Всеки втори у нас, завършил медицина, напуска страната. 25% от завършилите не успяват да се реализират никъде. На всеки двама инженери пък се падат по двама икономисти и един администратор. 57% от висшистите не работят като такива.
Това показва изследване на Институт "Отворено общество" за пазара на труда, успешните специалности и нуждите на бизнеса, представено на форум "Какво да е образованието, за да е конкурентен бизнесът?".
За последните 5 години у нас на пазара на труда са излезли 226 000 висшисти. Една трета от завършилите са учили специалност от областта на стопанското направление - икономика, финанси, одит и др.
Над 55 000 са избрали инженерна специалност или някоя от природните науки.
Според изследването, повече от половината от завършилите ВУЗ - 57 на сто, работят на места, където не се изисква висше образование.
От висшистите в България остават около 70%, но 45-60% от завършилите медици, туризъм и изкуства не се реализират в страната.
В обществения сектор, здравеопазването и IT сектора между 60% и 90% от специалистите работят на места, отговарящи на квалификацията им.
В промишлеността обаче само между 16 и 30% от инженерите се реализират според квалификацията им, коментира Стойчев.
В момента безработицата сред младежите, завършили висшето си образование за последните пет години, е сравнително малка - под 4% към ноември 2011 г., на фона на общата безработица от над 11% за цялата страна.
Най-ниска е безработицата сред завършилите инженерна специалност от IT бранша - от 0 до 3%, а най-висока - сред завършилите в аграрния или туристическия сектор - от 5 до 7%.
По отношение на доходите най-добре се реализират отново специалистите от IT бранша и финансите, а най-зле платени са тези от аграрния сектор и туризма. След дипломирането си най-често в сивия сектор се вливат завършилите медицина, изкуства или туризъм.
Най-високи са доходите в публичния сектор, добивната индустрия и IT сектора, а ниски са в социалните услуги, показва още изследването.
Според просветния министър Сергей Игнатов не държавата, а университетите трябва да изследват потребностите на пазара на труда, за го проучват и да откликват на търсенето, а бизнесът трябва да върне на висшето образование това, което е получил от него, като инвестира в университетите.
57% от висшистите работят като среднисти.... а всички заедно работят, като колкото да не заспят
Те и аз така, въпреки че съм завършил за "IT" бранша... Тва висше го имам просто за да показвам диплома за висше (защото я искат), иначе реално погледнато работата която върша е по това което съм учил в средното - бизнес администрация... Но това заради което завършилите IT специалности хора са ценни, са това че сме научени на алгоритми, които имат много по-голямо приложение и извън писането на програми...
Нелепи изисквания се поставят, затова съществува проблем. Включително и от държавата за държавната служба. Защо е нужно да си висшист за да работиш като счетоводител? Простата математика, залегнала в счетоводството се изучава доколкото си спомням дори до 8-ми клас. Щом можеш да прочетеш "Под Игото" да речем, няма пречка да прочетеш и Закона за счетоводството, както и Националните счетоводни стандарти. Ама не, работодателите изискват висше, че и по възможност три езика в допълнение. И по тази причина, всички на вишУтУ.
Ама не, работодателите изискват висше, че и по възможност три езика в допълнение. ----------------------------------- И това по възможност за заплата под 1000 лева, а ако си в провинцията дори и 600 им се струват много...
Висшисти с математически специалности,които не са членове или симпатизанти на ГЕРБ,нямат шанс да намерят подходяща и перспективна работа.На такива длъжностите по спешност се устройват предани на партията икономисти,юристи, футболисти или други фалшиви специалисти.Защото шансовете да се намерят математици сред ГЕРБ-аджиите,са точно толкова,колкото и негри-скиори.
Чинчифон, първото ти изречение бих приела за вярно, ако го беше завършил с " на държавна служба", щото освен нея има сериозни частни компании, където критерия преданост към партията не е фактор. Там бизнесетиката издига други ценности в култ, а набирането на кадри е наистина по ценз и много съпътстващи умения и екстри в образованието.
Паяк,ако имаш предвид български бизнес компании,няма да е лошо да назовеш поне една.А за бизнес етика или морал няма смисъл да говорим.Защото единствената ценност при бизнеса се измерват с числа и с количества.Моралът се появява едва след загуба на числата.Идва вендетата!
Чинчифон, не съм уточнила непременно български, но работещи в България.