Почти месец от началото на войната срещу "Хамас" и седмица след широкомащабното навлизане на израелската армия в Ивицата Газа вече могат да се направят някои оценки и равносметки.
Целите на Израел изглеждат далеч по-амбициозни от всичко, което е правено през последните десетилетия, и със сигурност ще доведат не само до промяна на архитектурата на сигурността в Газа, но вероятно и до много сериозни промени в баланса на силите в Близкия изток.
Премиерът Бенямин Нетаняху на първо време очерта целите като две:
- Елиминиране на "Хамас" като военно-политическа организация;
- Освобождаване на заложниците, взети в плен при терористичната атака от 7 октомври.
Поставени по този начин, те разглеждат един краткосрочен хоризонт за близките няколко седмици и месеци, след които тепърва ще се налага нова концепция за сигурността на Газа, "без пряка отговорност на израелските отбранителни сили за всекидневния живот" в анклава.
Така в рамките на първите няколко дни от навлизането в Ивицата Газа армията прекъсна основната пътна артерия между северната и южната част и зае няколко опорни пункта, откъдето започна да прави операции за издирване и прочистване, паралелно с нанасянето на въздушни удари срещу конкретни цели.
Оттам нататък обаче предизвикателствата тепърва започват.
Заложниците
Официалните данни на армията показват, че в периода между 7 октомври и 1 ноември са загинали общо 332 военнослужещи, докато най-малко 242 заложници все още остават в плен, като поне половината от тях са чужденци.
Именно те са големият актив на "Хамас" в ситуацията. От една страна, заложниците могат да се използват като разменна монета, докато от друга израелската армия трябва да се съобразява с риска за живота не само на собствени граждани, но и на такива от още над 15 държави.
Смъртта на всеки един от тях по вина на Израел ще усложни и без това неудобната международна позиция, в която страната се намира към момента.
Това е и една от причините за внимателния и предпазлив подход, който се наблюдава в действията на терен. Проблемите обаче не са свързани единствено и само с безопасността на заложниците.
Крайно враждебна среда
Ивицата Газа е изключително гъсто населен, предимно градски район, в който жителите в най-добрия случай са враждебно настроени, а в най-лошия - радикализирани до крайна степен.
Те в голямата си част са социално, политически и идеологически свързани не само с "Хамас", но и с другата радикална групировка в района - "Палестински ислямски джихад" (ПИД).
Бригадите "Ал Касам" са военното крило на "Хамас" и се смята, че преди началото на конфликта те са разполагали с между 20 000 и 40 000 бойци, действащи в Западния бряг и Ивицата газа. Там те имат възможността да се движат под прикритието на сложна система от подземни тунели, опасала цялата територия.
Към тях трябва да бъдат прибавени още около 80 до 90 000 активни членове в различните политически, социални, културни, образователни и други клонове на организацията.
От своя страна ПИД разполага с поне 6000 радикализирани бойци и още хиляди други членове. Към тях идват и всички останали ирански прокси организации в Близкия изток.
Хутите в Йемен вече обявиха война на Израел и докато техните заплахи имат по-скоро символичен характер, то тези на "Хизбула" и на иракските шиитски организации съвсем ясно се материализират в конкретни атаки през границата с Ливан.
В момента може да се каже, че Израел води война на три фронта - високоинтензивна кампания в Ивицата Газа, антитерористични операции в Западния бряг (най-вече в бежанските лагери, където е най-силно присъствието на "Хамас" и ПИД) и отбранителни действия по северната граница.
В настоящия конфликт ще си проличи доколко в Израел са се поучили от предишните войни, най-вече тази от 2006 г. срещу "Хизбула".
Тогава армията навлезе с високо самочувствие в Южен Ливан с идеята да ликвидира напълно шиитската фундаменталистка организация, но така и не съумя да го направи. "Хизбула" не само че не бе победена, но и в дългосрочен план излезе значително по-силна след конфликта.
Сега Израел отново действа срещу асиметрични противници, които дълго време са се подготвяли за този сценарии и нямат скрупули да използват цивилното население като оръжие или щит.
Международен натиск
В чисто техническо отношение Израел не би следвало да има проблеми с установяването на контрол над ключови институции, доколкото бойците на "Хамас" и ПИД са се оттеглили в своите тунели и водят от там партизански тип война в градски условия.
Окупацията в сегашните условия обаче ще доведе от взаимосвързани негативни последствия: ще отклони ресурси и внимание от акцента за спасяване на заложниците -> ще доведе до дори повече жертви и за двете страни -> ще настрои международната общност изцяло срещу Израел.
Дори в момента тя е разделена по отношение на войната, като нарастващият брой цивилни палестински жертви и влошаващата се хуманитарна ситуация допринасят за нарастването на натиска срещу правителството на Нетаняху, което има изключително ограничено място за дипломатическо маневриране.
Единствено САЩ изразяват твърда подкрепа, но дори Вашингтон трудно ще толерира продължителен конфликт.
Президентът Байдън вече категорично отхвърли варианта за окупация на Ивицата Газа.
Положението е такова, че Израел не може да си позволи да действа прибързано, но и разполага с един стесняващ се прозорец от време за справяне с "Хамас" и ПИД и разрешаване на заложническата криза.
