Това превозно средство-амфибия носи поетичното име "Делфин", въпреки че на външен вид далеч не изглежда толкова фино и елегантно.
Както много други такива всъдеходи, и този е рожба на Студената война. Той излиза от завода ЗИЛ през февруари 1965 г.
Идеята е за превозно средство с конструкция тип "сандвич", което се използва за десанти.
Разработката му започва още през 1961 г. и е предвидено при акции ЗИЛ-135П да свързва военните кораби с брега и да има и довозваща функция.
Първоначално било предвидено контролната кабина да се намира в задната част, но впоследствие е изместена към носа на амфибията. В самата кабина има място за четирима души, а на целия борд - за 22-ма.
За сметка на това товароносимостта на ЗИЛ-135П била впечатляваща - над пет тона. Всичко това се задвижва от два двигателя, всеки с по 180 конски сили. И въпреки че "Делфин" напомня по-скоро на белуга или кит, той всъщност е сред първите подобни машини, изработени не от метал, а от фибростъкло, подсилено с полиуретанова пяна.
Вътрешните елементи на този ЗИЛ са специално подсилени с по-голямо вътрешно налягане, за да се предотврати всякакво проникване на вода в превозното средство. Колелата му разбираемо не разполагат с окачване, но пък имат система за регулиране налягането в гумите.
"Делфин" се нарежда сред най-големите машини от своя клас с дължина почти 14 метра.
Точната дължина е 13,8 метра, а широчината е 3,15 метра. Теглото на амфибията без товар е 14 тона, а максималната му скорост на суша и по шосеен път достига около 65 км/ час. Въпреки че фибростъклото значително олекотява конструкцията, натоварена с боеприпаси машината достига почти 20 тона.
Както можете да се досетите, с тези параметри и размери ЗИЛ-135П не е бил особено маневрен. Първите тестове от февруари 1965 г. се провеждат в река Москва, където "Делфин" губи управление. Въпреки това изпитанията са пренесени в Балтийско море и продължават до зимата на същата година.
В открито море амфибията се справя с вълнение до 5 бала и успява да разбива не особено дебел лед. Във вода скоростта достигала 16 км/ час, а панорамната гледка от капитанската кабина осигурявала изглед на почти 180 градуса около машината. Гладкото движение по суша от своя страна се осъществява благодарение на гуми с висока еластичност от по 20 инча.
Есенните тестове вдъхват доверие на Кремъл, че "Делфин" има огромен потенциал.
Обмисля се създаването на вариант с плосък покрив, за да може няколко амфибии една до друга да образуват понтонен мост, по който да преминава друга военна техника.
Надеждите са и че ЗИЛ-135П ще може да служи както за бойна машина, така и за превоз в цивилни времена. Съветският съюз се изкушава и да го превърне в платформа за изстрелване на бомбардировачи.
Тези надежди обаче се сриват през 1969 г., когато проектът изведнъж е напълно преустановен. Официалната причина, която посочват от завода, е липса на производствен капацитет за нещо толкова мащабно и трудно за изработка.
По неофициални данни обаче Съветският съюз няма достатъчно средства, за да произвежда серийно такъв тип машини и цялото им оборудване да е напълно функциониращо.
Затова и ЗИЛ-135П е поредната идея са всъдеход, изоставена безславно в миналото.
