През последния месец назначението на един ректор на университет разбуни духовете в Турция и провокира мащабни студентски протести, превръщайки се в сериозно предизвикателство за президента Реджеп Ердоган.
Всичко започна с "парашутното спускане" за ректор на престижния Босфорски университет на Мелих Булу, член на управляващата партия и учен със скромна академична дейност, но за смекта на това със строго консервативни възгледи.
Това решение на властите провокира остри реакции на студенти и преподаватели от цялата страна, които протестират вече над месец срещу държавната намеса и политизирането на академичната общност.
Не закъсня и насилието, като само през миналия уикенд полицията разпръсна със сълзотворен газ и гумени куршуми демонстрации в Истанбул и Анкара, организирани като отговор на арестите на двама студенти. Само за последния уикенд бяха задържани над 300 души в няколко града, а някои от тях ще бъдат съдени по обвинения в провокиране на размирици чрез социалните мрежи.
Отношение взе и президента Ердоган, който акцентира върху участието на представители от ЛГБТ общността в протеста.
"Не обръщайте внимание какви ги говорят онези лесбийки", коментира той пред младежката формация на своята партия, определяйки протестиращите като "терористи" и "вандали".
Разбира се назначението на Булу не е първото подобно. От 2016 г. насам, след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган, действа извънредно законодателство, което позволява на президента да назначава директно лектори на университети. Това вече се е случило с 11 висши учебни заведения от началото на годината и общо 20 за последните няколко.
По силата на същото законодателство между 2016 и 2018 г. почти 130 000 държавни служители са отстранени от работа, заради предполагаемо участие в проваления преврат и връзки с организацията на духовника в изгнание Фетхуллах Гюлен.
Мерките на Ердоган не подминават и академичната общност. Над 25 000 учители и университетски преподаватели са отстранени и заменени с хора, които са считани от управляващия елит за по-благонадеждни .
Реално погледнато сега е третият опит за външно назначаване на близки до властта хора като ректори на Босфорския университет. Първият е от 2008 г. на тогавашния президент Абдуллах Гюл, а вторият е от 2016 г. преди въвеждането на извънредното положение.
Въпросният университет се счита за един от центровете на либералната мисъл в Турция и трън в очите за консервативно настроената част на обществото и членовете на управляващата партия.
Основан още през 1863 г., университетът се е запазил като бастион на свободното слово, демократичните възгледи, свободните дебати и т.н. - всичко това, което би трябвало да представлява Турция на Кемал Ататюрк.
Затова спускането на противоречиви фигури като Булу напомня не само чистките в държавната администрация, но се възприема и като пряк опит за посегателство на академичната автономия, противоречащ с установените традиции в университета.
Очакванията са той да смени рязко политиката на учебното заведение, свеждайки я до проповядваната от Партията на справедливостта и развитието линия.
Либералният характер на протестите бързо провокира сравнения между сегашната ситуация и тази от 2013 г. и масовите демонстрации срещу правителственото решение да застрои парка Гези в централната част на Истанбул.
Тогава те също бяха плод на упорития отказ на Ердоган да уважи граждански искания. По същия начин той използва обществените различия, за да заеме страна в спора и да консолидира вътрешната подкрепа за себе си, представяйки протестите като проводник на вредни либерални ценности и чуждо влияние.
Сега обаче има проблем - протестите срещу назначението на Булу включват и религиозни студенти, което означава, че либералните и консервативно-религиозните младежи са успели да намерят обща основа - нещо, което доскоро щеше да бъде невъзможно.
В момента неговото управление се справя със ситуацията както се е случвало досега - като криминализира всякакви протестни прояви и всява разкол в различните групи протестиращи. По въпроса с последното вече бе направен опит да се използва една религиозна карикатура, за да се настроят едни срещу други ЛГБТ и консервативните студенти.
Подобна тактика всече може и да не е толкова ефективна, тъй като последиците от COVID-19, икономическата стагнация и увеличаващата се младежка безработица засягат всички. Така популистките религиозни послания на Ердоган трудно могат да предложат утеха на младите хора, които имат все по-малко пари в джоба.
Разбира се всичко това не означава, че режима му е изправен пред непосредствена екзистенциална заплаха.
Протестиращите от Босфорския университет и останалите академични институции нямат нито намерението, нито възможностите да се преборят с 18-годишното управление на Ердоган. Техните искания са ограничени и трудно ще достигнат до по-широка част от обществото.
Те обаче със сигурност са ясен сигнал за него.
С неадекватното си адресиране на текущия казус той създава условия за бъдещи проблеми, които да натежат срещу него в дългосрочен план.
