В съвременното автомобилостроене вече не съществуват много модели, които да носят имената на известни хора, най-често автомобилни пилоти. В края на XX век кръщаването на лимитирани серии на звезди беше интересна и харесвана от клиентите практика - и до днес Toyota Celica Carlos Sainz е сред топ примерите в това отношение, все пак испанецът донесе две титли на марката в световния рали шампионат в златните години на автомобилите от група А - през 1990 и 1992, които се оказаха и единствените в кариерата на Матадора.
От известно време насам големите автомобилни компании загърбиха спорта като инструмент за популяризиране на продукцията си, но сега тенденцията се обръща, макар и нещата да изглеждат по-различно в сравнение с времето, когато големите марки се надпреварваха да хвърлят пари във Формула 1 или WRC.
Колко модела на Mini, които носят име на някой човек знаете? Скоро ще станем свидетели на появата на лимитирана серия с името на Стефан Петерханзел заради успехите му в рали „Дакар", но списъкът с такива автомобили не е особено дълъг.
И на челно място в него е Mini Cooper S Rauno Aaltonen Edition - доста дълго име за компактния автомобил, носещ името на победителя в рали „Монте Карло" през 1967. Затова и този автомобил напомня за едно отдавна отминало време - в края на 60-те години е било възможно един малък тим, участващ с автомобили, отстъпващи по мощност на фаворитите, но пък залагащ на изключителни пилоти да се пребори за победата в класиката „Монте Карло". Днес това е невъзможно. За съжаление, флиртът на Mini с WRC в най-новата версия на шампионата не продължи дълго, но това не омаловажава миналите успехи, нали?
Рауно Аалтонен и до днес си е жив и здрав, има школа за пилоти в родната си Финландия и всеки, който си купи автомобил от лимитираната серия, носеща неговото име, получава право да стане негов ученик - уроците по каране на сняг са сред най-важните предмети в това училище.
Естествено, победата на Аалтонен в рали „Монте Карло" през 1967 е един от елементите, изграждащи мита за Mini и това обяснява появата на лимитираната серия. Която се явява втората, свързана с това рали след онази от 2004, кръстена просто Monte Carlo, като естествено, броим само тези след възраждането на марката. Защото при първото поколение на Mini може направо да ви се завие свят от лимитирани серии, пускани на пазара по най-различни поводи.
С какво се отличава Rauno Aaltonen Edition от един нормален Cooper S?
На първо място, дизайнерите са наблегнали на един отличаващ се в трафика екстериор. Автомобилът се набива на очи - допълнително фарове, монтирани на радиаторната решетка - още една препратка към рали емоциите от 60-те години и трудните нощни етапи на рали „Монте Карло", спечелили си култова слава сред феновете.
Към тях прибавяме белите 17-цолови лети джанти, чийто дизайн напомня този на популярен модел състезателни джанти, средноразположеният сдвоен ауспух и естествено, лепенките, индивидуализиращи тази версия на Cooper S, допълващи отлично ярко червеният основен цвят на автовобила.
Червеното присъства като сериозен акцент и в купето - като ореол на огромния скоростомер и в долната част на тапицирания с кожа волан. Ергономични спортни седалки, осигуряващи много добра странична опора, хромирани педали и още няколко „спортно ориентирани елементи" придават на интериора интересен привкус на спорт, съчетан с удобства.
Версията Rauno Aaltonen у нас присъства засега под формата на автомобил с автоматична предавателна кутия - изборът на огромната част от купувачите на колите с тази марка на българския пазар. Но това не се отразява драматично на динамиката и представянето на автомобила - в сравнение с Cooper S тук няма промени, което означава сериозна мощност от 1,6-литровия турбо двигател - по-точно 190 конски сили, впечатляващо ускорение, но задължително на режим Sport, който се активира от любимото ми малко копче пред скоростния лост.
Освен това, директният волан е отлично решение, както и много точните и добре подбрани настройки на окачването. Защото, в много случаи мощността бива разпиляна или недостатъчно добре употребена заради калпаво окачване, което плаши водача и го кара често да връща газта. Тук няма такива притеснения - като добре настроен рали автомобил (но само като такъв) Rauno Aaltonen Edition демонстрира добра стабилност при спиране, в завоите и при ускорение и отличната съвместна работа на двигателя, окачването и трансмисията осигуряват забавление и удоволствие зад волана.
Но трябва да си намерите някой планински път с нагънати и няколко по-бързи завои, там автомобилът е в силата си. Със сигурност на Рауно Аалтонен далеч не му е било толкова забавно на път към победата в рали „Монте Карло" през 1967.
