През уикенда в столицата на Унгария Будапеща хиляди хора излязоха на протест срещу плановете за изграждане на филиал на китайския университет "Фудан". Протестните шествия бяха под надслов "Да" на студентския град, "Не" на управляващата партия "ФИДЕС" и реално се явяват най-съществената изява на недоволство срещу управлението на премиера Виктор Орбан от години насам.
Проектът трябва да бъде реализиран до 2024 г. и ако това се случи "Фудан" ще стане първият китайски университет с филиал в Европейския съюз. Идеята обаче буди и съществени притеснения относно амбициите и нарастващото влияние на Пекин в Унгария.
Според управляващите присъствието на "Фудан" ще спомогне за повишаване на стандарта на висшето образование, тъй като университетът се счита за един от най-престижните в света и в същото време ще спомогне за привличането на чуждестранни инвестиции.
За опозицията обаче планът ще представлява една непосилна финансова тежест върху унгарските данъкоплатци, както и показателен пример за задълбочаването на връзките на Унгария с авторитарните режими в Пекин и Москва.
Един от най-активните критици в това отношение е кметът на Будапеща Гергели Карачони, който е представител на зелената партия и като лице на шестпартиен опозиционен алианс има амбициите да бъде един от основните противници на Орбан на парламентарните избори догодина.
"Те искат да построят университет, който наистина е много сериозен на международно равнище, но хартата му изисква да представлява идеологията и светогледа на китайската комунистическа партия", твърди Карачони.
В случая кметът има предвид променените през 2019 г. принципи на "Фудан", като в новоприетата харта се отхвърлят фундаментални за един университет идеи като академична автономия и свобода на словото.
По този начин "Фудан" де факто минава под пряк партиен контрол и лесно може да се превърне в средство за пропаганда и индоктринация, особено що се отнася до хуманитарните, социалните и икономическите програми.
Действията на правителството са в контраст с тези срещу частния Централноевропейски университет (ЦЕУ), който през 2018 г. бе пропъден от Унгария. Тогава кабинетът на Орбан прие законодателство, което принуди ЦЕУ да напусне страната, провокирайки масови протести.
"Само преди няколко години ЦЕУ, който е частен американски университет, бе прогонен от Будапеща. Той не харчеше публични средства и бе дом на много унгарски студенти, които получаваха големи стипендии", продължава Карачони. "Сега ще докарат друг, представящ комунистическата идеология, който ще ни струва милиарди".
За него самата стратегия е съществен риск за националната сигурност, а в момента Унгария служи като "бастион на източните Велики сили в Европейския съюз."
Като част от кампанията си срещу построяването на университета кметът вече обяви преименуването на няколко улици около планирания кампус с имена на хора и теми, които са особено чувствителни за Пекин.
Една от улиците ще се казва "Далай Лама" по името на живеещият в изгнание духовен водач на Тибет, докато друга ще бъде наречена "Мъчениците уйгури" заради мюсюлманското малцинство, което според САЩ, е жертва на геноцид от страна на китайските власти.
Останалите две улици ще почетат демократичните протести в Хонконг, както и паметта на китайски католически свещеник, лежал в комунистически затвори заради своята проповедническа дейност.
Според опозицията проектът ще превърне Унгария в зависима държава, тъй като голяма част от разходите по него ще бъдат покрити от китайски заем, а строителството ще бъде поверено на китайска компания.
В този смисъл през април разследващият журналистически център Direkt36 попада на правителствени документи показващи, че цената кампуса с площ от почти 260 декара, ще бъде 1,8 милиарда долара - повече от целия унгарски образователен бюджет за 2019 г. Около 20% ще бъде поета от правителството, докато останалата част ще се осигури от 1,5 милиарда долара китайски заем.
Ако планът влезе в ход и заемът бъде приет, това ще е втори мащабен проект в сътрудничество с Китай. През миналата година Будапеща взе 2 милиарда долара от държавната Китайска банка за внос и износ за строеж на жп линия до Белград като част от инициативата "Един пояс, един път".
Именно Унгария е домакин и на най-големият логистичен център на технологичния гигант Huawei, обслужващ 50 държави, а също така страната е единствената в рамките на Европейския съюз, която е одобрила използването на китайската ваксина срещу COVID-19.
Всичко това се случва в контекста на хладното отношение, което Пекин получи по време на т.нар форум "17+1", включващ държави от Централна и Източна Европа и представляващ платформа за увеличаване на китайското влияние в региона. Тогава Китай опита да вдъхне нов живот на своята регионална инициатива, но с изключение на няколко държави, като цяло повечето участници не проявиха особен интерес поне привидно.
Така Унгария издига своята стратегическа значимост като един от малкото наистина открити партньори, през които може да прокарва своето влияние и интереси в Европа.
Колко дълго ще продължи това, явно ще зависи от следващите парламентарни избори. А дотогава премиерът Орбан ще предпочита да изпълнява ролята на троянски кон в полза на Русия и Китай.
