Гвиана е малка държавица, която се намира на другия край на света. Едно непознато място, известно единствено с това, че често бива обърквано с Гвинея.
Само че малката южноамериканска страна в края на Амазония съвсем скоро може да придобие ново значение в глобален мащаб на фона на световната енергийна криза и своите собствени гигантски залежи от петрол.
Като за начало, историята на Гвиана през последните няколко столетия е свързана преди всичко с последователното колониално управление на нидерландци и британци, а самото място винаги е било смятано за подходяща територия за отглеждане на захарна тръстика и ориз и нищо повече.
Точно върху земеделския сектор, риболова и минното дело се базира и голяма част от икономиката на страната дори след обявяването на нейната независимост от Великобритания през 1966 г.
Имайки предвид, че почти цялата територия на Гвиана е заета от непроходима джунгла, за страната няма особено много възможности за развитие на каквото и да е друго, а населението от едва 780 000 души е концентрирано най-вече по крайбрежието в едва 10% от територията.
Това автоматично превръща Гвиана в една от сравнително бедните държави в региона с брутен вътрешен продукт от 4,2 милиарда долара през 2014 г.
Днес той е над два пъти по-висок и тенденцията е да продължи да нараства.
Причината е откритието на огромни офшорни залежи от петрол и газ през 2015 г., които тепърва започват да се експлоатират. Международният валутен фонд прогнозира, че икономиката на Гвиана ще нарасне с 47% тази година, при ръст от едва 1,7% през 2014 г., което я превръща в най-бързорастящата в целия свят.
А това е само началото, тъй като правителството прогнозира добива на петрол да достигне до 800 000 барела на ден в следващите три години на фона на огромно търсене и високи цени.
Според някои по-смели оценки Гвиана е на път да изпревари Кувейт, Катар и Саудитска Арабия и да се превърне в най-големият производител на суров петрол на глава от населението в света.
Подобен внезапен прилив обаче крие и своите рискове.
От първото си значително откритие през 2015 г. консорциумът, ръководен от американската петролна компания Exxon Mobil, заедно с партньорите Hess Corp и китайската CNOOC, обяви, че има около 11 милиарда барела петрол и газ в огромен блок, покриващ 6,6 милиона акра на около 200 километра от гвианското крайбрежие.
Въз основа на текущите планове за разширяване, групата очаква да изпомпва 1,2 милиона барела петрол на ден през 2027 г.
Тук някъде започват да се появяват и противоречията. Гвиана никога не е имала ресурсите и технологичния капацитет да изследва за потенциални находища, впоследствие да добива и преработва суров петрол и газ.
"Нямаме парите и капацитета. Модел, при който правителството влага пари и управлява всички активи, е невъзможен", каза за Reuters вицепрезидентът Бхарат Джагдео.
По тази причина през годините е търсена помощта на международните компании от индустрията.
В случая споразуменията за споделяне на производството, подписани през 2016 г. от предишното правителство, разделят печалбите от 50/50 между групата на Exxon и Гвиана, но 75% от приходите отиват първо за покриване на разходите на петролните компании.
Това оставя Гвиана само с 12,5% от продукцията плюс още няколко процента такси.
Според неправителствената организация Global Witness, която се следи експлоатирането на природните ресурси в световен план, Гвиана може да е загубила до 55 милиарда долара потенциални приходи от договора с Exxon. От своя страна, компанията отхвърля оценката с мотива, че тя не отчита разходи свързани с проучването и добива на петрол в отдалечени офшорни зони.
Ето защо правителството в Джорджтаун търси варианти да започне проучване на нови полета - потенциално при по-добри условия и с други партньори. Страната вече води преговори с фирми от Близкия изток, но тепърва предстои да създаде своя собствена държавна петролна компания и да проведе търг.
Алтернатива на търг е да се избере външен партньор, който да финансира и управлява компания, в която правителството на Гвиана има дял, така че да се избегнат грешките допуснати при преговорите с Exxon.
В същото време се търсят начини и за диверсификация.
Според президента Ирфан Али правителството му планира да използва голяма част от приходите от петрола, за да финансира инвестиции в минното дело, туризма, селското стопанство и други сектори, които да намалят зависимостта на икономиката от въглеводорода.
"Въпреки че Гвиана е нововъзникващ пазар на ресурси, нашата икономика няма да бъде базирана на въглеводороди", казва Али при посещение в САЩ в началото на тази седмица.
Думите му обаче будят известни притеснения, тъй като страната му изглежда като едно уязвимо място за феномена на така нареченото "петролно проклятие" или "парадокс на изобилието"
То представлява един познат феномен за много държави по света, които са богати на природни ресурси, но населението им страда от нисък стандарт на живот, липса на върховенство на закона и високи нива на корупция.
На много места даже приходите от петрол служат за изостряне на тези проблеми и увеличаване на разликата между бедни и богати.
В случая с Гвиана големите открития на петрол провокират политическа криза през 2019 г. и предсрочни парламентарни избори година по-късно, които почти се превръщат във фарс, когато тогавашният президент Дейвид Грейнджър обявява победа, но Конституционният съд отхвърля резултатите и постановява ново преброяване на гласовете.
То показва, че опозиционната партия на Али печели най-много гласове, с мнозинство от само един депутат в парламента. Драмата продължава с още няколко правни опита да се анулират резултатите от повторното преброяване и дори да се попречи на десетки хиляди подадени бюлетини да бъдат регистрирани като валидни.
Все пак през лятото на същата година Апелативният съд излиза с решение, че резултатите от второто преброяване са коректни и Ирфан Али е избран от парламента за президент на Гвиана.
Вотът се оказва изключително важен за страната, тъй като е първият след откриването на петрола и определя коя политическа сила ще има решаващата дума при разпределянето на приходите от него в страна, която се намира на 87-о място в света според корупционния индекс на Transparency International.
