Бъдещето на автомобилостроенето със сигурност е свързано с електрическата енергия, като очертаващата се тенденция е традиционните горива все повече да минават на заден план. Видимо е не само от дейността на компании като Tesla, но и от тази на производители като Volvo, които постепенно препозиционират целите си производствени мощности и бизнес модели към електричеството.
Общото разбиране е, че това представлява една голяма крачка в посока борбата с климатичните промени и със замърсяването на въздуха. Все пак с повече електромобили на пътя ще има и по-малко изгорели газове от фосилни горива в атмосферата.
Но с нарастването на броя на електрическите автомобили се появява и въпрос, за който не се сещаме: какво ще стане с всички батерии от тези коли?
Тук става дума за милиони литиево-йонни батерии, чиято екологична стойност изчезва в момента, в който активният им живот приключи. Те съдържат в себе си изключително вредни и опасни химикали и за разлика от обикновените оловно-киселинни акумулатори, са изключително трудни за рециклиране.
Тези батерии са значително по-големи, по-тежки и са съставени от множество отделни клетки, изискващи индивидуално демонтиране и последващ сложен процес за обработка на химикалите. От своя страна, опасните материали в тях представляват заплаха и за хората, които се занимават с тази дейност.
"Подобно нещо никога не се е случвало досега при този темп на растеж на един нов продукт", твърди д-р Пол Андерсън от Бирмингамския университет. "Мащабите на разрастване на индустрията са плашещи и в следващите 10-15 години ще има огромен брой автомобили в края на живота си, за които ще трябва да намерим решение."
И под голям брой електромобили той има предвид точно това, тъй като според оценки на Европейския съюз до края на десетилетието те ще бъдат около 30 милиона по европейските пътища, а в световен мащаб - над 140 милиона.
Някои от възможните последици могат да бъдат видими дори в момента. През 2018 г. първата система за споделено използване на електромобили във Франция фалира, а с това хиляди електромобили Bolloré Bluecar трябва да бъдат пенсионирани, защото не могат да бъдат продадени.
Така в момента около Париж има едно огромно гробище за коли, които просто няма какво да бъдат правени, изгниват в полето и очевидно няма капацитет за тяхното ефективно рециклиране.
On a retrouvé les Autolib'.
— JDSE (@JCQDSE) March 6, 2021
Difficilement vendables, elles sont stockées dans des cimetières en plein air. "Libres comme l'air"...
Ici c'est du côté de Romorantin, dans le Loir-et-Cher.
(Photos Vega Gex) pic.twitter.com/YzMkq1cOYJ
"В световен план е много трудно да се определи какъв процент от литиево-ионните батерии достигат до фаза на рециклиране. Все пак цифрата, която най-често се цитира, е около 5%. В някои части на света е даже по-малко", твърди Андерсън.
Видимостта на проблема принуждава правителствата да започнат вече да мислят за вземане на адекватни мерки. Например през 2018 г. Китай прилага закони, насочени към насърчаването на повторната употреба на някои от компонентите на батериите. До края на тази година се очаква и Европейският съюз да въведе сходно законодателство.
От своя страна в САЩ федералното правителство е инвестирало 15 милиона долара в научен център, който да проучи най-ефективните методи за рециклиране, но тепърва предстои да се взимат по-решителни законодателни мерки. Все пак на регионално ниво някои щати като Калифорния, който е най-големия пазар за коли в страната, вече се ориентират активно в тази посока.
От автомобилните производители също гледат в тази посока.
Nissan например имат система за повторно използване на стари батерии в своите машини за доставяне на части във фабриките си. Във Volkswagen също имат тази практика, като те даже вече използват действащо депо за рециклиране в Залцгитер, Германия, и планират само през тази година да рециклират 3600 батерии.
В Renаult пък действат чрез общ консорциум с няколко химически фирми и компании, специализирани в обработката на отпадъци.
"Целта ни е да заемем 25% от пазара за рециклиране, което, разбира се, би покрило напълно и нашите нужди", казва Жан-Филип Ермен, вице-президент на стратегическото планиране в Renault. "Това е отворен проект. Не става въпрос само за нашите батерии, но и за всички останали, включително и отпадъка от фабриките за производството им", допълва той.
Реално се получава така, че се отваря и една съвсем нова бизнес ниша, към която интерес могат да имат много фирми. Все пак учените, изследващи тези процеси, изразяват сериозни притеснения, тъй като целият процес е изключително сложен и скъп.
Той не включва само сложни методи за разглобяване на батериите, но впоследствие след това силно запалимите отпадъчни материали трябва да бъдат превозвани на дълги разстояния до съответните депа за обработка. Всичко това повишава цената и може да обезкуражи бизнеса.
Видимо е, че времето не е много, а бизнесът, правителствата и науката имат едва няколко години, за да измислят ефективен път за справяне с надвисналия проблем.
В противен случай гробища като това в Париж могат да се окажат една обичайна гледка, а смисълът от електромобилите ще се загуби напълно.