Играйте с 10 срещу номер 10

Тайната на Барселона е разкрита. Срещу Меси и компания трябва да се излиза с 10 души от самото начало. Така дребосъчетата в синьо-червени фланелки нямат шанс, доказва го историята.

През 2010 г. паркираният автобус на Интер спря десетки изстрели, не помръдна от границата на наказателното поле и отчая Барселона. Отборът на Моуриньо играл грозно онази вечер, убил футбола, отвратил, потъпкал... Да, но стигна финал и го спечели!

Тогава Интер игра от 30-ата минута с 10 души, след като Тиаго Мота бе изгонен доста пресилено. До този момент Барса имаше поне три добри положения, но не ги реализира. След изгонването Интер така заключи вратата, че каталунците не стигнаха до повече от 2-3 ситуации за 60 минути, и то трудно да бъдат наредени в графа „чисти".

Челси допусна ураганни първи минути във вторник, до 10-ата Барса можеше спокойно да води с 2:0. Падна и гол, после още пробойни. Но след изгонването на Джон Тери гостите така стегнаха отбраната, а заиграха сякаш и с удвоени сили, че Барса до края вкара гол, изпусна дузпа и имаше още две положения. Четири за 60 минути. Твърде малко, като за Барса.

Челси сякаш заигра с 12, а не с 10. Сякаш и късметът заобича още повече гостите - гредите на Меси, гол с първата атака на тима в мача (Рамирес)... Така е на „Камп ноу", оставате с 10 и спирате машината на номер 10.

През 2006 г. Арсенал остана с 10 човека на финала в Шампионската лига срещу Барселона, и то още в 17-ата минута. Тогава бе изгонен вратарят Йенс Леман. Насред Париж англичаните поведоха в края на първото полувреме и бяха нужни два гола след съмнителни положения за засади в последните 8 минути, които да пратят купата в Барселона. Но и тогава се видя, че Барса срещу 10 не може да играе.

Но, да се върнем на Челси. Саможертвата на всички играчи на отбора, с изключение на Джон Тери в този мач, бе равносилна на подвиг. Висящи с картони хора като Микел, Мейрелеш и Рамирес се хвърляха безстрашно във всяко единоборство. Няма да играеш на финала? Голяма работа! Първо осигури на тима да стигне дотам...

Дрогба заигра без колебание като ляв бек и не пусна Дани Алвеш зад гърба си. Ашли Коул игра отляво, в средата, като либеро, чистеше, изнасяше топката и се хвърляше пред пасовете и ударите. Невероятно себераздаване от един отбор, който доскоро бе отписан като твърде стар. Коул, Лампард, Дрогба - те понесоха Челси на раменете си. Останалите почерпиха от примера им и спечелиха най-сладкия триумф.

Барселона обикаляше около крепостта на Челси и не знаеше как да влезе в нея. Проблемът срещу сгъстена защита явно е хроничен, когато не върви играта на Меси. Това не бе неговата вечер, но и не е реално да се очаква, че всяка голяма футболна нощ ще е негова. Той е само на 25 години, а почти бе докоснал съвършенството. ОК, във вторник не вкара, изпусна. Всъщност, Меси не игра слабо. Просто по неговите стандарти не бе великолепен.