Филмите за ядрена война са особен жанр.
Повечето от тях леко жегват под лъжичката, други стискат за гърлото сериозно като класиката "На брега". Но британският Threads смазва като никой друг в своята категория, въпреки че през 1984 г. възможностите за специални ефекти са нищожни.
Името на лентата идва от фините нишки, които свързват обществото в един град и които при катаклизъм, какъвто е ядрената бомба, се сриват в радиоактивната пепел.
Когато Threads е излъчен за първи път, публиката без преувеличение е потресена.
В "Би Би Си" заваляват гневни обаждания от зрители, изпаднали в истерия от видяното.
Трейлърът на Threads можете да видите тук:
Причината е, че филмът е издържан в стил на документалистика и ядреният удар, жертвите и последствията от него са поднесени в сухи цифри и статистика.
Сякаш току-що наистина е паднала атомна бомба над сивия британски Шефийлд. Съдбите, които се плетат на екрана, първоначално са толкова банални, че ако бяха в друг контекст, щяха да са болезнено скучни за гледане.
Имаме влюбени младежи с непланирана бременност, оядени бюрократи, които не знаят как да реагират в кризисни ситуации, работническа класа, която живее своя обикновен монотонен живот. На фон върви ескалация на напрежението между САЩ и Съветския съюз, която кулминира.
И оттук нататък Threads става напълно различен от други филми с ядрена война и нишките се разбридат до кошмар.
Повечето апокалиптични ленти спестяват ситуацията "след" атомния взрив - той или е предотвратен от героя на деня, или е помел всичко и живот след него няма. В Threads няма пощада, а след експлозията черните и сивите краски бързо се сгъстяват до пълен и много реалистично изглеждащ ад.
Из разрушения Шефийлд, изпод облаците на ядрената зима, като призраци обикалят осакатени, полудели и наглед здрави, като на всички им се иска да бяха умрели.
Кората корав хляб се превръща в манна небесна, плъховете са ценен деликатес, докато човечеството бързо се връща не с години, а с векове назад. Културите се събират и обработват ръчно и работата по тях е въпрос на оцеляване за онези, които по чудо не са се споминали вече.
Бомбата изтрива не само културните и научни достижения, но и човечността.
---
Още от категория "Ядрен апокалипсис" - тук:
---
В света на Threads няма морал и емоции, дори и между родител и дете, което показва само едно - пълен разпад на обществото.
Детето спокойно изпраща майка си, на която и без това говори по име, затваря очите ѝ и се връща към ужаса, в който е обречено да живее. И така - до безкрай.
Тегобата продължава до финалните надписи и примитивните специални ефекти от средата на 80-те не пречат на влиянието на филма. Напротив, те не дразнят капризното и привикнало на компютърни образи око и не пречат Threads да е все така смазващ.
Затова и продукцията на "Би Би Си" изисква особена нагласа, за да бъде изгледана, защото в противен случай би могла да бъде приета само като странен филм на ужасите.
Докато в действителност Threads е предупреждение, че можем да оцелеем след натискането на голямото червено копче и това всъщност ще е хиляди пъти по-лошо от смъртта.
ОЦЕНКА ЗА THREADS - 5 ОТ 5 КАФЕНЦА:
