Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Долината Панджшир - коя е последната опозиция срещу талибаните

Талибаните се изправят срещу стари и познати врагове Снимка: Getty Images
Талибаните се изправят срещу стари и познати врагове

Вече близо месец ситуацията в Афганистан е една от най-обсъжданите теми в световен мащаб, а падането на Кабул в ръцете на талибаните в рамките на няколко седмици сякаш изненада всички.

И докато те в момента опитват да консолидират властта си в столицата и останалата част от страната, едно малко гнездо на съпротива остава единственият център, който все още отказва да се подчини на новата власт.

Става въпрос за долината Панджшир в планината Хиндукуш, само на около 100 километра северно от Кабул. От няколко седмици насам този район се превръща в сборен пункт за военни и членове на различни милиции, които се прегрупират и подготвят за водене на нови битки с талибаните.

"Пиша ви от долината Панджшир в готовност да последвам стъпките на баща си, а около мен има много бойци, които са подготвени за пореден път да се изправят срещу талибаните", това са думите на Ахмад Масуд в писмо до The Washington Post.

Той е син на местния командир с легендарен статут Ахмад Шах Масуд и един от водачите на съпротивата. 

Самата долина има славата на непревземаема крепост още отпреди времето на войната със СССР и предстаявлява дом на повече от 100 000 етнически таджики. През 80-те години съветските войски на няколко пъти правят неуспешни опити да овладеят района, но всеки път са отблъснати от бойците на Ахмад Шах (Масуд е военния му псевдоним).

По време на гражданската война след изтеглянето на СССР таджиките на Шах Масуд стават част от мултиетническия Северен алианс и дори след като Афганистан е овладян от талибаните през 1996 г., те така и не успяват да наложат пряк контрол над Панджшир.

За цялото това време Ахмад Шах си спечелва славата на непримирим враг на талибаните и става известен в Западния свят като един от най-способните, ефективни и харизматични командири на терен.

В крайна сметка обаче талибаните успяват да се доберат до него и го ликвидират при самоубийствен атентат два дни преди атаките от 11 септември.

Ахмад Масуд произнася реч до лика на баща си Ахмад Шах МАсуд Снимка: БГНЕС
Ахмад Масуд произнася реч до лика на баща си Ахмад Шах МАсуд

Сега синът му се опитва отново по сходен начин да поведе съпротива като обявява формирането на Национален фронт на съпротива (НФС), който отново да обедини старите съюзници от Северния алианс. Самият Масут обаче е млад, на 32 години и реално прекарва немалка част от живота си в чужбина, като получава образованието си във Великобритания, въпреки че е роден в Панджшир.

Той няма военен опит, което поставя под съмнение качествата му като командир, но в случая може би по-важни са комуникативните му умения и възможността да представи себе си като обединителен символ, използвайки ореола на баща си, за да привлече подкрепа и съюзници в съпротивата срещу талибаните. .

Другото лице на НФС е вицепрезидентът Амрула Салех.

Той също е таджик, родом от Панджшир, който воювал както срещу СССР, така и по-късно срещу талибаните участвайки в Северния алианс.

След 2001 г. става ръководител на разузнаването в Афганистан, а омразата и отношението му към талибаните (през 90-те те измъчват сестра му, за да издаде местоположението му) стават причина да бъде освободен от тази длъжност от бившия президент Хамид Карзай.

По време на управлението на Ашраф Гани получава поста вътрешен министър, а след 2019 г. става Първи вицепрезидент на Афганистан - един от двамата заместници, които по конституция има държавният глава.

В навечерието на падането на Кабул Гани бяга в посока ОАЕ, за да не попадне в плен. От своя страна Салех отстъпва към Панджшир, където се самообявява за президент заради отсъствието на Гани.

Доколко обаче младият Масуд и опитният Салех биха могли да организират ефективна съпротива и да имат успех?

Факторите са няколко и от различен характер. На първо време те ще зависят от подкрепата на местните таджикски общностни водачи. Макар и Масуд и Салех да са от Пандшир, в крайна сметка племенните лидери трябва да имат готовност и съгласие да водят борба с враг, който ги е обградил.

До преди няколко дни се водеха преговори с талибаните, за да бъде избегнато кръвопролитие, но те са пропаднали и от началото на седмицата сблъсъците са подновени. В момента силите на Масуд и Салех контролират долината, като успяха да овладеят и част от съседна област.

Реалността обаче е, че те са обкръжени, а комуникациите и интернета в Панджшир в голяма степен са прекъснати.

Долината може да се каже, че е почти непревземаема, тъй като проходите към нея са едва няколко и са лесно защитими, но в същото време там няма летище от където би могла да бъде получена достатъчно военна подкрепа отвън.

Такава за момента може да дойде единствено от територията на Узбекистан. В тази посока отстъпиха частите на Абдул Рашид Достум, който изостави намиращия се под негов контрол северен център Мазар-и Шариф, и се оттегли с над 10 000 бойци и техника.

Друг голям проблем за Салех и Масуд е фактът, че не всички, които са опозиционно настроени спрямо талибаните, искат да водят военни действия срещу тях.

Сега общностни лидери като Хамид Карзай, бившият министър-председател от 90-те Гулбудин Хекматияр, председателят на Върховния съвет за национално помирение Абдула Абдула и бившият губернатор на провинция Балх Ата Нур са се ангажирали да водят преговори за участие в бъдещето правителство.

Талибаните не биха могли да си позволят тиранично и брутално управление, както през 90-те, защото то отново ще ги изолира в международен план. В този смисъл военната им победа може да се окаже, че не значи много, ако не получат легитимност и от останалите общности извън тази на пущуните.

По традиция Афганистан никога не е бил централизирана държава в смисъла, който е познат на запад. На практика тя винаги е функционирала на локален и племенно-кланов принцип, в който различните етноси, групи и подгрупи, винаги са се организирали по такъв начин, че в зависимост от интереса си да пренебрегват управлението в Кабул.

Така немалко местни лидери, недоволни от корупцията в столицата, решиха да не оказват съпротива и реално направиха естествения избор на по-силната страна като откриха пътя на талибаните към столицата.

По тази линия за талибаните, макар и от позицията на по-силната страна, ще бъде важно да не бъдат арогантни и да предоставят равноправно представителство на останалите общности в страната. В противен случай пътят към гражданската война ще бъде отворен, а страната ще задълбае в нов цикъл на кръвопролития.

Затова и за тях е важно да се справят със съпротивата на Салех и Масуд, чиито действия могат да им причинят немалко проблеми.

От началото на седмицата НФС вече отблъснаха една атака и много вероятно са осъществили напредък в южна посока, успоредно на главния път към Кабул, което ги поставя в позиции на около 50 километра от авиобаза Баграм.

Един успешен пробив в тази посока и овладяване на летището би представлявало огромен успех не само в чисто военно отношение, но и от гледна точка на привличането на повече съюзници и уронване имиджа на талибаните като непобедима сила.

 

Най-четените