Обикновено срещите на министрите на отбраната на страните от НАТО не представляват кой знае какво събитие.
Обикновено те служат за координация, обсъждане на въпроси от общ интерес и по-рядко за приемане на стратегически решения. Последното се случва по време на срещите на върха между държавните и правителствените ръководители.
Затова и последният форум на министрите от края на октомври не предизвика кой знае какъв интерес.
Той обаче се случи в деликатен момент за алианса, тъй като бе първото събиране след една от най-големите дипломатически кризи в рамките на НАТО, при която Франция отзова своите посланици от Вашингтон и Канбера в контекста на новото тристранно споразумение в областта на отбраната и сигурността между САЩ, Австралия и Великобритания.
AUKUS, както е известно, ще бъде платформа с цел задълбочаване на сътрудничеството между трите държави и е насочено преди всичко към намаляване на регионалното влияние на Китай.
Така че срещата общо взето щеше да покаже до каква степен са изгладени противоречията по оста Париж-Вашингтон-Великобритания и в каква посока ще се развият отношенията в НАТО.
И докато някои очакваха форумът да мине под знака на напрежението, всъщност той показа нещо доста неочаквано - демонстрация на единство седмица преди срещата на Г-20 в Италия, на която участие взеха Китай и Русия.
Това стана под формата на първата обща Стратегия на НАТО за технологиите с изкуствен интелект (Artificial Intelligence Strategy).
Тя ще бъде финансирана от нов фонд с начален капитал от 1 милиард евро, който трябва да послужи като средство за изграждане на платформа за развитие на технологии с изкуствен интелект и обмяна на опит. Предвижда се сътрудничество и инвестиции в частния сектор и академичната общност сред държавите-членки в области като киберзащита, разузнаване, наблюдение, анализ на данни и изображения.
"Трябва да запазим технологичното си предимство", каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция след обявяването на Стратегията. "Бъдещите конфликти ще се водят не само с куршуми и бомби, но и с байтове и информация."
В този смисъл усилията са насочени към софтуерен капацитет с възможност да изпълнява задачи, които по принцип изискват човешка мисъл като разпознаване на модели на поведение, учене от предишен опит, правене на заключения и прогнози или предприемане на конкретни действия. И всичко това в две направления - киберпространство и автономен хардуер, който може да бъде някоя ракетна система, например.
Мисленето в посока изкуствен интелект съвсем не е ново за НАТО, но сега за първи път се приема цялостна концепция за начина, по който ще се работи и принципите, включително законови, етични и социални, които ще се следват, като се набляга особено много на прозрачността и отчетността.
Реално тази стратегия също така влиза в по-широкия контекст за излизане на военното дело извън традиционните пространства на земята, въздуха и морето.
Така в последните години към тях бяха добавени космосът и киберпространството, а изкуственият интелект се явява като едно естествено продължение в тази посока и най-вече адаптиране към променящата се среда и новите заплахи за сигурността.
Нещо, което бе потвърдено и от Столтенберг по време на пресконференцията.
"В момента виждаме как авторитарни режими се състезават, за да развиват нови технологии от изкуствен интелект до автономни системи", каза той.
Какво обаче означава това в по-широк план?
От една страна все още стои проблемът между Париж и Вашингтон с AUKUS, като поставянето на френския генерал Филип Лавин като отговорен за Стратегията в качеството си на новоназначен началник на Командването по трансформацията, много вероятно е един от начините за намаляване на напрежението в НАТО.
Естествено друг вариант, по който да бъде компенсирана европейската оръжейна индустрия, останала с пръст в устата, след като Австралия избра американски подводници пред френските, е текущият план на Финландия на стойност 9,4 милиарда евро за закупуване на военни самолети. В Хелзинки дебатират върху вариантите за смяна на техните остарели F/А -18 Hornet, а опциите за това са американски F- 35A, френски Dassault Rafale, шведски Saab Gripen или произведени във Великобритания Eurofighter Typhoon.
Процедурата от чисто военна реално прие геополитически оттенък и изборът на френските изтребители би означавал компенсиране на европейския военно-промишлен комплекс с част от сумата, която беше изпусната по сделката с подводниците.
От друга страна, все по-видима става тенденцията НАТО да насочва вниманието си извън традиционната зона на действие в района на Европа.
"Виждаме как целият световен баланс на силите се изменя заради действията на Китай, който модернизира военните си способности, включително ядрените системи и ракетите с дълъг обсег. И не на последно място виждаме как Китай се доближава все повече в областта на киберпространството", заяви Столтенберг.
Това нещо, върху което той акцентира и в интервю от лятото.
"НАТО е съюз между Северна Америка и Европа. Но този регион е изправен пред глобални предизвикателства като тероризъм, киберзаплахи, а също така и възходът на Китай. Така че, когато става въпрос за нашата колективна отбрана, ние трябва да говорим и за Китай", каза генералният секретар на НАТО пред Financial Times. "Това, което мога да кажа е, че той вече засяга нашата сигурност."
Проблемът в случая е, че за много държави в Европа, членове на НАТО, Китай е важен търговски партньор. Особено за тези в Централна и Източна Европа, които партнират с Пекин във формата "16+1" и в същото време считат по-близката Русия за много по-голяма заплаха.
В този смисъл по-големият въпрос е, ако Стратегията цели да създаде единство, дали всъщност няма да провокира разделения?
