Търнава, Вроцлав, Краков и Минск. Незадължително в този ред. Тези световни цитадели на футбола издадоха поредни индулгенции за несъстоятелността на българския футбол само в рамките на някакви си осем дни. Отборчетата от тези Вавилони на най-великата игра ни показаха къде летуват раците на футболния идиотизъм. Яд, гняв, бяс, протести за промени и незабавни мерки? Нищо подобно. Рутинно приемане на поредните позорни резултати. Запалянковците у нас вече дори не се трогват от срамното свободно падане, което отдавна удари и проби дъното.
Като планетата Марс сме. Човекът се убива да доказва, че там живот няма, но ние пък сме убедени, че все пак има някакви форми на съществуване в българския футбол. Марсианци обикновено в българския жаргон се използва за имагинарната неплътност на нещо или някой. Хем го има, хем го няма, или пък изобщо не знае къде се намира.
Това е българският футбол - една планета Марс. Някакви безплътни отбори минават през Европа като атракция за местните. Функционери (ех, че хубава остатъчна от миналото дума!) с мозъци като марсианска повърхност са активни колкото живота на тази планета, а фенове, стигнали точката на замръзване, вече изобщо не реагират на поредното безумие.
И те, и медии, и клубове не трепват от веселбата с ТВ правата, с фалитите на отбори за дребни дългове, с блокирани незаконно картотеки и изнудване на други заради индивидуалните нужди на някои хора. Не се вълнуват от липсата на адекватна програма, от любовта към алкохола на ръководителите на най-великата игра. Марсианци управляват, марсианци играят, марсианци ги гледат. Затова и резултатите са марсиански - някъде далеч под нулата.
Само за едно лято българският футбол роди нови велики марсианства, които един ден ще са основа за някоя интересна книга. Първо бяха безбройните баражи и неяснотата колко отбора в коя група ще играят. После скандалите по ТВ договора с bTV, който марсианците от футбола явно не познаваха и останаха с пръст в уста. Нови преговори, проточили се до три дни преди старта на сезона, а сега пак скандали между клубовете и марсианското БФС за контракта.
Дойдоха и мачовете в евротурнирите, където ни биха наред. И трите отбора отпаднаха още в разгара на сезона на дините, но Литекс все пак продължи... отпадайки. Продължи, продължи - колко да продължи? Задават се мачове с Динамо (Киев), които дори кучетата на Гриша Ганчев са отписали.
Локомотив (София) бе на път да цопне още на първия гьол, но един швейцарски симпатяга показа, че обича България повече от Македония. После закономерно „колосът" Шльонск елиминира нашите.
Левски - ех, тези марсианци на турнирите, пак ни удивиха. Защото поне от тях се очакваше да минат първото препятствие. Но Търнава се нареди до селца и градове, в които името на Левски символизира европейски триумфи. Дали левскарите се трогнаха? Дали настана време за промени? Не - оказа се, че журналистите са виновни. И те наистина са, защото спестяват истинската пропорция на бедствието, което и този клуб, и целият ни футбол са стигнали.
Накрая дойде Минск и нахилените муцуни на едни осакатени психически от живота момчета, които закономерно носят националните фланелки.
Догодина сигурно ще е Акурейри, Торшавн или Каунас. Може да ни нашамарят и в Тирана, защо да не ни бият и в Бърно? За кого ще е изненада това?
Всичкият този абсурд се посреща с хлад. На Марс живот няма...
