Земетресението, което удари Югоизточна Турция и Северозападна Сирия, засегна милиони. Големи части от цели градове са напълно сринати, а общата цифра на загиналите вече надмина 40 000 души и ще нараства още, докато продължават процесите по разчистване на развалините.
В Сирия жертвите са над 6000 по данни на ООН, но ситуацията там е значително по-тежка заради сложната политическа ситуация и унищожената инфраструктура след близо 12 години гражданска война.
Макар и военните действия да намаляха, страната продължава да бъде дълбоко разделена на три части, които почти не комуникират помежду си. Едната е на север и североизток и се намира под контрола на кюрдите, подкрепени най-вече от САЩ.
В северозападната част има микс от бунтовнически и ислямистки сили, част от които действат директно под шапката на Турция. Други пък поддържат контакт с Анкара като част от широко споразумение за запазване на стабилността. Сред тях е и Хаят Тахрир ал Шам, която е определена за терористична организация, но през последните няколко години прави опити да промени имиджа си, за да получи легитимност.
Последната територия е контролирана от правителството на президента Башар Асад, подкрепено от неговите съюзници Русия и Иран. Това е предимно централната част, южната и крайбрежието.
На този фон в страната има 14,6 милиона души, които имат необходимост от хуманитарна помощ по информации на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Около 6,7 милиона са вътрешно разселените, а 6,6 милиона се намират в други държави.
Това са данни от края на миналата година, доста преди земетресението. Сега положението е значително по-тежко, тъй като трусът засегна именно северозападната част на Сирия, където е концентрирана огромна част от бежанците в провинция Идлиб.
Всичко се усложнява от факта, че там действат различни въоръжени групировки, а разселените хора от всички райони на Сирия живеят в огромни палаткови лагери и условия, които утежняват хуманитарната ситуация и без да има опустошително земетресение.
Много жертви и разрушения има и в контролираните от правителството Алепо, Латакия и Тартус.
Именно недоверието между различните враждуващи страни и мудната реакция на ООН направиха така, че първият хуманитарен конвой с помощ да навлезе в Сирия едва четири дни след земетресението. Това са шест камиона, които прекосяват граничния пункт Баб ал Хауа. Те са последвани от още над 50 в следващите дни, но са недостатъчни и не включват тежка техника за разчистване.
Баб ал Хауа е единственият пункт по границата между Сирия и Турция, който ООН може да използва за доставка на хуманитарна помощ според решение на Съвета за сигурност на ООН от 2014 г.
През последните няколко години Русия налага вето върху възможността да се използват други пунктове поради притеснения, че хуманитарните помощи могат да попаднат в ръцете на радикални джихадисти. Москва и Дамаск настояват всички доставки на ООН за бежанците в Идлиб да преминават първо през правителствените територии. Там те са спирани непрекъснато и често пъти не са допускани изобщо по политически причини.
Междувременно Русия и Иран помогнаха на своя съюзник Асад. Москва изпрати няколко товарни самолета, а режимът в Техеран използва свои протежета от Ирак. Европейският съюз също се ангажира с подкрепа на стойност 3,5 милиона евро, включително медицински екипи и лекарства.
В същото време Идлиб остана почти напълно блокиран, докато там действат няколко изолирани неправителствени организации.
Едва в понеделник, 13 февруари, говорителят на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш обяви, че е постигнато споразумение с Дамаск да бъдат отворени още два гранични пункта по границата с Турция. Кога ще стане това обаче, все още не е напълно ясно. А времето напредва и колкото повече подкрепата се бави, толкова по-тежко ще става за милиони.
При всички положения режимът на Асад, подпомогнат от съюзниците си Иран и Русия, ще използва трагедията със земетресението, за да се опита да се освободи от международната изолация, в която е поставен.
Природното бедствие е повод за влизане в контакт не само със западни правителства и организации, но и с други арабски държави.
От друга страна използването на хуманитарната помощ като инструмент за оказване на влияние, което се прави от години, сега вече добива една съвсем различна тежест заради неотложността на ситуацията.
Самото настояване да се използва един-единствен гранично пропускателен пункт е начин не просто умишлено да се забави подкрепата за Идлиб, но и в по-широк смисъл Съветът за сигурност да бъде принуден да прекрати досегашната програма за хуманитарна помощ и всичко да започне да преминава през одобрението на Дамаск - непряко да бъде потвърдена легитимността на режима.
Особен акцент е поставен върху американския закон за налагане на санкции срещу правителството на Асад за извършване на военни престъпления. Рестрикциите включват забрана за транзакции със сирийското правителство или свързани с него субекти.
"Всичко, което искаме от Европа и САЩ, е да отменят санкциите - ако те паднат, сирийският народ ще може да се грижи за страната си", каза ден след земетресението Бутаина Шаабан, говорител на Башар Асад.
Според нея и правителството в Дамаск именно международните санкции са най-голямата пречка за неправителствени организации и държави, които биха искали да помогнат в случая, но не го правят заради страх да не попаднат в черния списък на Вашингтон.
Нещото, което премълчава Шаабан, е че американските и европейските санкции правят изключения за хуманитарна помощ, дори когато става въпрос за територии под контрола на терористични организации.
Това е подчертано от споразумение в Съвета за сигурност през декември 2022 г. за въвеждане на хуманитарно "изключение" във всички режими на санкции, включително такива, свързани с борбата срещу тероризма.
