Следващите 1-2 месеца ще са доста заплетени за Македония. Заплетени до такава степен, че ще напомнят за онова старо китайско проклятие "Дано живееш в интересни времена". Страната е на крачка от политическа криза, докато международни интереси се сблъскват за контрол над Скопие.
Македонският референдум претърпя неуспех, но надеждите на премиера на страната Зоран Заев са, че още нищо не е загубено. Напротив, вотът изглежда е само прелюдия към големия сблъсък между наративите на управляващи и опозиция.
Резултатите от референдума за приемане на Договора с Гърция, който налага промяна в името на Македония, вече са ясни. Гласували са 661 393 души - 36,62% от всички имащи право на глас. От общите подадени гласове 94,19% са в подкрепа на споразумението с Гърция за промяна в името на Македония, което да отвори пътя на страната към НАТО и ЕС, докато само 5,81% са гласували "против".
За сметка на това обаче основните противници на споразумението избраха да не отидат до урните и в крайна сметка самият референдум беше обявен за неуспешен.
Самият премиер Зоран Заев обаче избра да не приема поражението, а да се съсредоточи върху постигнатия успех на почти тоталното приемане на Договора от Преспа сред гласувалите. Той определи референдума като успешен - според него гласуването е показало волята на македонския народ да направи крачката напред към Европа и Запада.
Македонският премиер съобщи, че ще разговаря с политическите лидери в страната за евентуалното прокарване на промяната в конституцията за смяна на името на страната, съгласно приетите договорености в споразумението с Гърция.
От другата страна е опозицията на ВМРО-ДПМНЕ, които от самото начало се обявяват твърдо срещу Преспанския договор. Тяхната кампания за бойкот на самия референдум, който да направи резултата от него недействителен, се оказа успешна и сега партията призова за оттегляне от споразумението и за оставката на премиера.
"Две трети от македонските граждани изпратиха ясно послание, че за тях този договор е неприемлив. Оправданията, абсурдните интерпретации и манипулациите на Заев са напразни. Гражданите изпратиха ясно послание, че Заев няма легитимност да налага този договор. Гражданите го отхвърлиха. Вместо да манипулира, Зоран Заев трябва да се съобрази с реалността и да отхвърли това споразумение, което е вредно за Република Македония. Насилственото налагане на този капитулантски договор накара държавата да се задъха", се казва в позиция на ВМРО-ДПМНЕ.
Партийният лидер Християн Мицкоски похвали гражданите, които не са излезли да гласуват. Той обяви вота за победа над властта. Според него тя е упражнявала натиск за прокарването на договор, който по думите на Мицкоски е в ущърб на македонските интереси.
"Директният виновник за провала на този референдум е престъпното правителство, оглавявано от Заев. Престъпленията, корупцията, убийствата по улиците и грабежите не са европейски ценности. Със СДСМ на власт има спад в сигурността, няма правова държава и има срив в образованието, здравеопазването и селското стопанство. С тази власт държавата само потъва. Споразумението с Гърция е отхвърлено от гражданите, това е решение, което дори Заев трябва да уважава", се казва още в съобщението на опозицията.
Подобни обвинения и размяна на обиди и нападки далеч не са новост за македонския политически живот, където двете водещи формации - социалдемократическата СДСМ на Зоран Заев (заедно с албанските формации в управляващата коалиция) и националистическата ВМРО-ДПМНЕ, която беше на власт в продължение на 11 години, редовно се обвиняват в злоупотреби с власт, престъпления, измами, опортюнизъм и диаметрално противопоставяне по повечето въпроси.
Същото важи и за споразумението с гръцкото правителство, което е и най-големият външнополитически успех досега за правителството на Заев.
Социалдемократът дойде на власт след сериозни протести срещу правителството на Никола Груевски и ВМРО-ДПМНЕ с обещанието, че ще извади страната от тежката международна изолация и ще я вкара в Европа.
Основната пречка пред тези му амбиции беше гръцката блокада над преговорите за членство в НАТО и Европейския съюз заради спора за името на Македония. Гърция не признава това име на страната, тъй като според Атина самото име може да доведе до претенции от страна на Скопие върху самите територии на историческата област Македония, която в момента се разделя в границите на 3 държави - Македония, Гърция и България.
Този спор не намира решение вече 27 години и за пръв път правителствата на Зоран Заев и Алексис Ципрас успяха да постигнат някакво взаимноизгодно решение и за двете държави (но не и за опозицията в тях).
Това доведе и до нуждата от референдум за приемане на новото име на Македония. То не дойде толкова много от желанието на македонския премиер да легитимира сделката с Гърция, колкото от невъзможността подобна конституционна промяна да се прокара през парламента. Сега обаче именно това е последният шанс за Заев да изпълни договореностите с Гърция.
И все пак надеждите за това не изглеждат особено големи.
Македонското Събрание е съставено от общо 120 депутати. Управляващата коалиция в момента се състои от 3 партии - Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) с 49 депутати, Демократичният съюз за интеграция (албанци) с 10 депутати и Алиансът на албанците с 3 депутати. Освен това подкрепа за кабинета оказват още Движение Беса, които имат 5 народни представители.
Същевременно в опозиция са ВМРО-ДПМНЕ с 51 депутати и Демократическата партия на албанците с 2 депутати.
Така за промяна в конституцията на страната, която да приеме новото име Северна Македония, Зоран Заев може да се надява на подкрепата на 67 народни представители (евентуално 69, ако и по-малката албанска партия даде подкрепата си за споразумението) срещу 51 депутати на ВМРО-ДПМНЕ "против". А за промени в конституцията е нужно абсолютно мнозинство от 2/3 - общо 80 депутати.
Така на практика на Зоран Заев ще са му нужни най-малко 11 от народните представители на ВМРО-ДПМНЕ, за да се приеме промяната в името на Македония.
А тя не показва каквато и да е мотивация за съдействие в случая. ВМРО-ДПМНЕ проведоха цяла кампания срещу този договор. Нещо повече - покрай нея те проведоха и една успешна (поне досега) кампания, която им дава възможност да затвърдят разклатените си позиции след падането на Никола Груевски от власт и съдебното преследване срещу него.
Те дори могат да се опитат при евентуални нови избори да вземат пак властта като фокусират кампанията си върху неизпълнените от СДСМ обещания и като използват силни националистически послания. Успехът на това начинание обаче е слабо вероятен, заради ясните позиции в македонското общество. Там дори и след референдума не биха позволили на партията на Християн Мицкоски да получи мнозинство и да управлява, а нови избори биха довели до идентично (вероятно с лека загуба на СДСМ) разпределение на депутатските мандати.
Разбира се, съществува винаги и вариантът да се работи по убеждаването не на самото ВМРО, а на отделни негови депутати. И все пак тук говорим за поне 11 души - около 1/5 от всичките депутати на формация, която току що е постигнала сериозен политически успех след 2 години на загуби (и още 11 преди това на здраво управление и доминация).
При това за тези депутати това би означавало да влязат в конфронтация със собствената си партия и дори да бъдат изключени от нея.
Вероятно единственият начин ВМРО или негови членове да окажат подкрепата си за договора е сериозен натиск от Запада. А такъв със сигурност ще има. И НАТО, и ЕС, и САЩ изказаха подкрепата си за референдума в неделя като начин за трайно решение на спора с Гърция, което да отвори вратата на Македония към евроинтеграцията.
А сега отново европейски лидери и правителства (включително и българското) изразиха надеждата си, че споразумението все пак ще бъде спазено, за да може Македония да се присъедини към ЕС и НАТО.
Според някои анализатори е възможно ВМРО-ДПМНЕ все пак да седне на масата за преговори, ако съдебното преследване срещу бившия премиер Никола Груевски за злоупотреба с власт бъде спряно. Такъв сценарий обаче още не е обсъждан сериозно и не е бил поставян официално.
Натиск обаче няма да има само от Европа и САЩ, но и от Русия, които виждат разширяването на НАТО на Балканите като заплаха на своите собствени интереси. Руски медии и тролове участваха активно в кампанията по бойкотиране на референдума и едва ли Кремъл ще се отдръпне просто така след всичко.
Така че "Интересни времена" се задават за политиката в Македония. И далеч не е сигурно кой ще излезе победител накрая.
