В една сравнително ранна, но за сметка на това - много слънчева утрин тръгнахме за Ковачевица. С Touareg. И двете неща бяха нови за мен, и любопитството ме поведе бързо нататък, все пак с помощта на навигацията.
Като става дума за навигация, следва да се каже веднага, че не говорим за някакъв монитор, на който се мъдри карта, а за екран с размерите на телевизор, който обработва изображенията по-бързо, отколкото очакваш, и е с прекрасна видимост и резолюция. Или известно във Volkswagen като Innovision Cockpit. Просто ти се приисква да си пуснеш слайд-шоу с любимите семейни снимки на него.
Наистина е малко необичайно да видиш толкова голяма мултимедия в кола, но ви уверявам, че бързо се свиква. (За „колегите" от възрастовата група 45+ - вижда се и без очила:).
Нещата са измислени така, че водачът (ако иска) може да не се разсейва, докато жена му говори по телефона или търси музика на инфотейнмънт системата - самото приборно табло е екран, също с прилични размери, на който се визуализира цялата необходима за управлението информация.
Тръгнахме по полумагистралата („Струма"), и пак разбрах, че размерът има значение. В тази кола всичко е с мащаб, който рядко усещаш в затворено пространство.
SUV-ът се плъзгаше по асфалта, а аз гледах полята и горите наоколо отвисоко, както едър земевладелец наглежда имотите си.
Та, за размерите: Touаreg 3-то поколение притежава огромен салон и огромен багажник. В това пространство даже се чувствахме малко самотни - в колата спокойно можеше да се побере средно голяма развеселена компания.
В този поток на съзнанието за момент се притесних, че ако бяхме взели детето с нас, то щеше да се заиграе някъде отзад, и ще трябва да обикалям из салона, за да го търся. Багажникът е с размера на гарсониера в Люлин, и ако жена ти те изгони някоя вечер, спокойно можеш да преспиш вътре.
Какво се наблюдава с невъоръжено око - стегнато (въздушно) окачване, което не се отразява негативно на вестибуларния апарат. Не клати, имам предвид. Двигателят се чува точно толкова, колкото да подсеща, че не си в хола си, все пак.
Стандартно пневматичното окачване има нива на клиренса „Normal" и „Comfort". Можеш да избереш (от въртящо се копче до скоростния лост) и по-високо с 25 мм ниво „Offroad", да увеличиш клиренса с общо 70 мм за особено тежки терени. При скорост на движение над 120 км/ч пневматичното окачване автоматично се спуска с до 25 мм, за да подобри аеродинамиката и контакта с пътя.
286 к.с не са чудо невиждано, но двигателят е неочаквано еластичен и реагира бързо на всяка молба. Синхронът със скоростната кутия е прекрасен, а пък точно към тази кутия имам сантименти и я познавам като петте си пръста - 8 степенна ZF, която се монтира фабрично в много от премиум моделите на концерна.
Дойде време да се катерим по баирите над Гоце Делчев, и там стана ясно, че спортният режим на окачването е много полезен. Влизането и реакциите на колата в завоите се подобрява чувствително. И не е само заради въздушното окачване.
Фолксваген използват технология на управление, която контролира и четирите колела. Режим 1 (включва се сам, без да се налага намеса от водача) - при скорост от над 37 км/ч задните колела завиват заедно с предните.
Колкото по-нагоре се качвахме, толкова красотите се увеличаваха, и обратно пропорционално - пътят се стесняваше. Докато стигнахме до Ковачевица, където направо се усъмних, че ще успеем да се промъкнем с Touаreg-а. Още по-лошо - „Лаванда", къщата за гости, в която отивахме, се оказа в долния край на селото, и трябваше някак да се проврем по калдъръма дотам, за да направим хубави снимки отпред.
Без майтап, падна голямо треперене тестовата кола да не даде фира измежду две огради, или да не заседна в завой, от който да не мога да изляза нито напред, нито назад. След като пиша тези редове обаче, разбирате, че съм се прибрал невредим, и маневреността на колата е била на съответното ниво. Ако ще ходите на някое място с по-тесни улици от тези на Ковачевица, да си знаете, че трябва да се оправяте с друго превозно средство, например - катър.
Технически погледнато, от мъките ме извади от Режим 2 на управлението на колелата - до 37 км/ч задните колела завиват в посока, обратна спрямо тази на предните. По този начин значително се подобряват повратливостта и маневреността. Например, радиусът на обратен завой е с 1 метър по малък от този на предишното поколение - 11.9м.
Къщата ("Лаванда") сама по себе си заслужава кратък положителен разказ, но хайде, друг път, за да не разводнявам впечатлението от Touаreg-а.
Последно, да кажа, че вечерта в Ковачевица спря токът, а никой нямаше батерия на телефона. Е - Touаreg-ът спаси положението. Ходих по тъмно при него, пуснах си плейлист от телефона, оставих го на площадката за безжично зареждане и докато той събираше сили, аз гледах прекрасната родопска луна.
На връщане разнообразихме маршрута, като минахме през Гърмен. Ще се учудите на гладкия асфалт, равните тротоари и чистите улици. Други особени атракции там не се наблюдаваха, освен че се запознахме с местния търговец на килими от козя вълна.
След това "отгърмяхме" право към Герман, където е шоу-румът на Порше София Изток.
