Волейбол с увреждания

България отпадна позорно на осминафинал на Европейското първенство по волейбол след загуба с 1:3 от един от домакините Словения пред пълната „Арена Стожице" в Любляна. За първи път от 14 години мъжките ни национали останаха извън топ 8 на Стария континент - през 2005 г. просто не участвахме на шампионата след отпадане в квалификациите. Квалификации, каквито ни предстоят и за следващото издание на турнира през 2021 г. Но нека завъртим стрелките на часовника няколко дни назад...

Минути след изстраданата и почти нелогична победа срещу средняка Португалия си говорихме с приятели и един от тях попита: „Какво следва?" Преди да успея да обясня, че играем с Франция и Италия и вече със сигурност сме се класирали за осминафинал, друг моментално изстреля: „Три загуби." За жалост не му трябваше на човек да е Нострадамус, за да види почти очевидното...

Дори в първите два двубоя срещу абсолютните аутсайдери Гърция и Румъния, които трябваше да бъдат напълно протоколни и на хартия изглеждаха такива, се забелязаха необичайни спадове, които щяха да бъдат фатални срещу сериозните противници. Третият мач и изтръгнатият „триумф" срещу Португалия, благодарение само и единствено на проявите на Цветан Соколов, потвърдиха видяното. Организацията на играта наподобяваше по-скоро „брауново" движение или както много сполучливо се изрази една приятелка - „мухи в буркан".

Последваха напълно резонни загуби от французи и италианци, въпреки че на моменти в играта на нашите имаше някои проблясъци, но без каквото и да е постоянство. И дойде осминафиналът срещу Словения, където трябваше поне в известна степен да „изтрием срама от челото" и да изпълним план минимум - четвъртфинал. Срещу Словения, която допреди десет години не беше на волейболната карта, а в същото време ние се кичихме с медали с големи шампионати.

Само че за този период основната задача на волейболните ни управници беше да организират кое от кое по-престижни домакинства на каквито турнири ви дойдат на ум, а словенците, както и много други, към които дълго време гледахме с пренебрежение, работиха целенасочено и методично. И логичното се случи. Въпреки спечелената първа част в следващите три... България просто не игра волейбол. Не знам какъв беше този спорт, който практикуваха нашите, но не беше волейбол. И последните, които трябва да бъдат винени, са играчите.

Цялото българско волейболно лято беше напълно неадекватно от гледна точка на един аспект, който, смея да призная, беше особено изненадващ и за мен самия - треньорския. Надеждите, които се появиха след завръщането на Силвано Пранди начело на тима, бяха светкавично изпепелени. Бих разделил проблемите в тази насока в няколко групи.

На първо място Пранди така и не разбра как да провежда комуникацията си със състезателите или поне така изглеждаше отстрани. Италианецът инфантилно се беше напънал, че трябва да говори на играчите си на английски, на който не би завидял дори и Христо Стоичков. Е, надявам се, че възпитаниците му са хванали нещичко, защото за всички други остана впечатлението, че Професора не искаше противниците да разберат тактиката му и затова говореше на този странен език.

На второ място хрониките на предизвестения провал, отново в контекста на комуникацията между треньор и състезатели, се усетиха още след изгонването от отбора на братята Братоеви, Ники Учиков, Ники Николов и Владислав Иванов. Може би, дори напълно вероятно, Пранди е имал своите причини да го направи. Когато изгониш един или двама състезатели поради липса на дисциплина, означава, че имаш силен характер и държиш юздите здраво. Когато се наложи да изгониш пет, дори и формално да е правилно, означава, че тотално си изтървал съблекалнята и връщане назад няма.

На трето място... честно казано, не знам как да го кажа, защото звучи нелепо, но Пранди нямаше никаква идея какво прави със състава - не само със стартовата шестица, ами и с разширения. Първо извика двадесет и пет души за Лигата на нациите и ги развъртя по всевъзможни начини, за да види кой на какво е способен. А накрая за двата най-важни турнира за лятото - олимпийската квалификация и Европейското първенство - взе други трима, които въобще не бяха в списъка от двадесет и пет за Лигата. Логично те се превърнаха в пълни фигуранти, отгоре на всичко талантливият, но неопитен, Жоро Петров беше и абсолютен дебютант.

В допълнение контузията на Розалин Пенчев ни изпрати на континенталния шампионат с четирима посрещачи, най-високият от които - 196 сантиметра. Общо взето контролна кула на противника пусна всеобща позивна - нападайте само с диагонала, въздушният коридор е напълно свободен... Да речем, че вече нямаше други опции, но когато посрещачите ти са по-ниски и нямат толкова възможности на блок, трябва да компенсираш с посрещане, защита, подсигуряване и контраатака. Няма да продължавам, че ще стане твърде горчиво...

Въпреки всичко по-горе не бива да забравяме, че рибата се вмирисва откъм главата, а „главата" на българския волейбол вони на умряло от осемнадесет години и вече наистина не се трае. Липсата на каквато и да е целенасочена и ясна стратегия на ниво управление е отровата, която съвсем скоро може окончателно да убие любимия ни спорт. Всъщност и краткосрочното и общо взето безмислено решение за назначаването на Пранди е още един допълнителен щрих в тази „блестяща" графика. Нямам намерение отново да се спирам на безконечните злоупотреби и усвояване на милиони пари, изтичащи от джоба на родния данъкоплатец, вкл. за организацията на гореспоменатите домакинства.

Между другото, само да вметна, че според защитата на федерацията по дело срещу тях за неначисляване на ДДС продажбата на билети била „благотворителна дейност". Вероятно защото управляват така, че волейболът ни вече да е с тежки увреждания, а ние да трябва да се чувстваме длъжни да ги подпомагаме и да им съчувстваме.

Новините

Най-четените