След години ще се питаме с какво Модрич е бил по-добър от Меси и Роналдо...

Лука Модрич е носител на "Златната топка" и трябва да го приемем, независимо дали сме съгласни с това.

Ако гледаме реакцията на футболните фенове, победата на хърватина е меко казано дискусионна.

Но ако гледаме класиранията за различните индивидуални отличия, той е безапелационно на върха. Модрич е първият в историята, който в една и съща година става най-добър играч на Световно първенство, номер 1 на ФИФА и УЕФА и носител на "Златна топка".

Така 2018-а ще остане в историята като неговата голяма година във футбола, макар че болшинството фенове най-вероятно ще помнят повече самите му награди, отколкото изпълненията му на терена.

За Модрич като футболист и като човек могат да се кажат (почти) само хубави неща. Дори и да не е играчът, на когото масовата публика обръща най-голямо внимание, ценителите знаят, че прави удивителни неща на терена и без да чупи рекорди по голове или асистенции.

А хърватската приказка на Мондиал 2018 ще се помни винаги и именно Модрич ще продължи да бъде нейният най-ярък символ. Неговата трогателна лична история на военен бежанец, който след убийството на дядо си успява да се спаси от войната и да стигне до върха на световния футбол, сега ще докосне още повече хора и ще ги вдъхнови.

Дали това е достатъчно, за да сметнем купищата му индивидуални награди за заслужени?

Зависи доколко наистина вярваме, че именно Модрич е изпъкнал измежду всички останали футболисти през последните 12 месеца.

Нормално е да има различни мнения, тъй като се получи странна година, в която нямаше един безспорен номер 1, който да обере важните отборни трофеи и да направи лесна задачата на гласуващите за "Златната топка".

За всеки от основните кандидати за най-добър играч има железни аргументи "против". Такива не липсват и относно Модрич.

Той беше основен футболист при спечелването на поредната Шампионска лига от Реал Мадрид, но Реал се провали на домашната сцена през сезона. Модрич беше безспорен предводител на хърватския национален отбор, но загуби финала на Световното първенство.

Всъщност затрупването на Модрич с всички възможни индивидуални награди от Световното първенство насам е донякъде подозрително по една конкретна причина: отличаването му и засвидетелстването на такова уважение към него точно на церемонията в Париж снощи изглежда като компенсация за престъпното съдийство на финала на Мондиал 2018.

Разбира се, хегемонията на Меси и Роналдо рано или късно трябваше да свърши.

Или поне за малко да бъде прекъсната, дори единствено с цел поддържане на интерес и някаква непредсказуемост около индивидуалните отличия.

Но може би очаквахме общото слизане от върха на двамата големи да се случи по някакъв по-убедителен начин. Например да дойде някой като Мбапе и да заяви ясно с игра и със спечелени трофеи, че е време за смяна на поколенията.

Французинът обаче ще почака още някоя и друга година, докато сега триумфът е за един от най-забележителните халфове на поколението, което лека-полека ще отстъпва сцената на по-младите.

Проблемът е, че колкото и страхотен да е Модрич, и най-върлите му фенове трудно могат с ръка на сърцето да твърдят, че той е по-добър от Меси и Роналдо. А и не само от тях двамата.

Както един привърженик написа в Twitter, след години ще трябва да обясняваме на децата си как така Лука Модрич се е оказал пред Меси и Роналдо в индивидуалните награди на 2018-а.

Е, ще бъдем ли убедителни в аргументацията?