайнодесните движения в САЩ. Пише за New York Times, Politico, Foreign Policy, The Atlantic и др.
