Ние от Webcafe обичаме да пътуваме, по възможност до места извън масовия туристически поток. Покрай многото си разходки на север от Стара планина Весела Николаева, един от нашите автори, направи цяла книга заедно с пътешествениците Гавраил Гавраилов и Михаил Михов.
"От Балкана до Дунав" излезе преди дни и създателите й казват, че това не е типичният пътеводител с разграфени точно маршрути. Какво има в книгата – разказва Весела.
Весела Николаева.
Как се появи идеята за книгата?
Почти спонтанно, но после осъзнахме, че сме я мислили много преди да я изречем гласно. Всички ние се занимаваме от години с популяризиране на туризма по малко познати дестинации. Главен редактор съм на Severozapazenabg.com и с всички сили популяризирам Северозапада като място за туризъм и приятни преживявания. Освен това отчасти съм от Ореш и Свищов, отчасти имам банатски връзки. Какво е Банат ще прочете в книгата.
Гавраил Гавраилов е ентусиаст, който се заема пионерски с каузи, изглеждащи му обещаващи, и прие региона за точно такава кауза. Михаил Михов е професионалният пътешественик, планински водач и организатор на туристически пътувания. Освен това е еколог по душа и дела, а устойчивият туризъм помага на околната среда. Мишо и Гавраил вече имат няколко книги зад гърба си, вече известните "Села и туризъм – Посоки за пътешествия из България" и "Селата в България – Посоки за туризъм и култура".
Какво ще намерим между кориците?
Описания на отделните места в Северозападна и Дунавска България – от Видин до Силистра, до които си заслужава да отидеш. Голяма част са малко познати забележителности, известни основно сред местните хора. Разбира се, включени са и популярните обекти, погледнати от малко по-различен ъгъл.
В книгата има много практическа информация как се стига до местата, за какъв вид туризъм са подходящи, кога е най-добре да се посетят. От "От Балкана до Дунав" ще научите много за историята, етнографските групи, храната и виното в отделните региони.
А защо точно Дунав?
Защото от Дунав идва съдбата на България, нейната европейска цивилизация, култура, тук се формира историята, тук започват големите промени. През Дунавските градове са дошли голяма част от идеите, архитектурата и хората, създали съвременната ни държава. Вярно, днес не харесваме особено държавата и мисля, че има съвсем очевидна причина – обърнали сме гръб на градове – някогашни умалени модели на Виена. Обърнали сме гръб на цяла култура и общности, които могат да ни научат на много неща. Най-добрият начин е да ги проучим на място.
Националната Търговска гимназия в Свищов. Снимка: Весела Николаева
Какво може да бъде открито в Северозапада?
Торлаци, бел муж, чушки с боб, едни могъщи планини и богати равнини. Все хубави неща. Сериозно – Северозападът е мястото, от което се ражда ранният български Ренесанс. Още през 17 век в Чипровци се открива първото светско училище по българските земи. Там работят много книжовници, създали малък златен век, прекъснат от Чипровското въстание през 1688 г. Там е роден и работил Петър Богдан Бакшев, автор на първия български исторически трактат.
Слабо популярен е фактът, че Видинско и големи части от Северозапада дълго време са били на практика независими в рамките на Османската империя. Последната столица на Второто българско царство е Видин – мястото, от което Осман Пазвантоглу властва над огромни територии, откъснати от централната власт в Истанбул. И до днес много от строежите и спомените за Пазвантоглу могат да се видят напълно запазени.
Това на корицата компютърно обработено ли е и въобще в България има ли такова място?
Има и хич не обичаме компютърни обработки. Мястото си е точно в България, до Белоградчик, и се нарича Боров камък. Обявено е за природна забележителност и е на няколко милиона години. Снимката е направена от Иван Миладинов, един от най-добрите български фотографи на природа и пейзажи, който работи със Severozapazenabg.com. Негови са и част от снимките в книгата, друга част са на Тихомира Методиева – Тихич, която страхотно е уловила духа на Дунавска България. Има снимки на Мишо и Гавраил.
Някои хора са на мнение, че това е мрачно, западнало място, в което някога е имало нещо, но всичко вече замира. Как ще ги убедите да отидат там?
Ние вече бяхме там и видяхме, че не е нито мрачно, нито западнало. Някога е имало много неща и повечето още ги има. Удивително, но се оказват много устойчиви на природни и житейски бури. В градовете е запазена сецесионова и необарокова архитектура, а природните забележителности са толкова непокътнати. Даже в селата има активни общности, които са готови да посрещат туристи и да им покажат обичаите си, да ги нахранят, да ги забавляват.
В Селановци, което се намира до Оряхово, много се забавлявахме. Там има крайни контрасти - като фонтан с Малкия принц, мини-музей на едно от първите ТКЗС и страхотен панаир със занаятчии, състезания и вкусотии за ядене.
Малкият принц в Селановци. Снимка: Гавраил Гавраилов
А за тези, които не искат само забележителности, на които всички ходят за селфи? Които предпочитат приключения, хубава храна, да се чувстват като откриватели...
Това е точното място! Селфи могат да си правят където поискат, само трябва да внимават с Белоградчишките скали и височините на Русенски Лом, че са доста високи. В книгата има много идеи за пътувания на приключенски настроените, например как се плава с каяк по Дунав, как се наблюдават редки птици, защо е важно да сме внимателни в защитени райони като Природен парк "Врачански Балкан".
Храната на север е вкусна и не разчита на замаскиране с много подправки. Тук вкусовете са изчистени, а много ястия хората ще опитат за пръв път и само заради тях ще се връщат. Който не е ял рибена чорба от Ново село до Тутракан, нищо не знае за хубавия живот!
Но сигурно е студено и лятото има комари. Въобще има ли хубави места за отсядане?
Зимата си е студена, така е. Откакто започнаха климатичните промени се разредиха ледените дни, но както знаем, няма лошо време, има неподходящо облекло. Комари се срещат през топлите месеци, но противно на твърденията, не са мутанти от АЕЦ Козлодуй и не отнасят одеалото, за да те нахапят. В определени моменти в София и Пловдив например има доста повече гадини.
Много е хубаво, че в последните години се откриват все повече нови хотели и семейни къщи за гости. Някои са чисто нови, има и такива в сгради-архитектурни паметници, има и стари селски къщи, а има и подходящи места за любителите на палатки.
Пътуване с каяк по Дунав.
Тези, които вечно търсят с какво да оправдаят нежеланието си да пътуват, могат да открият и друг проблем - липсата на магистрали. Как се пътува в региона?
Магистралите са за скучно пътуване от точка А до точка Б. Повечето пътища в региона са хубави, макар и само с две ленти. Има много, по които трафикът е съвсем слаб и е страхотно удоволствие да шофираш сред прекрасни местности. Ако човек обича по-бавно пътуване, до много места има редовни влакове, които правят връзка с автобуси за кратки разстояния. Могат да бъдат комбинирани с велосипед - все пак тук преминава трасето на Евро Вело 6. Поради пустотата на някои пътища те са по-използвани от велосипедисти, отколкото от коли.
А за изтънчените туристи, които искат култура, галерии, опера?
В Дунавско и Северозапада има богата културна програма. Има галерии с много ценни колекции, има малки симфонични оркестри с редовни концерти, често гостуват оперни и класически музиканти, правят се биеналета за изобразително изкуство. Русе има прекрасна опера, а във Видин и Белоградчик всяко лято се организират оперни фестивали. Гарантираме, че в Италия няма как да слушате "Турандот" в декор като Белоградчишката крепост или Вагнер в пещера "Магура". Русе и Свищов продължават да са градове, в които европейският дух и култура сякаш те прегръщат и носят много вдъхновение. Няма как да пропуснем една от визитките на Северозапада – рок групите. През лятото има рок фестивали, а в останалото време често свирят на живо в барове и по концерти.
Опера в Белоградчик. Снимка: Иван Миладинов
Подходящи ли са посочените места в книгите за деца?
На децата ще им хареса. Ще научат нови неща, ще се радват, ще тичат, родителите ще им показват на живо неща, които иначе трябва да гледат от картинки в учебник. Има и много места специално като за тях. Могат да тъкат чипровски килим, да чуят звуковете на птиците в Белене, да се излежават по пясъка на дунавските острови, да се запознаят с прилепите в защитените местности. Всяко лято се организират много римски възстановки, в които ще им бъде забавно да се включат.
Възможно ли е да се планира романтичен уикенд или такъв за шопинг?
Дунав е една много романтична река, Западният Балкан също е романтично място, така че – защо не? За шопинг на дрехи препоръчваме Русе, в Берковица могат да бъдат открити бижута от сребърен филигран, каквито не се правят другаде, в Чипровци могат да бъдат открити прочутите килими. По дунавските градове може да се закупи прясна риба, а на места като Врачанския панаир се намира всичко – от грънци и текстил до курсове за програмисти.
Има ли бъдеще в тази работа с Дунава и Северозапада?
Има, иначе нямаше да се захванем с нея. Мъдрите хора казват, че където е текло, пак ще тече. Регионът е бил богат, бунтовен, привлекателен за най-предприемчивите хора и не виждаме причина отново да не стане такъв.
Книгата "От Балкана до Дунав - идеи за пътешествия в Дунавска България" може да откриете на щанда на издателство "Сиела" по време на Коледния панаир на книгата в НДК (11-16 декември 2018 г.), в книжарниците, както и да поръчате онлайн тук.
