Всяка година на 26 април две групи хора си намират особен повод да размахват пръст от медиите към обществото. Едните отбелязват годишнината от аварията в Чернобил. Другите - световния ден за защита на интелектуалната собственост.
Двете групи си приличат само по едно - цитират с лекота измислени данни, фактите за тях нямат особено значение и ги тълкуват както дявола Евангелието в опит да защитят тези, които все по-малко отговарят на реалността.
Според първите Апокалипсисът вече се е случил - преди 25 години.
Според вторите Апокалипсисът пък тепърва предстои, защото всички ние (над половината от населението на развития свят, което има интернет) сме крадци (включително децата) и трябва да влезем в затвора, защото си обменяме музика, филми и софтуер, за да могат техните автори и продуценти (под 5% от същото това общество) да са достатъчно богати, за да не работят те (и семействата им, и потомците им 75 години напред след смъртта им) като останалите - иначе икономиката ще рухне.
Нека видим кои се включиха в шоуто тази година.
Загубата от кражба на интелектуална собственост в областта на културата в България възлиза на милиарди левове всяка година, каза пред LiveNews ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов, който е и председател на Центъра по интелектуална собственост, по повод 26 април.
Той обясни, че в законодателството има една вратичка, която създава много проблеми - когато интелектуален продукт (музика, филми) се използва за лични цели, а не за търговски, не се смята за нарушение на закона. С други думи, според г-н проф. ректорът законът е крив.
Пак според него преди две години било изчислено, че приблизително 14% от БВП на България се създава от интелектуална собственост в областта на културата. Уау!
Интелектуалната собственост се дели на културна и индустриална (патенти, търговски марки, промишлен дизайн). Ако само културната създаваше 14% от БВП, то заедно с индустриалната те сигурно щяха да са към две трети от целия БВП на България. Ако беше така това туризъм, селско стопaнство, търговия, индустрия, щяха да й дишат прахта...
За сравнение в САЩ, която е световен лидер номер 1 и в защитата, и в произвоството на интелектуална собственост, двете общо създават към 20% от БВП. Ако г-н ректорът беше прав, БГ филми щяха да гонят по световните екрани холивудските блокбъстъри, а вместо U2 и Rolling Stones Щурците щяха да правят многомесечни турнета по американските стадиони. Което обаче някак си смущаващо не се наблюдава в действителността.
Вместо това лидерът на Щурците Кирил Маричков също за пореден път се изказа по темата. Според него пък законите не били добри, но и не се спазвали. А дори и да се спазвали, в тях имало недостатъци. Сегашното управление отстранило някои от тях, но други задълбочило. Поради тази причина Маричков коментира, че явно имало много силни лобита срещу подобряването на закона.
Музикантът вероятно има предвид прословутия член 26 от Закона за авторското право и сродните му права. Първоначално той предвиждаше да се обложат с данък всички празни дискове, информационни носители и копирни устройства, а парите да отиват за компенсация на автори, изпълнители и продуценти. После внезапно този член изцяло отпадна при гласуването на промените в закона. Миналия месец депутатите обаче го приеха, само че данъкът вече е само върху празните дискове, а не върху всички видове записващи устройства. Което намалява приходите от него с много пъти.
В яда си Кирил Маричков коментира ситуацията така: „Талибаните обичат да си се колят и не им харесва някой да им се бърка във вътрешните работи. Ние пък не обичаме да си плащаме авторски права и много се дразним като ни се бъркат във вътрешните работи. Ние тук обичаме да не си спазваме законите".
Странното на това твърдение е, че закон ИМА, и то от близо 20 години, и той е определено европейски и отговарящ на ВСИЧКИ директиви и практики на ЕС в тази област, но както и при г-н ректора на УНСС, този закон просто не харесва на г-н Маричков и той иска друг. Колкото до спазването - ами не се спазва обикновено онова, което пречи или просто не отговаря на действителността.
И какво правим тогава - ще променяме действителността, за да пасне на закона или ще променим закона, за да отговаря на новите реалии в действителността? Ако питате г-н Маричков, явно трябва още по-строг закон. Който още повече няма да се спазва - просто защото отдавна е далеч от реалността.
Кирил Маричков, ректорът Борисов и другите борци за интелектуални права защитават интересите на една определена прослойка от обществото. Да подчертаем - в това няма нищо лошо, то е тяхно право.
Разликата между Кирил Маричков и останалите обаче е, че той е морален авторитет за една огромна част от това общество. Хората вероятно ще му простят каквото и да каже. От своя страна може би е добре той пък да е малко по-отговорен към това, което казва.
Мнозинството от хората едва ли знаят, но Кирил Маричков произхожда от уважавано юридическо семейство със сериозни традиции. Като такъв лидерът на Щурците няма как да не знае нито защо член 26 първо падна от закона, а след това пък бе приет в този му вид.
Причината е проста - испанска компания оспори за първи път точно тази правна норма пред Европейския съд в Люксембург, а неговите решения са задължителни за всички страни в ЕС. Правителството изтегли въпросния член от закона докато излезе решение по казуса и след това го прие отделно, но с текст, който вече е в духа на въпросното съдебно решение.
Така че хайде да не обвиняваме българина, че бил талибан, обществото не обичало да спазва законите, Европа ни натискала, ама ние... Време е всичките тези митове и лъжи да бъдат разобличени и да си кажем истината.
А тя е: България НЕ Е пиратска държава. България ИМА закон за авторското право. Нито е по-хубав, нито е по-лош от другите такива в Европа - точно такъв е, какъвто е и в другите страни от ЕС. Обменът на файлове за лична употреба НЕ Е кражба нито според духа, нито според буквата на този закон. Пиратството НЕ ограбва никого, то е нормален икономически процес - компенсаторна реакция на пазара срещу изкуствено завишени цени на монополисти, каквито по закон са собствениците на авторски права. Свободният обмен на идеи и културни ценности ОБОГАТЯВА обществото. Фактът, че някакъв бизнес се свива или умира за сметка на друг е резултат от ИКОНОМИЧЕСКИ промени, а не от желанието на хората да крадат.
Преди век се е свил и изчезнал бизнесът на производителите на файтони, защото вече нямало нужда от тях след като бил изобретен и навлязъл автомобилът. И никакви петиции и закони не са могли и не биха могли да им помогнат да продължат да продават нещо, за което хората вече не са склонни да дават пари... Това наблюдаваме и в момента.
Цялата досегашна система на интелектуална собственост е отживелица точно както файтоните някога. Тя е икономически неестествена, изкуствено привнесена и налагана и с малки изключения никога и никъде дори в миналото не е работила. А настоящето направо я отхвърля.
Така че Картаген трябва да бъде разрушен.
Пълна глупост! Това че законът не се спазва, не означава, че трябва да отпадне. Аз лично си плащам за музиката, която слушам, купувайки си дискове. И за филмите, които гледам, ходейки на кино. Така както си купувам книгите, които чета. Музиката е скъпа, но модните парцалки примерно също. Защо никой не е съгласен да си плаща за музика, а всички си плащат покупките в мола?
Въпроса за авторското право е по-вечен и от оня за кокошката и яйцето, по простата причина, че зависи от коя страна на барикадата си, когато говориш за него. С удоволствие си "паля от кибрита" на Маричков, но в моята си работа се чувствам пък ограбен в известен смисъл...... А хората на Запад го показаха решението - като не продаваш дискове, прави турнета. Тукашните звездици хленчат за правата от продадени 200 диска, но за концерти май никой не си вдига гъза да направи. Няма публика ще кажете..... е като няма публика за какви отчисления и хонорари плачете? То ако е за 200 диска, толкова и аз да запиша ще ги продам - все толкова братчеди и приятели ще намеря.... ама работата на музикантите е да пълнят зали (не съдебни!)
"Ректорът на УНСС и Маричков казали незнам-си-кво" - точно най-гадните номенклатурчици трябва да се изказват за интелектуалната собственост!!! В чалгаджийска България успешния "културен" бизнес-модел го развиват търгашите и сводниците от поп-фолка, а стадото блее доволно, опиянено в метилови изпарения. Прост народ - слаба държава!
Проблемът не е в това, че изкуството и интелектуалните продукти трябва да се заплащат, проблемът е в това, че за да бъдат платени се налагат идиотски закони, които не само, че вървят против прогреса но и много грубо започват да удрят по свободата на хората. Едиственият начин да се спре споделянето на файлове със съдържание защитено от авторски права е да се следи постоянно кой и какви файлове споделя, а това е антиобществено и лошо, по причини нямащи нищо общо със заплащането на творците. Тоест проблемът е в това, че за да бъдат защитени авторските права, се атакуват и поставят под съмнение други - далеч по фундаментални човешки права. Другото е и смешното налагане на архаичните вече методи на разпространение чрез CD и DVD.
Ivz - радвам се да видя и други хора, които да повтарят очевидното! Жалкото е че се налага да се повтаря и този факт (нуждата от повторение) повдига един доста по-болезнен въпрос - не са ли онези, които творят законите и ръководят държавите ни прекомерно откъснати от действителността след като си позволяват (дори и само за момент) да приемат подобни откровени идиотщини сериозно. USA вече се приближават до сингуларност предизвикана от вече тотално извратеното авторско право. Патентоването на разположение на бутони на екрана струва понякога половин милярд, една думичка < object > пък струва няколко стотин милиона и т.н. Това, което става в сферата на музика, кино, литература е всъщност отглас на принципа за прецедента, който признаван или не от закона на дадена страна винаги има сила - щом може за Иван значи трябва и за Драган. А милярдите приходи от авторски продукти се оказват приходи от дивотии и използване на държавния апарат за създаване на вакуум, в който могат да се продават избрани стоки от избрани търговци... Съзалявам за разхвърляните думи, но темата е безкрайна и обхваща много повече, отколкото мнозина предпочитат да мислят. Например изкушението от намалението на телефона купен от оператора е проводника за създаване на маниер на потребление - т.е. оператора определя какво и колко се продава, а то какво и как се ползва. После върху този вече контролиран пазар вече може да се разпределя достъп за продукти - да говорим за авторски например. Човек без да иска се поставя в ръцете на монополиста заради модата по iPhone или Android, мрази Windows макар, че това е единствената систама, която дава някакво подобие на независимост и власт върху това, което притежава обикновения потребител неспециалист. Човек сам се подлага и докато за това е имало обективни причини, когато интелектуалния продукт се е разпространявал на материални носители и е имал нужда да бъде нормална стока, сега сме в една ситуация, която сравнена с предисторията би звучала като - храната се търкаля навсякъде, но е незаконно да се наведеш и да я вземеш. За да може подобна простотия да издържи не може да има Интернет такъв какъвто го познаваме и естествения стремеж за осигуряване не ниша кара всички, които могат да дават своя принос към унищожаването на "свободията" (както я виждат те). Ако нямаше кризи, след не повече от десетина години щяхме да сме забравили за това какво е сайт и да използваме услуги от шепа големи фирми, които ни позволяват срещу заплащане или подлагане на рекламно облъчване да си кажем думата на поддържаните от тях вездесъщи системи. Свободното слово бързо щеше да се превърне в пречка и да бъде първо избутано в ъгъла, а после и забранено. Това са естествени неща и само индивида може да се противопостави, ако се намерят достатъчно хора, които да си дадат сметка, че безплатния линукс например далеч не е безплатна далавера, а клопка, в която потъва собствената ти свобода - средство компаниите да се занимават с пазар, а не с технологии, или елементарното нещо, че да имаш антивирус е по-опасно, отколкото да нямаш (изключая инструмнент за ръчна проверк, че да ти е удобно според досегашните ти навици най-често означава, че ти предлагат не удобство, а че се възползват от невежеството ти и дори те карат да го боготвориш (невежеството си). Авторските права са само малка част от това, но и съществена - защото опират до борбата с невежеството, Каквото прочетеш е част от теб, не може да бъде под наем, каквото слушаш и гледаш е част от съзнанието ти ... и да те карат да плащаш наем, да броиш копия, да те ограничават как го употребяваш е все едно да ти бръкнат в главата и да те таксуват за употребата на части от мозъка ти. За да защитиш това обаче трябва да си даваш сметка и да не те мързи да учиш завинаги, да преценяваш завинаги, да оценяваш онова, което днес ти се струва смешно, но утре може да е част от живота ти. За какво говоря? Нека да го илюстрирам с нещо детиснки просто: познавам десетки хора, които и до ден днешен имат проблем с ясното разбиране що е директория (folder) и къде е, да различат кое е файл и кое директория в потребителски интерфейс и се радват лудо на нещо, което им представя нещата по прост, но вродено ограничен начин. Те правят избора вместо мен - избират продукт, устройство, което отговаря на техните нужди, но е недостатъчно за моите. Производителите с хвърлят на големия пазар и моите нужди остават незначителни дреболии, които не си заслужават вниманието. Същите хора с интерес към стотина книги през живота си не могат да разберат защо ми е на мен да нося в джоба си десетки хиляди и заемат позиция, която някой използва не само за да изврати закона и разбирането за справедливост, но и дори да убие технологиите от които имам нужда или да ги направи прекалено скъпи. Така, че авторското право е малка част от деленето на баницата, но липсата на гастронимичен интерес у мнозинството създава условия всички да се налага да се задоволяваме с хамбургери ...
Mile, честно считам, че не си прав и го приказвах още в годините, когато Microsoft бяха най-голямата ламя. Няма спор, че ако има само една ламя и село тя ще има монопол и ще се приспособи към местната екосистема по най-нискоенергийния начин, но нищо в света не се случва само и ламята Microsoft още в ония години (преди 15-20) се оказа в особена позиция. Аз не търся зъл или добър умисъл в хората и не мисля, че е важно Били какво е искал, важно е че се случи така, че неговата ламя се наложи да заложи на поведение, което произвеждаше свобода като краен резултат. Човек лесно може да се заслепи от част от приказката и да забрави да види цялата картина, а понякога дявола е единствения спасител от недомислените последствия на добронамерените ангели. Жалко, че да защитя подобно мнение изисква доста приказки и доста спор, ако можеше да се ограничи в рамките на някаква тема, бих го написал, но за да спорим наистина за моето мнение значи, че трябва да спорим не само за крайния ми извод, а и за основанията му - т.е. преди да говорим за Били ще се наложи да сверим часовниците си на тема как разбираме икономиката, преди да говорим за икономика ще трябва да сверим часовниците си на тема цивилизация и видово поведение и т.н. Аз съм свикнал за всичко да се връщам до основите и безброй пъти съм имал шанса да идентифицирам основната причина за само/заблуждения - приемането на частното като общо, на реакцията на събитие за самото събитие и т.н. Случая е точно такъв и емоционалното отношение няма смисъл, ролята на Microsoft не беше вредна за нарастването на свободата на мислене и разполагане с информация, ако отчетем всички фактори.