Пътят към Лондон

10 години. Толкова отделят волейболната федерация от последния голям форум, който организира у нас и на който страната ни бе домакин - Европейското първенство за жени. Домакини на форума бяха София и Варна, а националките успяха да използват домакинското си предимство и да спечелят бронзовите медали. Които си останаха последните отличия за женския ни волейбол до 2009 г. Но това е една друга тема.

През тези 10 години най-значимите мачове, които се играха и на които страната ни бе домакин бяха двубоите от Световната лига, предквалификации за световно първенство, квалификациите за Гран при (женският еквивалент на световната лига) и плейофите за световно първенство.

Организацията на всяка от тези прояви е доста сериозна, но истинския тест за родната централа и за страната ни ще бъде домакинството на европейската олимпийска квалификация. Пътят към Лондон 2012 г. за родните волейболисти би трябвало да мине през София.

Надпреварата ще се проведе от 8 до 13 май в новата зала в София. Турнирът е изключително сериозен, а специалистите в спорта дори го наричат "мини европейско първенство".

Според регламента на Международния олимпийски комитет в турнира по волейбол в рамките на игрите в Лондон ще участват 12 тима при мъжете и 12 при жените. Едниният участник вече е ясен - домакините от Великобритания.

Три от оставащите 11 места при мъжете ще бъдат заети от победителя и двамата му подгластници от турнира за Световната купа. За разлика от футбола във волейбола съществува разделение между световното първенство и турнира за световната купа. Вторият е създаден още през 1965 г. като идеята му е да запълни времето между олимпийските игри и световното първенство.

От 1977 г. той се играе задължително в Япония и в него участват наистина най-добрите отбори - домакините, петте континентални шампиона, четири от техните подгластници, които са с най-добро класиране в ранглистата и два тима с т.нар. уайлд кард.

Получаването им е въпрос на силни резултати от съответния тим и на добри контакти и позиции в Международната федерация по волейбол. Именно като съчетание на двете през 2007 г. България получи правото да играе на турнира за Световната купа. Там тимът ни спечели бронзов медал и си осигури участие на игрите в Пекин.

През тази година турнирът за Световната купа ще е през декември. На него гарантирано ще участват европейския шампион и неговият подгластник, тъй като европейските тимове са сред най-високо класираните в ранглистата.

Ако тези два тима не успеят да се преборят за олимпийска квота през декември в Япония, следващият май те ще бъдат в България. Както и бронзовият медалист, четвъртият, петият, шестият и седмия от континенталното първенство. Или ако говорим с примери в София може да пристигнат тимове като Русия, Сърбия, Полша, Италия, които независимо от моментните си колебания продължават да диктуват модата в световен мащаб.

Всички те ще се борят за първото място. Защото само то ти дава право да играеш на олимпийските игри. Именно това прави надпреварата толкова тежка за участие. През 2007 г. победител в нея стана Сърбия, а европейския шампион Испания остана втори. Тимовете на Полша и Италия пък завършиха на шесто и седмо място и се нуждаеха от участие в допълнителни квалификации, за да намерят място в Пекин през 2008 г.

Ситуацията може да се усложни допълнително, ако си домакин на този турнир. Защото, особено в случая на България, всички ще очакват тимът ни да завърши първи. Волейболистите ни вече са показвали, че се справят - последните две участия на световните първенства - в Италия 2010 и в Япония 2006 бяха осигурени именно от домашни надпревари.

Но едно е да се бориш с още три състава, друго е със седем и то от подобна класа. Публиката в къщи помага, но понякога и сковава. А в такъв турнир всяка грешна стъпка може да се окаже фатална и да те изхвърли от битката.

За тима ни доста по-добрият вариант изглежда да се пребори за някое от първите две места на европейското първенство през септември в Чехия и Австрия. Тази позиция ще го прати на споменатия вече турнир за Световната купа в Япония. А далеч от дома, без натиска и напрежението от големите очаквания на Радостин Стойчев и играчите му ще бъде вероятно по-лесно. А и квотите в Япония са три, а не една, както тази в София.