В абсолютно всяка война, независимо от враждуващите страни, губещи са цивилните.
Независимо дали говорим за изкланите израелци, които бяха нападнати от бойци на ислямистката групировка "Хамас", или за хората в Ивицата Газа, които са блокирани в територията с ограничени до минимум доставки на храна, вода и газ.
И от двете страни това са жертви.
Конфликтът между Израел и палестинските територии определено не е банален проблем и по никакъв начин не трябва да се опитваме да го опростяваме, като си играем на "добри" и "лоши". И двете страни имат претенции една към друга.
От една страна палестинците твърдят, че Израел ги потиска, изтласква ги от домовете им и настанява в териториите им израелски заселници.
Редица активисти за човешки права открай време алармират, че Ивицата Газа на практика се е превърнала най-големият открит затвор, а от десетилетия насам палестинците си мечтаят за свобода и независимост от Израел.
Правозащитни организации се застъпват за свободата на движение на палестинците и критикуват действията на властите в Йерусалим като "колективно наказание" и "пълно пренебрежение към цивилното население".
От своя страна, Израел също има своите валидни аргументи да заема тези позиции - Западният бряг е управляван от корумпирана власт, докато в Ивицата Газа доминира джихадистката групировка "Хамас", която пък отговаря пред големия враг - Иран.
Не са един и два случаите, в които по израелската територия биват изстрелвани ракети от Ивицата Газа, а отговорните за това се крият сред местното цивилно население като сред жив щит.
За много палестинци "Хамас" са революционери и освободители, но за властите в Йерусалим те са терористи, отговорни за безброй нападения и жертви.
И най-вече - "Хамас" са опасност, която трябва да бъде обезвредена, за да може да бъде гарантирана сигурността на Израел.
А онези, които взимат решенията и от двете страни на барикадата, са крайни радикали и хора, в чиито очи насилието и агресията са единственият възможен път, а компромисите са немислими.
Неслучайно, когато говорим за "Хамас", използваме определения като "радикална ислямистка групировка" и дори "терористична група". Междувременно Бенямин Нетаняху оглави най-крайното и радикално правителство на Израел от десетилетия насам, пълно с религиозни фундаменталисти и националисти.
И двете страни имат достъп до оръжия, а по-лошото е, че са категорично убедени, че пътят към мира преминава през унищожението на другия.
Нападението на "Хамас" срещу Израел задейства поредица от събития, която едва ли има някой, който да може със сигурност да предвиди как ще се развият. То потопи Израел в кръв и хвърли света в ужас, че може да се разпали още една открита война.
Едва ли някой си мисли, че джихадистката групировка има силите да победи далеч по-добре оборудваната и силна армия на Израел при един директен сблъсък. Но за "Хамас" не това е и основната цел, нито реалното освобождение на Палестина, независимо какво твърдят оттам.
Свободата за палестинския народ и облекчаването на сегашното им положение могат да бъдат постигнати с международен натиск и преговори, но не и със силата на оръжието.
Много по-вероятно е нападението, което "Хамас" извърши на 7 октомври, да е продиктувано по-скоро от съвсем други мотиви - опит да се разбият крехките отношения, които Израел установява с част от арабските държави в Близкия изток и Северна Африка.
От няколко години насам под координацията на Вашингтон Израел и Саудитска Арабия стоплят отношенията си в името на обща коалиция срещу по-голямата заплаха в момента - нарастващото влияние на Иран.
Техеран пък се възползва от това, за да се представи за реален пазител на палестинската кауза, докато използва въпроса, за да дискредитира арабските си противници.
Сега, когато изглежда, че обръчите около Иран може да се затегнат с едно доскоро немислимо сътрудничество между Тел Авив и арабските монархии, връщането на темата за израелския "тормоз" над Палестина изглежда като добър начин ситуацията да се обезвреди.
Струва си човек да се замисли откъде "Хамас" взе оръжията за офанзивата си срещу Израел, както и кой реално печели от цялата тази ситуация.
Защото губещите са ясни - обикновените хора от двете страни на барикадата, които сега живеят в страх за живота си. А омразата ще тлее още години и десетилетия наред.
