Един референдум във Венецуела е напът да разреши или по-скоро да задълбочи 200-годишен конфликт, който включва колониално наследство, природни ресурси и национализъм - всичко необходимо за една регионална криза.
Правителството на президента Николас Мадуро в неделя, 3 декември, проведе референдум относно съдбата на региона Ескибо в съседната държава Гвиана.
Първоначалните резултати са категорични и според местния Избирателен съвет показват над 95% подкрепа на над 10-те милиона гласували за положителен отговор на всеки от петте въпроса, включително такъв за присъединяване на територията и предоставяне на венецуелско гражданство на нейните жители.
Правителството твърди, че става въпрос просто за "консултативен" референдум и нищо повече.
Само че земята, върху която Венецуела има претенции, е призната от международната общност като територия под управлението на Гвиана, а Международният съд на ООН призова Каракас да се въздържа от агресивни стъпки.
В следващите редове обясняваме накратко за какво точно става въпрос:
Конфликтът
Ескибо е с големина от почти 160 000 квадратни километра (около 2/3 от цялата територия на Гвиана) и в голямата си част е гъста джунгла. Регионът е дом на около 200 000 души, които говорят предимно английски и местни езици. Никой от тях не е участвал в референдума, на който са гласували само венецуелски граждани.
Каракас счита Ескибо за своя земя в качеството си на наследник на Испанската колониална империя, въпреки че територията става част от Великобритания в началото на XIX век, след като преди това е била холандска колония.
Venezuelans have cast their votes in a significant referendum on Sunday, showing overwhelming support for Venezuela's claim over the Essequibo region, a territory rich in oil and minerals, currently under Guyana's administration. #geoeconomics #Velsig https://t.co/zWdVLqqERA pic.twitter.com/rcHz2BsEYi
— Velina Tchakarova (@vtchakarova) December 4, 2023
Тук някъде се заражда и проблемът - колониалните сили в онази епоха никога не се разбират единодушно за точни граници в целия регион, което по-късно създава условия за различни интерпретации и претенции.
Конфликтът тлее, докато не прераства в дипломатическа криза между Венецуела и Великобритания, уж разрешена чрез арбитраж на САЩ по време на международна конференция в Париж през 1899 г. Тогава Вашингтон се явява представител на интересите на Каракас.
Днешните претенции на Гвиана се базират именно на решенията от тази конференция, установила почти изцяло сегашните граници. Същевременно в Джорджтаун, столицата на Гвиана, твърдят, че Венецуела е била съгласна с решението, докато не е променила позицията си в началото на 60-те години и не е поставила искане в ООН то да бъде обявено за невалидно.
Тогава, в навечерието на гвианската независимост, венецуелското правителство започва да настоява, че десетилетия по-рано американци и европейци измамно са наложили условията на решението от Париж и са откраднали Ескибо.
В условията на нова криза през 1966 година се провежда нова международна конференция за уреждане на спора. След нея Гвиана става независима държава и се поставят условия за временно статукво на границите, докато не бъде намерено ново решение за тях.
Точно това става повод днес в Каракас все още да имат претенции към Ескибо и да продължават да считат, че решението от 1966 година де факто анулира всички предишни договорености.
Петролът
През следващите десетилетия отношенията между двете държави вървят на приливи и отливи, а компромис така и не е намерен.
Ситуацията се усложнява още повече след 2015 година, когато в Гвиана са намерени първите залежи на петрол. От дълго време се знае, че джунглите на Ескибо са богати на злато, диаманти и алуминий, а отскоро стана ясно, че териториалните води на оспорвания регион съдържат едни от най-богатите залежи на петрол изобщо в света.
Това много бързо оказва влияние и върху местната икономика. Гвиана от една от най-бедните държави в Южна Америка се трансформира в най-бързо растящата икономика в света с 62% скок на брутния вътрешен продукт за 2022 година и прогнози за 100-процентов растеж до няколко години.
Различни оценки показват, че Гвиана разполага с потенциални залежи от над 11 милиарда барела петрол, като разработването на находищата се води от международен консорциум, начело с Exxon Mobil, Hess Corp и китайската CNOOC.
Въз основа на текущите планове за разширяване, групата очаква да изпомпва 1,2 милиона барела петрол на ден през 2027 г., което би означавало, че Гвиана спокойно може да изпревари Венецуела като производител и износител.
От всичко досега, едва ли е изненада, че правителството на Мадуро иска да сложи ръка върху богатствата на Ескибо.
***
Коментар по темата
Автор: Венцислав Божев
След провеждането на подобен референдум възникват два логични въпроса: защо сега и какво следва?
Отговорът на първия се крие преди всичко във вътрешната политика на Венецуела. При всички положения природните ресурси в Ескибо и нарастващото американско влияние при тяхната експлоатация са фактор, но той определено не е единствен.
От една страна имаме предстоящи президентски избори във Венецуела, които би трябвало да се проведат догодина в условията на изключително тежка икономическа криза.
Очакванията са за значително по-оспорван вот в сравнение с предишни години, най-вече заради натиска от страна на Вашингтон за намаляване на репресиите и позволяване на участието на опозиционни кандидати срещу отхлабване на икономическите санкции.
Логично е правителството да опита да събере подкрепа, използвайки казусът "Ескибо", който има важно място във формирането на венецуелската нация и идентичност. Мадуро залага на националистическата, антиколониална реторика, за да отклони вниманието от вътрешните проблеми и да изкара в негативна светлина опозицията, която неговата социалистическа партия по традиция представя като западни марионетки.
Дали обаче Мадуро наистина има намерение да анексира Ескибо?
В Гвиана категорично смятат, че има пряка опасност за териториалната цялост на страната. В международен план пък цялото внимание на света е насочено към конфликтите в Украйна и Ивицата Газа.
В съседна Бразилия начело е президентът-левичар Лула да Силва, който показа изключително приятелски отношения с Мадуро по-рано тази година, докато в Колумбия първият ляв държавен глава от десетилетия Густаво Петро също положи доста усилия за нормализиране на отношенията с Венецуела.
Едва ли обаче някой би толерирал анексия на Ескибо. Бразилия вече засили военното присъствие по общата граница с Венецуела и Гвиана и заяви, че следи ситуацията с "огромно притеснение", което на дипломатически език означава, че има готовност да се намеси, макар и да не става ясно в чия полза.
САЩ също едва ли ще останат безучастни към ситуацията, имайки предвид интересите на Exxon в Гвиана.
Така че за момента пред Мадуро стои изборът да дестабилизира целия регион и да рискува международна намеса или да направи крачка назад и да не оправдае очакванията на избирателите си.