В първите няколко месеца на войната в Украйна чеченските подразделения в руската армия бяха особено видни и шумни в различните социални мрежи. Неслучайно станаха известни с ироничното название "TikTok армия" заради своята пропагандна показност, демонстративно перчене и едновременно с това - спорна оперативна ефективност.
Скоро ще се навърши една година от тяхната странна поява из бойните полета, но засега няма и следа от изпълнение на грандиозните заплахи на чеченския лидер Рамзан Кадиров, който през май месец дори обяви, че "Украйна е приключен въпрос".
От състоянието на конфликта е повече от видимо, че той е доста далеч от приключване, а постиженията на "кадировци" са по-скоро скромни, въпреки големите претенции.
Те са от първите подразделения, включени във войната още в нейното начало. Повечето от тях са разположени в околностите на Киев, наред с Росгвардията и леки въздушнодесантни и специални части, тъй като първоначалните очаквания са сраженията да се водят в района на столицата и тя да падне бързо.
Разчита се най-вече на опита и репутацията на кадировци при воденето на градския бой и асиметрични тактики заради двете чеченски войни, но в крайна сметка операцията около Киев е абсолютен провал.
През пролетта и лятото чеченците в руската армия участват в тежките сражения за градовете Мариупол и Северодонецк, където имат далеч по-сериозна ефективност и успех. Към момента са част от офанзивата към Бахмут и действат като подкрепа на редовните руски сили, но там фокусът е най-вече върху частната армия "Вагнер".
В хода на войната Кадиров установи неформален съюз с финансовия покровител на "Вагнер" Евгений Пригожин и други твърдолинейни националисти, които държат да бъде продължен курса на конфликта с всички възможни средства.
Не е ясно колко точно чеченци използва Русия в Украйна. В началото със сигурност има корпус от няколко хиляди войници, като с времето той непрекъснато расте и сега вероятно достига до 10 000 души.
Тяхната роля в конфликта е особено интересна, въпреки че чисто военната им тежест е по-скоро малка на фона на шума около тях.
Всъщност войната в Украйна идва в подходящ момент за Рамзан Кадиров. Месец преди нейното начало съпругата на бившия съдия в чеченския Върховен съд Саид Янгулбаев и майка на правозащитника Абубакар Янгулбаев е отвлечена от дома си в далечния град Нижни Новгород и е отведена в Чечня, където е съдена за нападение на полицай.
Пореден случай, около който се вдига голям шум дори в самата Русия, заради отношението на чеченския лидер към всички форми на опозиция и авторитарното му управление в република, която изглежда по-скоро като негово лично владение.
В този смисъл една категорична военна победа би послужила като изключителен стимул за повишаване на неговия престиж и доизграждането на образа му на силен и авторитетен лидер.
Особено ако такава победа представлява влизането в столицата на Украйна.
За целта се използва и мрачната репутация на чеченците. Те трудно биха променили баланса на силите в една война, но за сметка на това общоприетите стереотипи за жестокостта им имат достатъчно потенциал да окажат психологическо влияние на противника.
Тази репутация се изгражда през последните десетилетия в хода на двете чеченски войни и изключителните жестокости, извършвани от различните фракции през това време.
За да подхранят допълнително този имидж самите кадировци непрекъснато разпространяват клипове из социалните мрежи, в които привидно демонстрират сила и мъжкарство като водят престрелки срещу светофари или празни сгради, без противници насреща.
Руските медии с готовност използват техните видеа в свои репортажи, помагайки на Кадиров да създаде илюзията, че неговите войски изиграват ключова роля в инвазията. Всичко е част от една елементарна пропагандна кампания за вътрешна консумация, която обаче изглежда нелепо погледната отстрани.
Все пак това не прави чеченците по-малко опасни или брутални.
Двете чеченски войни имат обща продължителност от над 12 години и са белязани от изключителни жестокости и извършването на много военни престъпления. Подобно нещо представлява един безкрайно травматичен опит, чиято продължителност нормализира бруталността и насилието за руското общество.
Всичко това се разгръща в един много по-широк мащаб из бойните полета в Украйна, допринасяйки за ожесточаването на конфликта.
Кадировците пренасят "най-ужасяващите форми на насилие и бруталност във временно окупираните райони на Украйна", се казва в доклад на Европейския парламент от средата на миналия юни, след като става ясно участието на чеченци в масовите убийства на цивилни в градчето Буча до Киев.
