Тъййй, скъпи колеги. Да станат сега тези, които смятат Тим Бъртън за гений? Стоп, не скачайте така задружно и рязко, ще потрошите столовете. Просто вдигнете ръце. Да, и аз ще си вдигна моята.
А сега, колеги, да вдигнат ръце тези, които плюеха "Аватар" за схематичния му сюжет? Така, аз също ще си вдигна ръката.
Така, колеги, сега да вдигнат ръце тези, които смятат, че Джони Деп е толкова готин, че може да играе дори по телефонен указател, вместо сценарий? Не, този път, колкото и да ме къндърдисвате, няма чак да си вдигна ръката, макар че не му отричам таланта.
Така, а сега главният въпрос, колеги: е тогава защо "Алиса в страната на чудесата" ще събере добър боксофис у нас? Благодарение на 3D? Седнете си, двойка. Благодарение на сюжета? Така, на поправка, колега! Благодарение на невероятна актьорска игра? Седнете си, тройка (по милост). Благодарение на гениалната режисура? Сори, колега, и на вас тройка също. Е какво, на никой ли не му стиска? Никой ли няма да се осмели да каже нещо срещу утвърдените мнения? Никой ли няма да тръгне срещу течението? Няма да поиска да изглежда в очите на дълбокоизисканата естестваща публика като селяндур, тъпанар с лош вкус, тотално лишен от влечение към прекрасното?
Добре, тогава аз ще събера смелостта - и ще го кажа: боксофисът ще бъде само заради трепетното отношение към репутацията на режисьора, защото едва ли не Тим Бъртън не може за заснеме нищо лошо.
"Алиса в страната на чудесата" е унил и безрадостен филм с претенции за високо изкуство. Да, казах го! Да, нарекох този филм унил! Да имаш в ръцете всички козове и въпреки това да прецакаш цялата игра, на какво прилича това? Как се нарича? Визуално Бъртън е създал разкошен, невероятен филм, сътворил е интересен, невероятно красив свят - и го е населил с забележителни персонажи. За основа е взел историята, добре де, добре, не историята, а само аромата на историята на малката Алиса, да, същата онази на Люис Карол.
Язък. Коктейлът от толкова чудесни съставки се оказва негоден за употреба. И тук вече няма как да го спаси нито актьорската игра, нито триизмерността, нито специалните ефекти. Когато го няма най-главното - духа на безумие, великолепния, ироничен, на места истерично смешен, добър, същия този на Люис Карол, характерния му уникален дух - то практически няма и филм. Той се оказва неуместно надут, изкуствен, на места откровено глупав. Някак си празни, безсмислени мятания, имащи за основата си по-скоро пубертетни изживявания, отколкото емоции, присъщи на вече възрастно момиче.
Всичко в крайна сметка излиза толкова изкуствено и скучно, че няма как да го спаси каквото и да е. След това за сюжета на филма дори не ми се и иска да говоря - на неговия фон "Аватар" изглежда като шедьовър на сценарната мисъл! А за финала на филма просто срам ме хваща.
Да, Бъртън е гений и прочие дрън-дрън-дрън. Да, има уникална визия и отново порция дрън-дрън-дрън. Но "Алиса в страната на чудесата" е скучна до припадък. Вярно, на деца в предучилищна възраст много се харесва, и прочие присъщи на момента дрън-дрън-ярини.
