Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Железният купол", който пази Израел

Атаката на "Хамас" от 7 октомври показа, че дори и най-добрата система за противовъздушна отбрана може бъде надвита Снимка: Getty Images
Атаката на "Хамас" от 7 октомври показа, че дори и най-добрата система за противовъздушна отбрана може бъде надвита

Откакто израелската армия въвежда на въоръжение Iron Dome ("Железен купол") през 2011 година, високотехнологичната система за противовъздушна отбрана служи като основно средство за защита от ракетни нападения.  

За повече от десетилетие тя е тествана много пъти и е доказала безспорната си ефективност.

Само че сегашната война с Ивицата Газа може да се окаже най-голямото предизвикателство за "Железен купол".

За две седмици след безпрецедентната терористично нападение на 7 октомври оценките на израелската армия показват, че срещу страната са изстреляни над 7000 ракети - между 2000 и 4000 от тях в рамките на първия половин час от атаката.

Това е повече от който и да е от предишните четири конфликта с "Хамас", откакто въоръжената групировка пое контрол над Газа през 2007 г., и също така показва каква значимост има "Железен купол" за Израел.

Идеята за подобна система се появява някъде в края на 90-те, когато страната редовно попада под обстрела на нискотехнологични ракети от Ивицата Газа и Южен Ливан, където действа "Хизбула".

Именно войната с шиитско-ливанската ислямистка организация през 2006 година става катализатор за разработване на "Железен купол". Тогава за 34 дни бойни действия "Хизбула" изстрелва около 4000 ракети, които нанасят огромни щети по инфраструктура и водят до десетки цивилни жертви.

Това показва до каква степен страната е уязвима срещу масирани атаки с нискотехнологични и слабопрецизни оръжия от типа на ракети "Катюша" и миномети, с каквито разполагат асиметрични паравоенни организации като "Хамас", "Хизбула" и "Палестински ислямски джихад".

Нужни са само четири години, докато "Железен купол" премине от чертожната дъска до оперативна готовност и да постави основа за по-широката концепция за противовъздушна отбрана, която включва още балистичните ракети с голям и среден обсег от семейството Arrow, както и отбранителната система с голям обсег David's Sling.

При всички случаи основната тежест пада върху "Железен купол", тъй като тя е насочена към преките и непосредствени заплахи с тактически характер.

За разлика от ПВО системите, предназначени да спират балистични ракети, "Железен купол" действа срещу неуправляеми снаряди на ниска надморска височина в обхват между 4 и 70 километра - точно това, което най-често използват от Ивицата Газа и Ливан.

Концепцията е сравнително стандартна и е съставена от три основни компонента в рамките на една батарея:

  • Радар за засичане и проследяване на цел - радарът EL/M-2084 е първото звено, което трябва да реагира възможно най-бързо и да засече заплахата;
  • Командно-контролен център - приема информация от радара и изчислява нивото на заплахата. Системата игнорира ракети, които ще паднат в открито поле или море. Идеята е да се насочват ресурси само и единствено към реални заплахи;
  • Пускова установка - всяка батарея разполага с 3-4 пускови установки, всяка от които е заредена с 20 ракети Tamir. Смята се, че на територията на Израел има разположени най-малко 10 подобни батареи или грубо около 800 ракети в непрекъсната готовност.

Цената на една батарея се изчислява на около 100 милиона долара, като тя може да защитава територия от 150 квадратни километра при всякакви атмосферни условия.

Цялата разработка е дело на израелските държавни компании Rafael и IAI, но с огромна финансова подкрепа от страна на САЩ и сътрудничество с гиганта в областта на отбраната Raytheon.

Според доклад от март 2023 г. на Службата за изследвания към американския Конгрес Вашингтон е предоставил около 2,9 милиарда долара за развитие на програмата "Железен купол".

От своя странна данни на Центърът за стратегически и международни изследвания показват, че около 55% от компонентите на системата се произвеждат в САЩ.

По отношение на своята ефективност "Железен купол" се оценява като една от най-добрите в света, а конфликтите от последните години са показали много висока успеваемост в прихващането на противникови ракети.

Например по време на кризата от 2021 година "Хамас" и "Палестински ислямски джихад" изстрелват 4300 ракети, като 1500 са насочени срещу населени райони. Смята се, че около 90% от тях са били неутрализирани.

Все пак тук някъде се крият и слабостите на "Железен купол". Една от тях е свързана с факта, че при изключително наситен бараж системата изчерпва ресурса си и не може да смогне на обстрела.

Нещо подобно се случва на 7 октомври. Въпреки че батареите са мобилни и бързи за обслужване и презареждане, те просто не успяват да устоят на концентрирания поток от хиляди ракети на "Хамас" за много кратко време.

Друг съществен проблем е цената. Една ракета Tamir струва средно 50 000 долара, докато тези на "Хамас" са в десетки пъти по-евтини.

Атаката от 7 октомври показа, че дори и най-добрата система за противовъздушна отбрана може бъде надвита, ако се надхвърли броят на заплахите, на които трябва да се противопостави.

***

Коментар по темата

Автор: Венцислав Божев

За съжаление на Израел, атаката на "Хамас" от 7 октомври представлява показателен пример за успешно водене на асиметрична война, при която евтин подход надделява срещу по-скъпа, високотехнологична система.

Чрез внимателно планирана и изпълнена стратегия "Хамас" натрупа голям арсенал и се възползва от слабостите на "Железен купол".

Това със сигурност ще повлияе на развитието на системите за противовъздушната отбрана в световен мащаб. Ако най-добрата би могла да демонстрира сериозни слабости, то тогава какво остава за всички останали?

Оттук насетне следва да се работи в посока по-висока ефективност и по-ниски оперативни разходи.

Със сигурност ще се ускори разработването и внедряването на системи за противовъздушна отбрана, използващи насочена енергия чрез микровълни или лазери. Пример за подобно нещо е програмата Iron Beam за 100-киловатов лазер.

Той е в напреднал етап на разработка и се очаква в най-скоро време да започне да действа като допълнение на останалите компоненти от израелската противовъздушна отбрана.

 

Най-четените