Юлското слънце изгря над спортното самочувствие на българина достатъчно ярко и силно, за да се стоплим. Днес най-хубавото момиче на "Уимбълдън" ще играе полуфинал, а цяла България ще преживява всеки удар. Защото това момиче си е наше.
Не може да е случайно големият ден на българския спорт за 2010 година да съвпадне с утрото на свободата, лятото и любовта. Или просто така ни се иска. Защото сред терзанията на родната спортна душа, че нас ни няма на картата, винаги се появява по едно цвете, което да разцъфне под юлското слънце.
Цвети Пиронкова разлюля Лондон, Пловдив, че даже вестниците от Нова Зеландия до Индия. Вчера там едно издание я сравни с Вишванатан Ананд, толкова умно и премерено играела. Как да не ти стане мило от такова сравнение? И въобще - че името на нашето момиче се чува надлъж и нашир.
Казват, че денят се познава от сутринта. Джулай морнинг е, хора няма как да загубим тоя мач, който всички ще играем с нашето момиче! А и да загуби Цвети, тя вече спечели. Ние също спечелихме с нея.
Можете да погледнете на този съвсем (не) обикновен тенис мач както искате. Като повод за кипване на национална гордост - а какъв по-чист вариант има от спорта? Като награда за триумфа на нежната българка над самата Венера (от дистанцията на времето идеята на родителите на Винъс Уилямс да я кръстят на богинята на любовта не изглежда уместна), както и за побоя, нанесен над руската школа от полуроботи с ракети в ръце.
На нас просто ни трябва топлинката от успеха в спорта, който народът ни ужасно обича. Така, както беше преди 16 години с футбола. След 1994 г. народът живя в спортен транс месеци наред, ако не и години. И досега споменът насълзява очите. Всеки видял веднъж брадясалият гений с номер осем, наказал Аржентина с физиономия на прабългарски воин, не може да го забрави. Нито някога ще се забрави посрещането, със стотици хиляди из София, на стадиона, по улиците...
Така напоследък ни стоплят високите момчета във волейбола. Всеки се сеща за лудостта на Салпаров, който яхва като малко момче Казийски при поредната важна точка. Или сълзите на Мартин Стоев пред камерата на телевизията преди 4 години при бронза от световното. Такива неща не се забравят...
И поне веднъж годишно по едно Юлско слънце огрява спортове, където вече отдавна сме се отказали да чакаме грандиозни победи. Бокс, борба, гребане, спортна стрелба - вече няма значение играта. Трябва ни по едно цвете, по един отблясък от медал или грандиозна и шокираща победа. Този "Уимбълдън" засега остава пред очите ни с картината на Цвети, паднала по гръб и разперила ръце, за да прегърне великата победа на Винъс. Но чакайте, може да има още значими "кадри" за историята.
Цвети вече е победила за нас. Резултатът днес е без значение. Само гледката на обления в първото юлско слънце монументален Централен корт с прекрасното ни цвете на него, е достатъчна за българската душа. На тази трева, на този корт, е писана историята на тениса. Там днес камерите ще следят Пиронкова, момичето от Пловдив, България. В 175 страни ще я видят, но само ние ще се усмихваме гордо и ще я сочим - българка! А може в прилив на патриотизъм да идем и по-далеч и да кажем - играят Красавицата срещу Звяра! (нищо лично срещу Звонарьова, но името и само тласка езика към асоциации).
А ако дори това не ви стига, за да осъзнаете какво прави това българско цвете в юлското утро на Лондон, помислете само - днес на "Уимбълдън" го няма вече дори великият Федерер. Вчера отпадна. Нашето момиче си е тук. И кой знае - може да остане и до събота, когато раздават купите...
