Допреди последния петък на ноември, името на учения Мохсен Фахризаде беше неизвестно както за повечето хора по света, така и за самите иранци.
Днес вече в страната излизат на масови протести срещу външните сили, причинили убийството на Фахризаде, аятоласите се заклеват, че ще отмъстят за смъртта му, а немалко анализатори и експерти твърдят, че покушението срещу него може да има по-голям ефект върху политиката в региона дори от отстраняването на почти вездесъщия Касем Солеймани.
Мохсен Фахризаде - експерт от световно ниво по ядрена физика - е човекът, сочен за баща на иранската ядрена програма и неин ръководител.
Засега нито една държава или групировка не е поела отговорност за убийството на Фахризаде, макар в Иран ясно да сочат с пръст към Израел, ако не като пряк извършител, то поне като сила, отговорна за организирането на удара.
Според последните информации от иранските власти ученият е бил застрелян от дистанционно управляема картечница. Тя е била монтирана в автомобил, който е бил поставен в засада на кортежа на Фахризаде, като върху оръжието имало "логото и спецификациите на израелската отбранителна индустрия", съобщава иранската англоезична телевизия Press TV.
Междувременно се твърди, че само преди седмица израелският премиер Бенямин Нетаняху и шефът на разузнавателната служба "Мосад" са били на тайно посещение в Саудитска Арабия за среща с престолонаследника на кралството Мохамед бин Салман и с американския държавен секретар Майк Помпео. Това твърдение беше категорично отречено от саудитските власти и активно премълчано от израелските.
Възможно ли е на тази непотвърдена среща да е било обсъдено точно отстраняването на Мохсен Фахризаде? Това са само спекулации, които поне към момента няма как да бъдат потвърдени.
Но каква полза би имал евентуално Израел от подобен удар срещу иранския учен?
Според Марк Фицпатрик, сътрудник на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон, който следи отблизо ядрената програма на Иран, тя "отдавна е преминала точката, при която съществуването ѝ зависи от един единствен човек".
Ако това е така и самата ядрена програма на Техеран не е целта на тази атака, това оставя два сценария за възможната причина за този атентат - да се сложи бариера на всяко евентуално затопляне в отношенията между САЩ и Иран, или Иран да бъде провокиран да предприеме ответни действия като наказване на атентата.
В интерес на истината, само преди няколко седмици израелската армия приключи най-голямото си учение за годината - "Смъртоносна стрела" - при което един от разиграните сценарии беше отговор на нападение с балистични ракети, произведени в Иран, срещу израелските градове.
На фона на заканите на иранските лидери за отмъщение, този сценарий звучи поразително актуално. Ако се стигне до него обаче, едно е сигурно - всеки опит за нормализиране на отношенията между Вашингтон и Техеран ще бъде блокиран за неопределен период от време.
Дали наистина Израел би задействал подобен опасен ход, само за да сложи прът в колелото на една нова ядрена сделка с Иран?
Вероятността в момента да се стигне до сериозен военен конфликт е малка и в Тел Авив неминуемо са изчислили това. Нито Техеран има силите за това, нито Израел, нито дори Саудитска Арабия. Американските усилия в посока създаването на широка коалиция тук дадоха някакви резултати, но те далеч не са достатъчни, за да се задействат конкретни мащабни планове.
Така че това убийство на иранския учен може да се тълкува просто като опит да се подкопаят плановете на следващата администрация в Белия дом да "върне нещата" към ситуацията отпреди намесата на Тръмп и изтеглянето от ядрения договор.
В момента няколко държави в Европа активно лобират за връщане към предишното положение, тъй като в техните очи мирът с Техеран ще гарантира стабилност за региона и рестартиране на бизнеса.
Подобно нещо обаче действа в ущърб на традиционните съюзници на САЩ в Близкия изток - Израел и Саудитска Арабия, които се опитват всячески да се противопоставят на плановете на аятоласите за региона.
Във външната си политика Техеран открай време цели да създаде сухоземен коридор от Афганистан на изток до Ливан на запад, който да осигури свободно преминаване на доставки на оръжия за шиитските съюзници на Иран. С него се цели да се създаде буфер срещу сунитските сили в региона като фактор за влияние върху целия ислямски свят, и същевременно да се създаде достатъчно силен отпор за действията на другия водещ регионален противник - Израел.
В това отношение администрацията на Тръмп беше (и продължава да е) безкомпромисна - твърда политика спрямо Иран, налагане на още санкции, притискане на европейските партньори да се откажат от това да правят бизнес със страната и като цяло поставяне на властта на аятоласите в тотална изолация.
Спорно е доколко плановете на американския президент успяха, но определено смяната на властта в САЩ може да даде на иранците необходимата им глътка въздух за стабилизиране на икономиката и ново засилване на външните планове. Затова и Байдън е надеждата за Техеран за нормализиране на отношенията със САЩ до обичайното им просто студено ниво от 2015 г.
Евентуално затопляне на отношенията, колкото и минимално да е то, минава през вдигане на санкции над Иран, а това, на свой ред, означава възможност за икономиката на страната да се възстанови малко от малко, след като беше ударена изключително тежко от коронавируса.
Ново избухване на огъня в момента не е в услуга на никого, най-малко на Иран. Ако страната обаче реши да отговори на предизвикателството, това ще я постави в ситуация, при която преговорите със САЩ биха били много по-трудни и дори невъзможни за постигане.
Властите в персийската страна в момента обаче нямат друг избор, освен да отвърнат на удара, та било то и през своите милиции и подчинени групировки. Въпросът е колко тежък ще е ударът и срещу кого ще бъде насочен. На всички е ясно, че след определена точка конфликтът само ще се задълбочи.
Междувременно за екипа на Байдън израелският премиер Нетаняху се превръща по-скоро в проблем, който трябва да бъде решен, отколкото в съюзник.
Не е ясно обаче готов ли е новият президент да предприеме реални действия по въпроса, или просто ще търпи ситуацията, за да не предизвика още по-големи сътресения.
Възможен ход е Байдън да влезе в ролята на "доброто ченге", след като "лошото" - Нетаняху, е показало зъби, демонстрирайки, че може да убие един от най-ценните агенти на Иран в сигурните предградия на Техеран.
Едно е сигурно - през следващите няколко месеца политиката в Близкия изток ще бъде танц върху острието на добре наточен ятаган, от който всички замесени може да се порежат.
