"Не се съмнявам в характера на момчетата, нито най-малко - каза Юрген Клопп, след като отборът му допусна изравняване от 3:0 до 3:3 срещу РБ Залцбург. - Ние вече многократно показвахме фантастичния си манталитет в предишни мачове."
Номерът, разбира се, беше в това, че Ливърпул имаше достатъчно време, за да се добере до победата над австрийците. А не както срещу Севиля през ноември 2017-а, когато домакините мушнаха във вратата на мърсисайдци за 3:3 в добавеното време. Когато Залцбург изравни чрез игралия при Оле Гунарс Солскяер в Молде и искан от Манчестър Юнайтед младок Ерлинг Браут Хааланд все още имаше половин час игровово време.
"Да, не беше перфектно, това е вярно, но не е проблем. Можехме ли да се справим по-добре? 100% да. Дали мисля, че опира до проблем с манталитета? - продължи Клоп, който миналия сезон описваше играчите си като "ш*бани чудовища", и завърши с думите: "100% не."
Преди две години германецът обясни провала срещу Севиля с "грешни решения" във важни моменти. Но това би била твърде нежна оценка за факта, че Хий-Чан Хванг завъртя Върджил ван Дайк като дънки в пералнята. Че Такуми Минамино можеше да изпие едно кафе, преди да изстреля майсторското си воле, докато някой го покрие. И затова, че двойката Ван Дайк-Гомес трябваше да си купи билет, щом бе решила да изгледа отблизо второто попадение на Хааланд.
Иначе головете на Ливърпул си ги биваше - Садио Мане и двойното му преди първото попадение, комбинацията между Трент Александър-Арнолд и Анди Робъртсън за второто, инстинктът на Салах за третото и взаимодействието между египтянина и Фирмино за победното четвърто.
Но защитата на Ливърпул бе под всякакви критика.
Ван Дайк сякаш не беше на себе си в отсъствието на контузения Жоел Матип. Партньорът му Джо Гомес бе твърде инертен и грешките му бяха наказани. Трент Александър-Арнолд и Робъртсън отново направиха чудесни неща в предни позиции, но все пак са крайни бранители и се изисква повече от тях в дефанзивен план. Полузащитата също беше пропуклива и Джордан Хендерсън и Джорджинио Вайналдум бяха сменени след час игра.
За около 20 минути - пет преди края на полувремето и четвърт час след подновяването на играта - беше трудно да се идентифицира кой е европейският шампиони и кой - шампионът на Австрия.
Залцбург беше упорит в пресата и отличен по отношение на владеенето на топката. Вероятно самият Клоп би се гордял, ако неговият отбор играеше така. Но в сряда вечерта на "Анфийлд" мърсисайдци бяха всичко друго, но не и "ш*бани чудовища". Рядко сме ставали свидетели на колективен провал под ръководството на Клоп, но срещу Залцбург беше точно такъв.
Добре, че четвъртият гол падна бързо, защото в противен случай "червените" щяха да бъдат сковани от паника, а ужасното чувство, че могат да не вземат максимума от мач, в който са водели с 3:0, щеше да налее олово в краката им.
Всичко завърши благополучно, но Клоп трябва да е наясно с проблема, който има. От началото на миналия сезон Ливърпул е допуснал 17 гола в 15 мача в Шампионската лига (1,13 средно на мач) и 27 в 45 във Висшата лига (0,6). В Европа загубите за този период са пет, а в Премиършип - само една.
Но все пак реакцията на "червените" в тази трудна ситуация заслужава признание. Други отбори биха се разпаднали на терена при такъв сценарий. Но не и Ливърпул на Клоп. Този тим определено знае как да се преобуе, когато се оцапа.
