"Всеки е гений, но ако съдите рибата по способността ѝ да изкачи дърво, цял живот ще смятате, че тя е глупава", Алберт Айщайн.
Познавате ли този цитат? Много хора го споделят във Facebook, вярвайки че това е фраза на гения Алберт Айнщайн, но тя не е. Това е просто поговорка с неизвестен произход.
Интернет е място, в което всякакви хора ежедневно споделят огромни количества информация. От новинарски материали и политически възгледи до снимки от последната почивка, първото зъбче на бебето в семейството и някоя крилата фраза за вдъхновение.
Но интернет не винаги казва истината. Красивите селфита много често се обработват, немалка част от разпространяваните "новини" са фалшиви, а споделените цитати често са една голяма заблуда.
Нерядко те не принадлежат на историческото лице, до което са поставени, или са перифразирани и дотолкова извадени от контекст, че нямат общо с оригиналната мисъл. Така ако човек ги чете, той няма да се образова, а точно обратното - ще напълни главата си с невярна информация.
В този смисъл тези цитати се превръщат в тест за наивността и склонността на потребителите във Facebook и другите социални мрежи да се поддават на определени убеждения. Най-често убеждения, които съвпадат с личните вярвания на дадения потребител.
Задайте си въпроса: колко от вас проверяват факти, за които първоначално са убедени, че са истина?
Не е изключение проверката да се пропуска, а когато е нужен аргумент, вместо него да се използва цитат от популярна съвременна или починала личност. Но много често тези цитати са неверни и показват само липсата на критичност, начетеност и умения за изграждане на лично мнение.
Културата на цитирането прераства в тенденция не само в социалните мрежи. Може да се види и в бизнес презентации, а дори и медиите си позволяват да препращат към фрази уж от известни автори, които без проверка се превръщат в идеалната спойка за фалшиви новини.
Някои ще кажат: какво като цитатът е неточен, нали написаното е вярно. Но представете си, че някой ви приписва думи, които не сте казвали, или използва лицето ви, за да прокара собственото си мнение. Чувството не е приятно.
Когато едно цитат претендира за историческа достоверност или се възползва от авторитета на видна личност, тушира способността на човек да се съмнява и лесно може да превърне една лъжа в истина.
Така например експеримент на историка и гост автор в Webcafe.bg Александър Стоянов показа как и историята може да поеме в нова посока с неправилното цитиране.
Като шега Стоянов пуска онлайн "цитат" от германския генерал-полковник от танкови войски Хайнц Гудериан, в който той уж казва, че единствената причина германците да загубят на източния фронт е, че там не са били изпратени българските дивизии.
В рамките на седмица цитатът масово се споделя от потребителите във Facebook, дори и от исторически страници, въпреки че е измислен.
Като ласка към националната ни гордост се разпространява и история около пожара в парижката катедрала "Нотр Дам". Във Facebook регулярно се появява откъс, който описва как Кольо Фичето е спасявал сградата от разрушаване.
Историята накратко гласи, че отнякъде в "Парижката света Богородица" се появява влага и никой от архитектите не открива източника ѝ до пристигането на Кольо Фичето, който установява, че е дело на подпочвени води. Наводняването е спряно, а от благодарност французите му предлагат да остане в Париж, но той отказва, понеже го чакала работа по Белеския мост.
За намесата на българския майстор в съдбата на катедралата обаче няма нито едно доказателство.
А и звучи доста фантастично как архитектът на Триумфалната арка и "Шанз Елизе" не успява сам да се досети, че влагата, която руши "Парижката Света Богородица", идва от подпочвени води.
Културата на неправилното цитиране е често срещана и сред писателите, а една бърза проверка с инструмента Quote Investigator показва, че думите им или са преиначени от социалните мрежи или изобщо не са писани от тях.
Известната фраза "Красотата ще спаси света" например не принадлежи на Фьодор Достоевски. Това е заглавие на критика към романа му "Идиот", но думите продължават да се търсят в творчеството на руския писател.
И след няколко фалшиви цитата ето и един истински: "Това, което може да ме убие, е някой да мисли, че може да съм написал нещо толкова нелепо", Гариел Гарсия Маркес.
Поводът за думите му е "неговото" прощално писмо, което спорадично става хит в социалните мрежи и започва с: "Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук".
Подписано е с "твой приятел, Габриел Гарсия Маркес", но истинският автор на есето е мексиканският вентрилоквист Джони Улч. Дори самият Маркес приживе отричаше, че е автор на "прощалното си писмо", но признанията не изтриха подписа му от финала на есето.
Същата е историята за едно от известните стихотворения, приписвани на Шекспир от Facebook.
Винаги се чувствам щастлив.
Знаеш ли защо?
Защото не чакам нищо от никого.
Да чакаш винаги боли.
Животът е кратък.
Затова обичай живота.
Бъди щастлив и винаги се усмихвай.
Живей за себе си и запомни:
преди да говориш - слушай,
преди да пишеш - мисли,
преди да нараниш - чувствай,
преди да мразиш - обичай,
преди да се предадеш - опитай.
Преди да умреш - живей!
Тези, учили английската литература в детайли, веднага ще забележат, че това е не метриката, използвана от Шекспир, и че звучи доста съвременно, с изрази, които не са използвани в елизабетинската епоха. Объркването ще е съвсем точно, защото истинският автор е съвременният английски писател Уил Уитън.
Хората често използват цитатите, за да потвърдят собствените си убеждения. Ако срещнат някъде из социална мрежа, че велик ум от миналото се съгласява с тях, инстинктивно ще споделят поста.
Само по себе си в цитирането няма нищо лошо, но със свободния достъп, при който всеки може да каже каквото си пожелае или да го представи в светлина, каквато го устройва, трябва да сме по-прецизни и критични към информацията, която минава пред очите ни.
Цитатите могат да са хубаво допълнение или да са стимул да прочетете нещо от автора на изречението, поставено в кавички, стига да проверявате оригинала. Защото колкото и силно да е вашето убеждение, че казаното е вярно, историята може да го опровергае.
